Николай Александров
Феноменът НЛО (16) (хипотези, факти и нови загадки)

НЛО И ЛИЧНОСТТА НА ИИСУС ХРИСТОС

Като особен вид психологичен експеримент на извънземните може да се приеме създаването на определен нравствен модел на поведение у хората, който да ги направи по-добри един към друг. За демонстрирането и изграждането на такива норми на поведение е послужил вероятно животът на Иисус Христос. За да създадат подобна свята личност като Иисус, представителите на една от високоразвитите извънземни раси, посещаващи Земята, е извършила вероятно генетичен експеримент още в древността.

С подобна хипотеза може да се обясни непорочното зачатие на Дева Мария. Може би преди близо 2000 години екипажът на извънземен космически кораб е извършил експеримента, като изкуствено оплодил жена, избрана предварително сред хиляди други като носител на определени нравствени ценности и норми на поведение.

В Библията добре е описан моментът, когато Архангел Гавраил донася благата вест на Дева Мария, че ще роди син — Бог Човешки — Син на Всевишния. Мария тогава не била омъжена, но била сгодена за благочестивия вярващ човек на име Йосиф. Тя попитала Архангела: „Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?“ Архангелът й отговорил: „Дух светий ще слезе върху ти и силата на Всевишния ще те осени, затова и Святото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий“.

Иисус вероятно се ражда с помощта и в присъствието на представители на високоразвитата раса. В Библията е казано: „И внезапно се яви с Ангела многобройно войнство небесно, което хвалеше Бога и казваше: Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение“. В Библията е описан и моментът на раждане, съпроводен от изгрялата Витлеемска звезда. Когато Иисус се родил във Витлеем Юдейски през дните на цар Ирод, в Йерусалим дошли мъдреци от Изтока и казали: „Де е родилият се цар Юдейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним“. Като дошли във Витлеем, мъдреците влезли в къщата, над която била спряла звездата. Виждайки Младенеца с Мария, Неговата майка, те Му се поклонили и, като открили съкровищата си, Му донесли дарове.

Според направената хипотеза, роден от земна майка с помощта на високоразвита раса, Иисус несъмнено е притежавал възможности, далеч превишаващи тези на обикновените хора. Цялото негово израстване и развитие е било вероятно под контрола на тази високоразвита раса. Иисус живеел и се възпитавал в град Назарет. Той растял, укрепвал духом, изпълвал се с премъдрост и Божията благодат била върху Него. В Новия завет добре са описани Божествените възможности и чудесата, които е извършвал с хората.

Като подрастващ Иисус е бил предаден в сектата на Есеите — последователи на пророк Мойсей. Те са живеели в пещери на брега на морето и са водели аскетичен живот. От тях Иисус е приел първото посвещение в областта на езотеричните знания.

След това на около двадесетгодишна възраст Иисус се отправил с група единомишленици на дълго пътешествие на Изток. Той е изучил Персия, Индия и Тибет. Прекрасно е владеел будисткото учение и тибетската медицина. Предполага се, че в този период в Тибет той е установил контакт с извънземната раса, която Го е създала, и със своя истински роден Баща. Създаден от Божествената високоразвита раса с цел да облагороди варварските нрави на човечеството с високонравствени закони, които да го изведат от тъмнината и невежеството. Иисус е имал съвсем нелека задача. Съществуват предположения, че в определен момент от мисията Си, Създателят на Иисус се е отказал от тази цел, наблюдавайки ужасните нрави на хората. Вероятно в този момент е дошла и мисълта за наказание над човечеството.

Подобни идеи вероятно е имало и в минали времена, по времето на Ной, когато е бил извършен потопът# (Съществуването на Ноевия ковчег се смята вече за доказано. През януари 1994 г. турско-американска експедиция, изпратена в планината Арарат в Източна Турция, е открила кораб на височина 2300 метра в района на връх Арарат. Корабът е бил затрупан от земни пластове, но модерното сондиране с чувствителна апаратура е определила основните му размери: дължина 173 метра и ширина 46 метра. Според преданията именно на планината Арарат е заседнал Ноевият ковчег, направен от гоферово дърво, когато водите на Всемирния потоп са започнали да се оттеглят. Според Библията той е имал дължина 300 лакътя, ширина 50 и височина 30 лакътя.

По времето на Лот, брата на Авраам, са били унищожени Содом и Гомор, тъй като не са били открити и десет праведни човека в тези градове. — Бележка на автора).

Вероятно именно в този кулминационен момент Иисус, едновременно Бог и човек, се е застъпил за човечеството пред Своя Баща. Именно затова Неговата личност се свързва с личността на Спасителя на човечеството. За това свое застъпничество Иисус е трябвало да изкупи греховете на хората чрез Своя земен живот и със Своята смърт да докаже, че в името на доброто човек е готов да мине през всякакви трудности и мъчения.

Заради изтърпените мъки Христос е възнаграден от Своя Баща с вечен живот в небесните простори и в Космоса. От момента на взимането на важното решение Христос е бил наясно с всичко, което е трябвало да извърши в своя живот на Земята.

