Франк Арнау
Акционерно дружество „Хероин“ (2)

1. Паркираният кадилак на Бауъри

Телефонът на I полицейски участък на Уол стрийт иззвъня остро. Дежурният вдигна слушалката, обади се, заслуша се, записа нещо, повтори го и после каза с лека досада:

— Всичко е много добре, но Бауъри-Кенъл-Алън стрийт не е в нашия район. Обадете се на…

— Ваша си работа, дръвник такъв! — прекъсна го кънтящият сърдит глас от другия край на жицата. — Исках само да изпълня гражданския си дълг, това е всичко. Видях кадилака, като отивах на нощна смяна в блок Алън-Хюстън, и след като стоеше четири часа и половина по-късно на същото място, се приближих с колата си до него. Човекът на волана седеше неподвижно и не отговори на въпросите ми. Огледах го по-добре. Беше мъртъв. Очевидно е бил застрелян. След това похарчих една монета, за да се обадя в полицията, но не си заслужава да давам втора. Това е всичко.

— Името ви? Откъде се обаждате? — попита сержант Бърнз.

Единственият отговор беше изпукване в слушалката. Непознатият беше затворил телефона.

Бърнз погледна големия часовник на стената. Написа кратко съобщение.

„Вторник, 4 май, три часа четиридесет и четири минути след полунощ. По телефона се обади мъжки глас, без да спомене име или мястото на обаждане. Според него поне от четири часа и половина край тротоара на Бауъри-Кенъл-Алън стрийт стои един кадилак. Шофьорът, според сведенията на човека, който телефонира, е мъртъв, вероятно застрелян.“

Сержантът подаде бележката на своя колега.

— Предайте го по телетипа до СОВО^[1]. Междувременно ще позвъня на колегите от съответния район, за да идат на местопроизшествието.

В три часа и четиридесет и шест минути краткото съобщение бе предадено чрез лентата на телетипа в главното управление „Сентръл Офис Бюро“, а в три часа и четиридесет и осем детективът Лоуит предаде съобщението на дежурния ръководител на комисията по разследване на убийства, главния инспектор Дейвид Бруър.

— Обикновените нареждания, нали, шефе?

Бруър хвърли поглед на оскъдните редове, затвори папката пред себе си, отмести стола си назад и стана.

— Ще чакам при гаража, да не губим време.

Лоуит се спря на прага на вратата и се обърна.

— Кого ще вземете?

— И четиримата.

Лоуит кимна доволно и излезе.

Когато инспекторът слезе долу, служебната кола на „Отдел убийства“ чакаше готова, следствената кола и колата на научно-техническата служба пристигнаха след малко, доктор Кенеди се присъедини с недоволно изражение, качи се на задната седалка до Бруър, Гетски се намести с мъка до шофьора, а Лоуит, Сарг и Слоун седнаха в следствената кола.

Потеглиха със сигнална светлина и виещи сирени.

От съседната сграда на главното управление на Брум и Сентър стрийт имаше само няколко пресечки до паркиралия кадилак, зад чийто волан седеше мъртвец.

— Ще направим посещение на един убит, ако анонимното обаждане в районното е вярно! — обясни Бруър на лекаря. — Разбира се, може да има и някаква грешка, но това всъщност става рядко. Също така не е изключено непознатият да е взел за умрял някой неподвижно седящ мъртвопиян шофьор. Вярно, той е съобщил, че човекът е бил застрелян! Между другото, докторе, при повърхностен оглед дори и специалист може да вземе някое самоубийство за убийство, нали? И така, да изчакаме и да изпушим по една цигара! — Той подаде смачканото си пакетче цигари на полицейския лекар. Имаше половин дузина табакери — от кожа, от сребро, а една от тях бе дори от сандалово дърво, — но някъде той беше забравил вече няколко, една беше загубил, така че предпочиташе да пази у дома си малкото, които му бяха останали, и да носи в джоба си смачкани пакетчета цигари, отколкото да се раздели някъде и с останалите си сувенири.

