Асен Босев
Цанко Цаката

Цанко Цаката се пери:

— Ще успея, пионери,

имам ум като бръснач,

но ми дайте подсказвач.

 

И на изпит се преструва,

но нали не се дочува,

подсказвачът казва: — Бор.

Цаката повтаря: — Зор!

 

Някой шепне: — Май загази я!

Цанко вика: — Мала Азия!

Казват му: — Братле, грешиш.

Чува той: — Петле на шиш.

 

Питат го за пирамида,

отговаря: керемида.

А физика Архимед

назовава грах и мед.

 

Три към десет е пропорция,

но за Цаката е порция.

Няма що, така е чул.

Май му се яде фасул!

 

Там подсказват: — Феодали.

— А-а, да, да, кафе му дали!

— Цанко, „карам“ е глагол.

— Гла… глаголът вкара гол!

 

Сочат му: — Река Марица!

А пък той: — Крака в паница!

Под Балкана… там… Пирдоп…

— От… буркана… ям… сироп.

 

— Разкажи „Канарче в клетка“!

Почва той: — Катър в жилетка…

— Слушай, слонът е с хобот!

— Зная: кон яде компот!

 

Дават знак: — Там има руди.

Той крещи: — Там има луди!

Смеят се: — Ти сам си луд.

Той след тях: — Не искам труд!

 

Знае се какво получи

Цаката, като не учи,

но от смях през тоя час

капна целият ни клас!