Макар аз да откривам доста слабости в сюжета и цялостното прекалено динамично възпроизвеждане на действието, поради които лично на мен четенето на тази книга ми изглежда не дотам удовлетворяващо, открива се едно израстване на героинята като цяло. Тя вече не изглежда като „селска снайперистка“ от окръг 12 която донася на не дотам признателното си семейство всякакви горски специалитети, а по-скоро повече на нещо като вече наистина главен герой. Това според мен е стъпка напред в поредицата, която контрастира на фона на доста повърхностната и спонтанна, твърде много напомняща на „Повелителят на мухите“. Очаквам част 3.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.