Колите на следствения отдел и на научно-техническата служба спряха непосредствено зад грамадна лимузина, около която двама полицаи задържаха дузина любопитни минувачи.

Бруър, доктор Кенеди и Гетски слязоха от колата. Сержантът, застанал близо до уличната канавка край тежката луксозна лимузина, докладва невъзмутимо, без да се помръдне от мястото си:

— По съобщение от първи район пристигнахме тук с патрулната кола в три часа и петдесет и една минути. По това време нямаше почти никакво улично движение, а малкото минувачи си вървяха спокойно по пътя. Изглежда, че никой не се интересуваше от този кадилак. Хората започнаха да се събират едва когато ние двамата застанахме на пост. Въпреки това не допуснахме никой да се приближи до колата и никой не е задавал други въпроси, освен обикновените въпроси на любопитство. Забелязахме на волана неподвижна човешка фигура, възможно е петната по ризата да са от кръв. Нищо не сме пипали, нищо не сме променяли.

Гетски мина със своите повече от сто килограма толкова близо до насъбралите се среднощни минувачи, че те съвсем неволно отстъпиха още по-назад.

Лоуит, Сарг и Слоун застанаха отпред и отстрани на кадилака, а от задната страна го бяха заградили двете служебни коли.

Колинз, Потър и техните хора се разпръснаха.

Бруър се насочи към вратата на шофьора и предпазливо погледна вътре. Лъчът на джобното му фенерче зашари наоколо. Зад волана седеше млад човек може би между двадесет и три и двадесет и шест години; двете му ръце висяха надолу, а тялото му бе облегнато назад в меката тапицерия на единичната седалка. По-точното определяне на възрастта му се затрудняваше от тъмния тен на лицето и от подчертано южняшкия тип. Между горната устна и месестите му ноздри се виждаха съвсем малки, но много гъсти гарваново черни мустачки, модерно подстригани, които седяха като залепени. Малката му шапка беше кипната предизвикателно към тила и откриваше синкаво черната му лъскава къдрава коса.

С едно кимване Бруър накара доктор Кенеди да се приближи и посочи към ризата на умрелия, която блестеше ослепително на гърдите му под електрическата светлина.

— Чист найлон, трудно замърсяващ се, удобен за пране — не е евтина, но въпреки това едва ли ще могат да се изчистят така лесно тези вече потъмнели до кафяво кървави петна; фабрикантите преувеличават. Впрочем щастливият притежател на тази риза няма да има повече нужда от нея. Всъщност жалко, нали?

— Вероятно куршумът е попаднал право в сърцето, Дейвид — забеляза доктор Кенеди. — Кръвта се е появила учудващо точно до зърното на гърдите му. Рядко се случва самоубиец да улучи така добре, но на някои им се удава. Практиката ме е научила, че такива точни стрелци са обикновено специалисти. Но ще видим.

По нареждане на Колинз техниците от лабораторията бяха започнали точното фиксиране на местоположението на четирите колела. Нанасяха измерваните стойности по таблиците си, снемаха местопроизшествието на милиметрова хартия в мащаб 1:100, взеха профила на гумите, фиксираха всички по-ясни следи наоколо.

Под ръководството на Потър специалистите по дактилоскопия изследваха с инструментите си външната повърхност на кадилака и трите вдигнати догоре странични стъкла, както и показващите се три сантиметра от смъкнатото стъкло до шофьора, предното стъкло и лъскавите хромови дръжки на вратите. Те фиксираха следите на дактилоскопско фолио, но още след първия бегъл поглед Потър поклати глава:

— На практика неизползваеми следи. Отчасти ръкавици, отчасти пръсти, но всичко така напълно размазано и неопределимо, че прилича на твърде добре подготвена работа на специалист. Въпреки това ще разгледаме всичко пак в най-голямото възможно увеличение, но не ми се иска да ви давам големи надежди, инспекторе. Може би ще открием нещо във вътрешността на колата.

Бруър се обърна към Лоуит.