При завръщането си в Палестина той е имал колосален обем от знания. На фона на закостенялата идеология на фарисеите и книжниците от Юдея Иисус се е възприемал като носител на съвършено ново и свежо учение. В Новия завет добре са описани божествените възможности и чудесата, които е извършвал с хората в името на своята велика цел. При извършването на тези чудеса вероятно Христос е бил подпомогнат от технологичната мощ на извънземната високоразвита раса на своя Баща.

В нощта на възкресението на Иисус повече от двеста човека са присъствали на мястото до гроба, очаквайки чудо, и техните очаквания са се оправдали. Около гроба денонощно дежурела римска стража, защото било предсказано възкръсването на Иисус на третия ден и римляните се страхували от фалшификация. Дванадесет свидетели са оставили описания на възкръсването на Иисус. Най-значителното от тях е на гърка Хормизий, биограф на управниците на Юдея, в това число и на римския претор Понтий Пилат.

Хормизий в момента на възнесението се е намирал съвсем близо до мястото на събитието, съпровождайки един от помощниците на Пилат. Хормизий в началото бил силно настроен против Христос. В нощта на възкресението той по собствена инициатива се отправил към гроба, като се надявал да се убеди в това, че Иисус няма да възкръсне. Ето част от неговото описание:

„Приближавайки се към гроба, аз се намирах на сто и петдесет крачки от него, когато вече можехме да видим в слабо осветеното от огъня място стражата. Двама човека седяха, а останалите лежаха на земята до огъня. Беше много тихо. Ние вървяхме бавно. Настигна ни стражата, отиваща да смени стоящите при гроба от вечерта.

Изведнъж стана много светло. Не можахме да разберем веднага откъде идва светлината, но скоро видяхме, че тя струи от движещ се сияещ обект. Той се спусна над гроба и там, над земята, се показа човек, като че ли целият сияещ от светлина. След това се раздаде гръм, но не от небето, а от земята. От този страшен гръм стражата, намираща се на мястото, скочи от ужас, а след това падна на колене. В този момент вдясно от нас по пътечката се спускаше жена. Тя изведнъж извика: «Отвори се! Отвори се! Отвори се!» В този момент ни стана ясно, че огромният камък, лежащ като капак на гроба, като че ли от само себе си се повдигна, отваряйки гроба. Ние много се изплашихме. След известно време светлината изчезна и стана пак както преди. Когато се приближихме към гроба, се оказа, че тялото на Иисус вече го няма.“

Известният медик и натуралист по това време, сириецът Ейшу, личен лекар на претора Пилат, също бил свидетел на погребението на Иисус. По заповед на Пилат той трябвало да прекара цялата нощ до гроба на Иисус, за да се увери дали Христос ще възкръсне. „Ние всички, лекарите, стражата и останалите, пише Ейшу, бяхме здрави, бодри и се чувствахме както обикновено, нямахме предчувствия. Съвършено не вярвахме, че Иисус може да възкръсне. Но Той действително възкръсна и всички видяхме това със собствените си очи.“

От съвременна гледна точка описаното събитие предполага наблюдение и въздействие на класически НЛО. Но да се върнем към събитията, станали в Йерусалим по онова време.

Когато жените дошли на сутринта, за да извършат погребалните обреди, те видели, че тялото на Иисус е изчезнало. Мария-Магдалена побързала да съобщи това на апостолите. Петър и Йоан отишли на мястото на погребението. Плащеницата, кърпата и превръзките били цели, а тялото било изчезнало. След много перипетии през вековете плащеницата, с която бил загърнат Христос, попада в кралския параклис на Туринския събор.

Пожълтялата от времето платнена плащеница е около 13,5 фута дълга и 3,5 фута широка. Когато в редки случаи се изважда от кристалната й калъфка и се разтваря, на нея се виждат две мъгляви изображения, образувани от златистокафяви петна. Едното от тях изобразява предната страна на мъжко тяло, а другата — задната му страна. Те са достатъчно ясни, за да може да се различи, че това е изображение на добре сложен около 35-годишен мъж, с коси, стигащи до рамената, с мустаци и къса брада.

Образът на този мъж бил открит, когато торинският фотограф синьор Пиа с разрешение на кардинала през 1898 г. получил възможността да фотографира плащеницата. Какво било неговото удивление, когато, проявявайки фотографската плака, видял не това, което обикновено представлява негативът с неговата смяна на цветовете и сенките в обратен ред, а ясно позитивно изображение както в действителността, със съответните усещания за триизмерен образ. Известието за това откритие привлякло към плащеницата вниманието на експерти от много страни. В наше време почти не са останали съмнения в истинността на изображението. Това са потвърдили и заснетите холограми.

Вероятно експериментът, започнат от Висшите сили с Иисус Христос, все още не е завършен. Със своя праведен живот на Земята Иисус е постигнал само една отсрочка за човешката цивилизация. Може би именно в този контекст се е появило преданието за деня на Страшния съд, когато ще се направи нова преценка дали човечеството е достойно за съществуване. Вероятно, закрилян от своя Баща, Иисус наблюдава развитието на нашата цивилизация с помощта на съвършени средства. За една високоразвита сила не представлява никакъв проблем да направи живота на Иисус вечен по нашите разбирания, за да наблюдава живота и развитието на тези, които е спасил.