Еди Маринов
Пейзажи (5)

Буря

Тътен гръмовен в главата ми бучи,

вятърът досущ митичен змей фучи,

небето тъмно като в нощ е, а още е пладне,

сякаш целият свят ей сега ще се разпадне.

Светкавици стряскащи раздират небосвода,

все по-близо, сякаш ние сме им гръмоотвода,

звукът от тях после земята разклаща

и тя обхваната от страх да стене захваща.

Дъждът се сипе, все едно там горе

целият океан земен е от векове затворен,

всичко живо някъде се изпокрива

буря щом такава черна земята обвива…