Читателски коментари (за „Цикъл „Просъници“ “ от Еди Маринов)

Много рано си помъдрял, приятелю (позволи да те наричам така, макар че си на възрастта на един от синовете ми). Това като че ли е характерно за цялото ви поколение. Да, много мъдрост откривам в стиховете ти, но и много болка, а това ме плаши. Децата ми не пишат стихове, но сигурно имат същите проблеми. Ти си щастлив, че можеш да изливаш тази болка в стихове, да не я таиш в себе си. И все пак — събуди се! Ето ти моето „Събуждане“:

Време беше да се събудя

след толкова дълго сънуване,

за да открия учудена —

любовта съществува.

Колко малко ни трябва,

за да бъдем щастливи —

някой с нас да се радва

на това, че сме живи.

Най-сърдечни поздрави от една жена, която може да ти бъде майка, но е способна да разбере твоето поколение.