Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Предговор
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Издание:

На изток към Индия с 15 км/ч. Владимир Харизанов

Българска, първо издание

 

Редактор: Емил Данаилов

Графичен редактор: Емил Делчев

Дизайн на корицата: Емил Делчев

Илюстрации: Събина Зафирова

Издателство Вакон — София, 2011

Формат 160×230

Печатни коли 12

ISBN 978–954–9535–31–0

История

  1. — Добавяне

Помниш ли, читателю, онези приказки от детството, в които пред героя се разстила дълъг път, който той трябва да изброди? И макар пътят винаги да беше труден и пълен с неизвестности, странникът успяваше не само да го измине, но и да се върне помъдрял и щастлив. Това, което държиш в ръцете си, също е една такава приказка и ако си изгубил по своя житейски друм детското си любопитство и наивната доверчивост, от която често си плакал, но и заради която светът изглежда толкова хубав, по-добре не я чети! Но ако все още си способен искрено да се удивляваш и да се радваш на всеки миг в този живот, ако умееш да откриваш поезия и романтика и в най-обикновените неща около себе си, както Владимир Харизанов умее, тогава това е твоето четиво. Тази книга е не просто пътепис, а една много интимна история, след която ще разбереш, че имаш още един приятел — автора й! Така непресторено разкрива той най-съкровените си мисли и чувства, така подкупващо допуска теб и мен, случайните зрители, зад кулисите на своето изпълнено с терзания и светлина пътуване към хората и към себе си. И, разбира се, ще се насладиш на една шарена планета — от всяка страница изскачат екзотични градове и примитивни селца, палми и пустини се борят кой да гримира Земята, някъде се чува прибоят на океана, но винаги някъде някой живее своя живот. Защото се оказва, че човекът е най-голямата забележителност, заради която си е струвало Владо да пропътува хилядите километри — странни срещи със странни хора изплитат тъканта на неговия текст, подскачащ от съдба на съдба като по камъните на случаен брод, позволил на този мечтател да премине през бързеите на своето приключение.

Александър Македонски е имал своя Буцефал, Дон Кихот пък би бил немислим без Росинант. Владо също има верен приятел, без който неговото пътешествие нямаше да е същото — един велосипед. И ето го — уж като Александър Македонски тръгва да завладява Изтока, ала по пътя донкихотовски се бори с вятърните мелници на собствените си съмнения в човешката природа, за да намери най-накрая вярата си в доброто у човека. Досущ като в онези приказки — след безброй перипетии героят е намерил своето щастие или поне отговорите на своите важни въпроси, а какво друго е това, ако не щастие?! Търсенето е завършило успешно. И неусетно покрай този съвременен странстващ рицар и невъоръжен завоевател и читателят-спътник събира цяла кошница откровения. Простичките, но дълбоко почувствани прозрения за света и хората, за любовта и щастието, превръщат това непретенциозно и в същото време много лирично повествование в затрогваща притча за живота. И който я зачете, неминуемо ще преживее заедно с Владо и един свой, личен катарзис. В началото зад всички негови сентенции, тези многобройни малки уроци по живеене, напира една радостна и жизнеутвърждаваща философия, отключена в нагласата, с която мечтателят с колелото тръгва на път: „Животът е прекрасен!“ И той повтаря това свое верую като мантра, като заклинание срещу вероятността да бъде разколебан в убеждението си. Но очите му виждат, ушите му чуват, сърцето му чувства и, сблъскал се по пътя си с покъртителна нищета, с противоречията на съвременното общество, с ада и рая на съществуванието, накрая си задава въпроса: „Но животът наистина ли е прекрасен?“ Детето се връща помъдряло, но не и огорчено. Възторгът му от красотата на света и чудото на живота е толкова искрен и заразителен, че, сигурен съм, няма да остави равнодушен и най-закоравелия циник.

Емил Данаилов

Край