— Отворете отсрещните врати, но внимавайте мъртвецът да не промени положението си, когато отворим вратата до него. — Той направи знак на фотографа. — Моля за цветни стереоснимки, които да хванат точното положение на тялото от всички необходими ъгли. И сантиметър може да се окаже решаващ за сигурното определяне на мястото, откъдето е стреляно по него.

Инспекторът натисна дръжката, но вратата остана затворена. Едва когато с тънкото острие на джобното си ножче освободи заключващия щифт от вътрешната страна, вратата се отвори. Както при всички подобни модели, лимузината беше много широка, по преценка на Бруър с 1,30 метра ширина, масивна и здраво направена.

Фигурата зад волана остана неподвижно на мястото си. Ако не беше тъмната кървава ивица, вече засъхнала подобно на желе, можеше да се помисли, че непознатият наблюдава с безразличие работата на полицията.

Доктор Кенеди се наведе съвсем близо до умрелия, огледа всички видими подробности с леко присвити очи.

— Ако не се лъжа, на съседната седалка вдясно има оръжие, по-точно — револвер. Това би могло да свидетелства, че нашият млад приятел сам е стрелял в сърцето си. Не са рядко случаите, когато държащата оръжието ръка на самоубиеца се отпуска пак в спокойното си положение, а инструментът на убийството й се изплъзва. На светлината от фенерчето се виждат ясно следи от барут по найлоновата материя около входното отверстие на куршума, а това доказва почти сигурно, че изстрелът е даден от непосредствена близост. По-точни сведения ще имаме след аутопсията.

Бруър каза замислено:

— Защо един така очебийно елегантно облечен млад мъж ще избере тъкмо това място на Бауъри, за да паркира за последен път в живота си? — Той се опита да се усмихне. — На всичко отгоре и когато хоризонталната маркировка забранява паркирането! Човек може да се застреля в собственото си легло, в спалнята на любимата си, на пейка в някой изпълнен с лятна меланхолия парк — но на волана на луксозен кадилак в един тъмен и мръсен квартал на Ню Йорк? Това не подхожда на собственика на една толкова скъпа кола. Но да не избързваме.

Колинз огледа положението на оръжието.

— Не ми се иска да го вдигам, като пъхна пръчка в дулото му, тъй като при тази манипулация е възможно да се изтрият евентуални следи от повърхността му, ако се провлачи по седалката.

Той накара да му донесат от следствената кола тънко парче медна тел, прекара я под барабана и през пръстена на спусъка и измъкна люлеещия се револвер от колата като риба на въдица.

— „Смит енд Уесън“, последен модел, смъртоносен калибър въпреки малките размери. — Той подуши цевта и затвора. — Така силно мирише на тринитрофенол, че всеки химик ще остане възхитен. Положително деянието е извършено с това оръжие, въпреки че най-голяма сигурност ще ни даде само изследването на куршума със сравнителен микроскоп.

Той постави внимателно револвера в пластмасов плик, сложи на него етикетче с надпис и залепи отвора му със скоч лента.

Фотографите местеха паралелно включените вакуумни светкавици на различни места и правеха снимки от най-разнообразни ъгли.

Специалистите от научно-техническата служба фиксираха всички следи във вътрешността на колата, очертаха контурите на неподвижната фигура по седалката и пода, взеха с рулетките си всички измерения на вътрешността на колата, отчетоха температурата на охлаждащата течност по термометъра на арматурното табло, провериха сами топлината и отбелязаха общия километраж на колата, както и изминатите километри за последния ден.

Слоун и Лоуит докладваха на инспектора, че по всяка вероятност стоящите наоколо хора са любопитни минувачи, които са преминавали случайно и са се спрели край колата с неподвижно седящия шофьор само защото униформените полицаи са ги подканили да продължат пътя си. Съгласно обичайната полицейска процедура двамата служители са проверили на всички документите за самоличност, като са записали имената, адресите и професията им.

Детективът Сарг се наведе ниско над металната табелка на арматурното табло, за да прочете името на собственика на колата и останалите данни. Разбира се, че не беше задължително човекът зад волана да е идентичен със собственика й, но нареждането всяко моторно превозно средство да има подобна табелка със съответните лични данни даваше често ценни опорни точки при полицейското издирване.

