Еразъм Ротердамски
Възхвала на Глупостта (15)

XIV. Други заслуги на глупостта

Нека сега някой пожелае да сравни това мое благодеяние с преобразяването, което се получава от другите богове. По-добре да не припомняме това, което боговете вършат по време на гняв даже към лицата, към които най-много са благосклонни: те ги превръщат в дърво, в птица, в щурец и дори в змия^[1]. Като че ли да загубиш образа си не значи да погинеш! Аз пък само връщам човека към най-добрата и щастлива възраст от живота.

Ако смъртните се държеха настрана от всякакво общуване с мъдростта и ако постоянно общуваха с мене, нямаше да има нито един старец и щастливо биха се наслаждавали на вечна младост.

Нима не виждате, че ония намръщени люде, отдадени или на изучаване на философия, или на други трудни и скучни занимания, са станали старци, преди да са били младежи. Грижи и непрекъснати упорити размишления са опустошили постепенно техния дух и изсушили жизнения им сок. А пък моите глупаци са тлъстички, белички и със загладена кожа, същински акарнански прасета^[2], както казват. Те никога не ще почувствуват несгодите на старостта, стига само да не се заразяват от общуване с мъдрите, както обикновено става. Дотолкова човешкият живот не позволява да има пълно щастие за някого.

Това потвърждава и сериозното свидетелство на народната пословица, която твърди, че само Глупостта единствена може да задържи бързо отлитащата младост и да отдалечава неприятната старост. Ненапразно се носи от уста на уста сред народа за брабантците, че колкото повече се приближават до старостта, толкова стават по-глупави, докато възрастта носи на другите народи мъдрост. А между това от брабантците няма по-щастлив народ, по-приятен за общуване и по-малко усещащ тъжното бреме на старостта.

Близки по място и по начин до брабантците са моите холандци^[3]. Защо всъщност да не ги назова мои? Те са толкова усърдни мои почитатели, та поради това си заслужиха прякор сред народа. Те никак не се срамуват от този прякор, но дори се гордеят с него.

Нека след това глупавите смъртни да търсят разни Медеи, Цирцеи, Венери, Аврори^[4] и не зная какви си извори, за да им върнат младостта, докато аз сама мога да направя това, и го правя. У мен се намира известният чудотворен балсам, с който дъщерята на Мемнон върна младостта на своя дядо Титон^[5]. Аз съм известната Венера, по благоволението на която Фаон се подмлади така, че в него се влюби Сафо^[6]. Мои са чудотворните билки, стига само да съществуват, мои са вълшебните заклинания, мой е онзи извор, който не само връща отминалата младост, но — което е още по-хубаво — прави я вечна.

Ако всички сте съгласни, че няма нищо по-добро от младостта и по-ненавистно от старостта, смятам, че виждате колко много ми дължите, щом като аз запазвам толкова голямо добро и отстранявам толкова голямо зло.