Еди Маринов
Разни (8)

Брат и сестра

Той влиза със стъпки безшумни и нежни,

Очите му детски невинно ни гледат,

Говори с глас тих и някакси тъжен

И все с думи прекрасни света ни описва.

Той кара ни всичко във миг да забравим,

Отнесени в света мечтан, но небитуващ

И с приказки сладки така ни омайва,

Че всеки обича го, с него се будиш и с него заспиваш.

А ето я нея — сестра му, омразна и грозна,

Безумно безцветна, бездушна и все мълчалива,

Тя все се натрапва, и ние я мразим,

Защото всички мечти и надежди убива.

Тя ни говори с думи гротескни,

Описва света ни сив, изроден,

И всички винаги далеч от нея бягаме,

Но все пак тя владее нашия ден.

Тя ни се смее със своя поглед изгарящ,

А той все победен е и бяга,

И двамата си имат име — Истина е тя,

От нея все крие се брат й — Лъжата.