Весел Цанков
Да не бъдем кльощави (16) (55 изпитани рецепти)

Доброто старо време

Въздишате ли по доброто старо време?

Аз, няма да крия, понякога въздишам по доброто старо време, когато не плувах в морето на живота, стараейки се да не потъна, а тепърва се готвех да скоча в него с някой красив лупинг. Обаче като изпадна в такова състояние, веднага си казвам, че доброто старо време е добро най-вече защото тогава човек е бил по-млад и по-наивен. Колкото по-млад и по-наивен — толкова по-добре. За съжаление единствената възможна промяна е към по-стар и по-мъдър. Е, и това не е лошо, понеже си е естествено.

Ето и друг довод — доброто старо време някога е било настояще. При това често пъти е било настояще продължително време — „абе няма ли да свършат тези…“ и следват неприятностите, които сега, в тогавашното бъдеще време, а сегашно настояще, сме забравили.

Споменах бъдещето време — трябва да се пазим от него. Тази частица „ще“ е поразила повече хора, отколкото атомната бомба. „Ще направя това, ще се справя с онова…“ Някак си при активните действия доминира „ще“, а сегашното време е по-слабо представено — „правя това, справям се с онова…“, да не говорим за миналото време — „направих това, справих се с онова…“

Имам в къщи един сборник, нарича се „Книга на добродетелната девойка“, издаден е в края на 19 век и текстовете в него не са наши, български, а са преведени от френски и леко побългарени. От тази книга добродетелните девойки се научават как да се обличат, кога да кажат „добър ден“ и кога „пардон“, как се бродира гоблен и как се подреждат цветя във ваза, има и много интересен за нас, любителите на хапката, раздел за готвенето, който започва с изречението „Пред печката винаги бъдете спретнати“. Звучи много съвременно, въпреки че е в текст, изпълнен с носовки и думи като „обуща“ и „дилаф“. „Винаги бъдете спретнати“, разбирай минете през живота като манекенки на дефиле, с изправени глави, изпънати рамене, уверена крачка и дори да се спъвате на всяка стъпка в кретенските измишльотини на някой маниак дизайнер на облекло, пак бъдете спретнати.

Сещам се и за един друг текст, който звучи адски съвременно — „какви времена настанаха, младите не уважават старите и всеки иска да напише книга“. Това не е надпис със спрей на стена, направен току-що, а надпис от Древния Египет, написан преди много, много векове, тогава, когато учебниците по история са били тънки като средностатистическа спестовна книжка.

Интересно, в Древния Египет дали хората са въздишали по доброто старо време? И дали са се надявали на по-добро бъдеще? Това не е известно, няма запазени такива текстове, както не успях да открия и говарска книга от Древния Египет. Оказа се, че първата истинска готварска книга е написана по-късно, малко след раждането на Христа от изтънчения римски чревоугодник Апиций. Той е човекът, създал рецептата за приготвяне на славееви езици, но аз сега няма да ви запозная с нея, а с една друга, която показва, че римската аристокрация не е използвала всичките си усилия само да се разлага.

Рецептата е за „Зеленчукова вечеря, лесно смилаема“. Това ако не е в съответствие със съвремен-ните напъни за здравословен живот, здраве му кажи. Ето рецептата: „Всички пресни зеленчуци са подходящи за това ястие. Много младо цвекло и добре узрял праз са сварени на пара. Подреди ги в съд за печене на фурна, стрий пипер и кимион, прибави бульон и сгъстена шира или нещо друго за да ги подслади леко, запечи и сервирай.“ Е това е, лаконично, съвсем по древноримски, „veni, vidi, vici“, „дойдох, запекох, изядох“ и то така, че да се помни.

И наистина, като се замисли човек, доброто старо време може поне малко да се подготви тогава, когато то е настояще, за да може в бъдещето да си го спомняме с приятно чувство. И не е нужно споменът да е голям, грандиозен или величав, това може да е споменът за една споделена трапеза с близки хора…