Франсиско Алеман Саинс
Огън в Средиземноморието (4)

IV

Когато отново пламнаха светлините, сред ръкопляскания, Дидона седна, усмихвайки се, на масата на Еней.

— Добър вечер — каза полугласно, като че ли още продължаваше да пее, преследвана от светлинния кръг.

— Моите поздравления, ваше царско величество.

Не говориха нито много, нито малко. Гледаха се упорито, като че ли искаха да се научат наизуст. После картагенската царица стана да пее други песни, ала ги пееше само за Еней. Публиката ръкопляскаше малко разгневено. Когато Дидона свърши, Еней вече я чакаше в гримьорната й. После отидоха да пийнат по нещо в един малък далечен бар. Тъкмо там изкуствената бенка на Дидона се отлепи от бузата и Еней я хвана във въздуха почти жадно.

Тази нощ се проточи чак отвъд разсъмването. Дидона изслуша разказа на Еней за собствения му живот, обсадата и падането на Троя. Картагенската царица вече не се усмихваше. Струваше й се, че и тя е избягала от града заедно с Еней. Дидона бе създадена за трагичното, а Еней означаваше за нея мъж, дошъл от морето, бягащ от ужасни злощастия. Еней беше актьор, но лош актьор. Беше искрен, но не изглеждаше искрен. Беше добър, но беше прекалено мълчалив, когато беше уместно да се приказва, и приказваше много, когато трябваше да мълчи. Затова любовта на Дидона и Еней беше злополучна. Дидона беше готова да умре от любов, а Еней обичаше смъртта, стига да ставаше дума за смърт, която не е неговата.

Това бяха съкрушителни, почти безкрайни седмици. От сутрин до вечер, и пак, и пак, цялото време на Еней беше времето на Дидона. Картагенската царица драматично преобразяваше най-изтърканите жестове, най-простите развлечения. Поглъщаше всичко, но се изнуряваше. Целият повърхностен всекидневен свят придобиваше бурен облик благодарение изкуството на тая жена с големи сенки под очите, любезно прикрила се с изненадата. Еней бе открил в нея ако не любовта, поне една провинция на любовта. Дидона го наблюдаваше постоянно, като че ли беше някой затворник, взет в схватка.