Детективът си записа името и се обърна към главния инспектор:

— Тони Валдива. — Той се замисли. — Струва ми се познато.

— Тони Валдива? — Бруър изпусна дима от цигарата пред себе си. — Не знам какво да мисля за това име, но положително съм го чувал вече, и то не във връзка с някое мероприятие на младежкото църковно дружество. Но… — той погледна детектива — засега не знаем дали човекът зад волана е Тони Валдива. Колата може да е открадната или пък собственикът й да е услужил с нея на някой приятел. — Той смачка угарката и я хвърли надалече. — Проверете веднага в справочната картотека. Ако там няма достатъчно материал, обърнете се към ФБР и към отдела за борба с контрабандата на наркотици. Като че ли си спомням смътно да съм чувал името Валдива във връзка с наркотиците. Ако този млад човек се окаже Тони Валдива, разследвайте всичко, каквото има за него. Може би ще се намери адресът му, понякога тези джентълмени дори се регистрират официално в полицията, за да не бъдат заподозрени.

Детективът кимна, сравни още веднъж бележките си с данните върху табелката и се отдалечи бързо.

Детективът Слоун, който междувременно още веднъж бе претърсил вътрешността на колата с джобното си фенерче, попита шефа си, като повдигна веждите си по особен начин:

— Известен ли ви е поне един случай, когато самоубиецът да е показал такава изисканост, че да си сложи велурени ръкавици преди деянието?

Бруър се наведе бързо и проследи лъча на фенерчето.

— Повече от странно! Разбира се, че и най-необикновените неща все някога се случват за първи път. Но някой да си сложи ръкавици, преди да се застреля в сърцето… — Той се огледа и извика Колинз и Потър. — Забелязахте ли всъщност, че този наш млад приятел носи ръкавици?

Експертът поклати отрицателно глава.

— Много странно! Но не съм оглеждал мъртвеца толкова подробно, защото основния оглед извършваме винаги след аутопсията. — Той се поклони леко и престорено към доктор Кенеди: — При труповете медицината има винаги предимство.

Бруър си запали нова цигара.

— Съвсем не мисля да нарушавам установения етикет, но в този случай предимството е на ваша страна. Свалете му ръкавиците и наредете да бъдат извършени по най-бърз начин всички тестове за установяване на вероятни следи от барут по тях. Откровено казано, аз съм убеден, че ще получим само отрицателни резултати. Някой убиец може преднамерено да си сложи ръкавици, за да не остави по оръжието отпечатъци. Но един самоубиец? — Той погледна първо Колинз, после Потър и накрая лекаря. — Или може би ви е известен някой случай, когато самоубиецът, сложил край на живота си с един изстрел, е носил ръкавици?

— Нито съм виждал такова нещо в практиката си, нито пък е споменавано в специалната литература — отвърна доктор Кенеди. — Струва ми се, че ръкавиците, а още повече велурените ръкавици значително намаляват сигурността при хващане с ръка. Това вероятно не смущава особено убийците, но би трябвало да намали чувствително сигурността на прицелването при самоубийците. Този млад човек зад волана е улучен в сърцето със съвършена точност. За това му е било необходимо ненамалено усещане за допир. Във всеки случай това е моето мнение.

Колинз извика един от асистентите си и започна да сваля ръкавиците на умрелия с две плоски назъбени пинцети. Преди да ги маркира и постави поотделно в пластмасови пликове, Колинз помириса кожата отвън и отвътре. После поклати глава замислено.

— Не бива никога да се твърди нещо прибързано. За съжаление наистина не може да се довериш на човешките сетива. Но ми се струва, че носът ми би доловил сравнително пресни следи от барут. Тъкмо велурът запазва миризмите от изгаряне много добре. В типичната миризма на кожа на двете ръкавици се намесва обаче само някакъв непоносим парфюм. — Той се наведе над мъртвеца, помириса косите му и кимна сякаш на себе си. — Веднага си помислих, че идва от брилянтина — един обезмаслен фиксатор, който не оставя петна, така че може спокойно да се прекара ръка по него. Остава само миризмата.

