Карл Маркс, Фридрих Енгелс
Манифест на комунистическата партия (1)

От издателството

Безсмъртното произведение на Карл Маркс и Фридрих Енгелс „Манифест на Комунистическата партия“ е оказвало и продължава да оказва грамадно влияние върху съзнанието и обществената дейност на милиони хора. „В това произведение — отбелязва В. И. Ленин — с гениална яснота и яркост е обрисувам новият мироглед, последователният материализъм, който обхваща и областта на социалния живот, диалектиката, като най-всестранно и дълбоко учение за развитието, теорията за класовата борба и за световноисторическата роля на пролетариата, творец на новото, комунистическото общество“.

Този пръв програмен документ на научния комунизъм става известен на българската прогресивна общественост наскоро след Освобождението. От него се вдъхновяват в пионерската си работа първите наши социалисти. Те ползват главно руския превод от 1882 г. През 1891 г., няколко месеца преди Търновската сбирка и Бузлуджанския конгрес, „Манифест на Комунистическата партия“ се появява за пръв път на български език. Преводът е извършен от социалиста д-р Иван Кутев по руското издание от 1882 г. Въпреки някои недостатъци на превода, отбелязани по-късно от Георги Бакалов, появата на „Манифеста“ на български език във внушителния за онова време тираж от три хиляди екземпляра е събитие от огромно значение. Знаменателен е преди всичко фактът, че това събитие съвпада по време с момента, в който се полагат основите на нашата славна Благоевско-Димитровска партия. Великото идейно богатство на тази неголяма по обем книга става верен компас в дейността на нашите първи революционни марксисти.

През 1900 г. се появява ново издание на „Манифеста“ в един по-прецизен превод, извършен от ветерана на нашето социалистическо книгоиздаване Георги Бакалов. Книгата е издадена във Варна от книжаря-социалист Стефан Георгиев. По-късно Бакаловият превод претърпява още четири издания — две през 1905 и 1919 г. и две през 1944 г. Новото в тези издания е, че те са придружени с предговора на К. Маркс и Ф. Енгелс към немското издание от 24 юни 1872 г. и предговорите на Ф. Енгелс към немските издания от 1883 и 1890 г.

Партийната социалистическа книжарница и печатница в София, която има големи заслуги за разпространяването на идеите на основоположниците на научния комунизъм, два пъти — през 1915 и 1918 г. — издава „Манифеста“ в превод на бележития партиен деец Васил Коларов. Същият превод е стереотипно преиздаден от българската емиграция в Съединените американски щати (щата Илинойс) през 1918 г.

След Деветоюнския фашистки преврат през 1923 г., когато издателите, разпространителите и читателите на марксистко-ленинската книга бяха подложени на жестоки полицейски преследвания, цялостни преводи на „Манифеста“ у нас не са правени.

Далеч зад пределите на страната, в столицата на СССР, през 1939 г. Московското издателство за чужди езици издава „Манифеста“ в тираж 15 000 екземпляра в превод на български език, извършен от Антон Иванов. По нелегални пътища това издание се разпространява у нас през годините на Втората световна война.

След победата на социалистическата революция в България започва масово издаване на произведенията на К. Маркс и Ф. Енгелс. Още през октомври 1944 г. излизат едновременно две издания на „Манифест на Комунистическата партия“ в общ тираж 80 000 екземпляра, които буквално се разграбват от жадните за марксистко-ленинска просвета читатели. Оттогава досега са издадени общо тринадесет самостоятелни издания в масови тиражи.

Наред с отделните издания „Манифестът“ е отпечатан и в том I от Избрани произведения в два тома и в том 4 от Съчиненията на К. Маркс и Ф. Енгелс. Отделни части от него са поместени в различни тематични сборници от произведения на основоположниците на научния комунизъм.

Много десетилетия изминаха от паметната 1891 г., когато за пръв път се появи на български език „Манифест на Комунистическата партия“. Преминало през пламъците на революционните класови битки, това, според думите на Димитър Благоев, „… малко по обем … велико по съдържание“ произведение винаги, неизменно и вярно е сочило и продължава да сочи пътя към нашата цел — комунизма.

В това издание на „Манифест на Комунистическата партия“ са включени всички предговори на Маркс и Енгелс към различни издания на „Манифеста“. Като приложения са дадени две произведения на Ф. Енгелс, които се намират в тясна връзка с „Манифеста“ и с епохата на неговото написване: „Принципите на комунизма“ и „Към историята на Съюза на комунистите“, а също Уставът на Съюза на комунистите и написаният от Маркс и Енгелс позив на този Съюз от 1848 г. „Искания на Комунистическата партия в Германия“.