Кръстьо Кръстев
WWW.MUTANTI.COM (3) (Балкански киберпънк роман)

Файл 2: Крум Крумов Овърдрайв

Над бунището денят угасва като програмата на кабелен пират.

Група хора с подпухнали физиономии и ушанки на главите бродят сред купища гнили картофи, стари вестници, кашони, столове със счупени крака, парцали, соцреалистични романи, умрели котки и невъобразима смес от вещества.

Мъж с насинено око свири на хармоничка и казва:

— Обичам бунището, толкова гълъби се събират тука!

Събеседникът му, навлечен с ватенка и обут в гумени ботуши отваря огромна беззъба уста:

— И аз обичам гълъбите! Печени!

— Грубиян!

— Кретен!

— А пък аз ще те нарека тиква!

В този момент, точно преди да избухне регионален конфликт, двамата се спъват в нещо. То прилича на навит на роло юрган, от който стърчат крайно сгърчени крака.

— Мамка му! — казва грубиянът — Ще се забъркаме в някое голямо лайно!

— Посредствен циник! — повдига се на пръсти човекът с хармоничката — Замлъкни и ела да хванеш тука!

Двамата дърпат юргана от едната страна и той се развива като палачинка. Плънката се търкулва в някакви листа от зеле.

— Мамка му! Човек с бутилка!

Човекът лежи с вдъхновено лице към небето и стиска в ръце шишето. Главата му е омотана с бинт, облечен е в пижама, но въпреки това има вратовръзка с Мики Маус.

— Кадавър! — писка Хармоничката — Мъртвец! Хвани ме за ръката, страх ме е!

Грубиянът се навежда, измъква от ръцете на непознатото тяло бутилката и я разклаща срещу залязващото слънце:

— Време е за една гроздова!

Двамата странници се суетят:

— Да се махаме!… Чакай!… Противно ми е да получа ефективна присъда!… Да го бутнем в помийната яма!

Изведнъж тялото се размърдва и казва:

— Метафората е съществена част от тази символична теория и се вписва без мъка в референциалната рамка… Пол Рикьор, „Метафора и съответствие“…

Жителите на бунището се вцепеняват като тояги от изненада.

— Мамка му, егати късмета!

След десет минути, в падащия полумрак, комична процесия напредва с псувни из бунището. Хармоничката крачи отпред и краката му се подгъват, Грубиянът оглася околностите, а на раменете им, увит в юргана, пътува живият труп. Вратовръзката с Мики Маус виси точно пред лицето на Хармоничката и той я отмества, като духа шумно с уста.

Завиват край куп старо желязо, прегазват локва машинно масло и пред очите им се открива Градът сред бунището. Като в играта Лего, подарена на енергичен дебил, се издигат постройки от ръждясали печки, кашони, виенски гардероби, парчета шперплат, мокри парцали и скъсани анцузи. Такъв е животът! Всеки има право на жилище, държавност и свободна обмяна на мнения…

Двамата странници изтърсват товара пред дома си. Основните елементи на мезонета са варели, кашони от Сони Тринитрон, ламарини с реклама на Кока Кола и входна врата от автомобил Дачия, гордостта на другаря Чаушеско, бащата на народите от Букурещ.

— Мамка му, защо му е толкова ръбеста главата? — пита в изисканата тъмнина Грубиянът.

— Не говори глупости за един непознат човек! — упреква го Хармоничката.

— Дръж да го покажем навън на светлото! Само главата!

— Я, бинтът се е развил!

— Мамка му! Какво е това?

Настъпва мълчание, после Хармоничката казва тихо:

— Не искам да те плаша, обаче това е КОМПЮТЪРНА ПЛАТКА! Този човек има отзад на главата си КОМПЮТЪРНА ПЛАТКА!

— Мамка му! Мамка му! Мамка му!

В следващия файл: Балада за мутанта Крум. Биографията на един съвременник.

КРАТКО СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЪРВИТЕ ДВА ФАЙЛА

След мощно „пльок“ във вселенската хранителна среда се ражда Мутантът Крум. Главния Компютър и Големия Сървър на кармата го локализират в България, една малка, но бедна на полезни изкопаеми страна. Минава време и в сива привечер, която гасне смирено над Бунището, двама скитници откриват тялото на човек с компютърна платка на тила. „Мамка му, мамка му, мамка му!“, коментират скитниците, сякаш предчувстват какво ще се случи по-натам… А по-натам се случва следното…