Чудесна книга… И да се гневи човек, и да не прости, и да погребе преживяванията си — отровата живее в него чрез нанасящите до последно вреда вече безсилни физически… контролиращи времето и чувството за дълг към живота (принципно) родители… Родителската жестокост е несравнима с друга такава.
„Изгубих сина си-изгубих властта си“ — Фонвизин и „Недоросль“… Най-доброто в целия объркан лабиринт на „отношения“ е да разбереш, че един ден и това ще свърши. Нищо не е вечно, а отговорност насила в посоката дете-родител не се вменява, за разлика от другата — на
„миниатюрния възрастен“ към непорасналите си все по-болни с годините биологични създатели.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.