Стефани Майър
Затъмнение (2)

Предговор

Всичките ни маневри се оказаха напразни.

С вледенено сърце наблюдавах как се приготвяше да ме защитава. Съсредоточеното му лице не издаваше и следа от колебание, макар врагът да ни превъзхождаше по численост. Знаех, че не можехме да очакваме помощ — в същия този момент братята и сестрите му се бореха за живота си точно както той за живота на двама ни.

Дали някога щях да науча какъв е изходът от другата битка? Да разбера кои са били победителите и кои победените? Щях ли да живея достатъчно дълго?

Шансовете не изглеждаха особено добри.

Черни очи, полудели от свирепо желание за моята смърт, зорко следяха мига, в който вниманието на защитника ми ще се отклони. Мигът, в който щях да загина.

Някъде далече, далече в студената гора зави вълк.