Бруър погледна часовника си.

— Скоро ще стане пет часа. Не ми се иска да губим нито минута. — Той погледна доктор Кенеди. — Ще наредя да ви изпратят младия човек в моргата. Кога мога да имам първия доклад?

— Ще пътувам с вас до управлението. Оттам колата ви ще ме закара веднага в моргата и в шест часа ще имате първите резултати от аутопсията. Естествено, вътрешните органи не могат да бъдат прегледани така бързо; искам да кажа, че ако преди това нашият млад приятел евентуално е получил някакво приспивателно, това няма да може да бъде установено преди обед. Също така няма да е възможно по-рано да кажем и какво е ял за последен път, какво е времето на храносмилането и какво е съотношението му към момента на деянието.

Бруър извика детектива Гетски:

— Погрижете се да откарат кадилака до лабораторията.

Той тъкмо се канеше да се качи с лекаря в служебната си кола, когато непосредствено една след друга се появиха иззад ъгъла на Деланси стрийт две бързи коли, приближиха се с голяма скорост и спряха много близо до бордюра.

При острото изскърцване на спирачките и шума от триещите се гуми и полицаи, и любопитни погледнаха към безцеремонните шофьори.

— Журналисти! — извика униформеният полицай откъм групата минувачи. Този вик прозвуча като предупреждение.

Репортерите и фотографите се изсипаха от колите.

Силните ръце на закона обаче им препречиха достъпа до кадилака. Не им помогнаха нито молби, нито протести.

От покрива на едната кола проблеснаха болезнено белите вакуумни светкавици в развиделяващото се утро. Камери, въоръжени с телеобективи, обхванаха местопроизшествието, лимузината, минувачите, полицейските служители и колите им.

Двама репортери се втурнаха към Бруър. Те познаваха ръководителя на комисията по разследване на убийства. Едва ли можеше да остане непознат за някой журналист, чиято работа го отвеждаше в полицията и в съдебните зали.

— Какво се е случило, шефе? — попита припряно Пат Мърфи от „Херълд“. — Какво има? Убийство? Самоубийство? Работа на гангстерите от подземния свят ли? Любовна история? Грабеж? Изнасилване? Казвай, Бруър, пресата е ухото и съвестта на данъкоплатците.

— Накарайте хората, които ви дават хляба, да ви обикнат — извика към инспектора Дан О’Кефи от „Трибюн“.

Бруър махна небрежно с ръка сред многобройните възгласи. После поклати глава.

— И ние самите не знаем още за какво става въпрос. Един мъртвец — това е всичко. Трябва да потърпите, независимо от това дали ви изнася, или не. Именно защото ми плащат от данъчните суми, трябва да поставя интересите на мирните граждани над интересите на пресата! Съжалявам, но не мога да постъпя иначе. Наминете по-късно към нашите хора, които отговарят за печата, а сега опразвайте полесражението, преди да сте разсърдили момчетата ми!

Той даде на хората си кратки, но недвусмислени нареждания, измъкна се от навалицата и поведе доктор Кенеди към служебната кола.

Лоуит и Слоун тръгнаха с Потър и Колинз.

Един от двамата сержанти, които бяха охранявали колата, изтича бързо подир инспектора.

— Може ли да се върнем в районното?

— Само след като служителите от следствения отдел и научно-техническата служба напуснат местопроизшествието. Погрижете се да ни бъде изпратен по най-бърз начин писменият доклад с точното обозначение на времето за всеки детайл от обаждането по телефона до завършването на служебните ви задължения на това място.

Инспекторът пропусна доктор Кенеди да влезе пръв в колата, облегна се назад на задната седалка, опъна крака и изпусна гъсти кълба цигарен дим пред себе си.

Моторът изрева късо, синята светлина започна да се върти и в същия миг прозвуча пронизващият предупредителен вой на сирената.