Чичо Стоян
Свраки-махалани

Горе на върбата

свраки-цацарани,

сякаш са събрани

стари махалани!

 

Пуснали се в клюки

пустите бъбрици —

да одумват всички

по-достойни птици!

 

От орела горе —

долу до фазана,

птичка не оставят

те неподиграна.

 

Славеят ръждив бил,

врабчето кирливо,

лебедът пък имал

врат като огниво!

 

— Я поглежте мъдра

буля гургулица,

на врата със черно —

сякаш е вдовица!

 

Щъркелите само

са на цвят по-мили,

но стърчат високо —

сякаш на кокили!

 

— Нашта хубост, сватя,

де се е видяла!

Две бои, но чисти —

черничка и бяла!

 

И така красиво

двете съчетани,

че окото просто

в тях да ти остане!

 

— И не сме ли ние

най-достойни птици?

— За царици, за царици!

— За царици, за царици!

 

Скърцат пустите бъбрици!