Нора Робъртс
Любов и закон (9)

Девета глава

Тори беше спряна от бариера на края на града. Изключи двигателя и излезе от колата. Един човек от охраната на Фил се приближи към нея.

— Извинете, шерифе, не можете да използвате главната улица. Снимат.

Тя сви рамене и се облегна на капака на двигателя.

— Нищо. Ще почакам.

Гневът, който я заведе в ранчото на Суонсън, бе изчезнал. Сега Тори оцени възможността да се отпусне и да почине. От мястото си виждаше снимачния екип и хората от града, които дебютираха като статисти. Видя как Холистър пресича улицата зад двама актьори, които си разменяха реплики. Усмихна се и си помисли как ще се хвали с този момент на слава години наред. Десетина души, които познаваше, се въртяха по улиците или чакаха възможността да се повъртят. Фил снимаше дубъл след дубъл. Дори отдалече тя усещаше, че е притеснен. Намръщи се и се зачуди дали следващата им среща няма да се превърне в битка. Не можеше да отстъпи, когато знаеше, че бе постъпила правилно — всъщност по единствения възможен начин.

Щяха да прекарат много малко време заедно, помисли си Тори. Не искаше да го разваля със спорове и напрежение. Но напрежението щеше да бъде неизбежно, докато той не приеме изискванията и отговорностите на службата й. За нея вече бе много важно предстоящите седмици да останат непомрачени. Може би, призна си тя замислено, твърде важно. Ставаше все по-трудно да бъде съвсем логична, когато мислеше за Фил. А след предишната вечер бъдещето бе станало неясно и далечно. Сякаш съществуваше единствено завладяващото настояще.

Не можеше да си позволи това, напомни си Тори. Никой от двамата не го искаше. Тя раздвижи рамене. Ризата й беше гореща и влажна на гърба. Имаха лятото и само лятото, преди да поемат по различни пътища. Което, разбира се, го искаха и двамата.

— Шерифе… Шериф Аштън?

Объркана, Тори поклати глава и погледна към мъжа до нея.

— Какво… Да?

Пазачът й подаде ледена кутия с газирана вода.

— Помислих, че ще ви дойде добре.

— О, да, благодаря. — Тя отвори кутията и въздухът излезе от нея със съскане. — Смятате ли, че ще продължат още дълго?

— Не. — Той повдигна своята кутия и изпи половината на един дъх. — Работят по тази сцена вече повече от час.

Благодарна, Тори изля леденото питие в засъхналото си гърло.

— Кажете ми господин…

— Бенсън, Чък Бенсън, госпожо.

— Господин Бенсън — продължи Тори. — Имали ли сте някакви проблеми с хората от града?

— Нищо особено — отвърна той и се облегна на капака до нея. — Няколко хлапета. Онези близнаци.

— О, да — кимна тя с разбиране.

— Само се опитаха да ме изиграят да ги пусна да се качат на крана. — Мъжът се засмя снизходително и обясни: — Аз самият имам двама тийнейджъри.

— Сигурна съм, че сте се справили с тях, господин Бенсън. — Тори го дари с ослепителна усмивка, която покачи пулса му. — Все пак, много ще ви бъда признателна, ако ми кажете, когато някой от града не се държи както трябва. Особено близнаците Креймър.

Бенсън се изкикоти.

— Предполагам, че тези двамата ви създават грижи.

— Понякога могат да ми отворят работа за цял ден. — Тори сложи крак на бронята и се разположи по-удобно. — Кажете, колко са големи децата ви?

 

 

Докато завърши сцената, Фил бе взел достатъчно аматьори за деня. Беше успял, с доста самообладание, да запази търпение и да поговори с всеки от статистите, преди да го освободи. Искаше да заснеме още един кадър, преди да свършат за деня, така че незабавно даде инструкции. Подготовката щеше да отнеме един час и ако имаха късмет, щяха да заснемат сцената, преди да загубят светлината.

Зумерът на бедрото му, звънна и го отвлече. Той нетърпеливо измъкна радиостанцията.

— Да, Кинкейд.

— Бенсън е. Тук е шерифът. Мога ли вече да я пусна?

Фил машинално погледна към края на града. Забеляза Тори, облегната лениво на капака на колата си, да пие от кутията. Почувства едновременно облекчение и раздразнение.

— Пусни я — заповяда той кратко и прибра радиостанцията. Сега, когато знаеше, че е невредима, изпитваше перверзното желание да я удуши. Изчака я да паркира пред участъка и тръгна към нея нагоре по улицата. Преди да измине и половината път, Тод изскочи през вратата.

— Шерифе! — Той се поколеба на ръба на тротоара, сякаш не беше сигурен дали да продължи повече.

Тори се качи на тротоара и прекара пръст по синината на бузата му.

— Всичко е наред, Тод.

— Нали не го… — Той облиза устни. — Нали не го арестува?

Тя положи ръце на раменете му.

— Не. — Тори усети трепетливата му въздишка.

— Той не ти ли се ядоса или… — Тод млъкна и я погледна безпомощно.

— Не, просто поговорихме. Той знае, че не е прав да те наранява, Тод. Иска да спре.

— Уплаших се, когато отиде, ама господин Кинкейд каза, че знаеш какво правиш и всичко ще бъде наред.

— Така ли? — Тя обърна глава към Фил, който пристъпи до нея. Погледът му беше продължителен и малко притеснителен. — Е, прав е бил. — Тори се обърна обратно към Тод и стисна раменете му. — Влез за малко. Искам да ти дам един телефонен номер, който да предадеш на баща си. Искаш ли чаша кафе, Кинкейд?

— Добре.

Те влязоха заедно в кабинета на Тори. Тя отиде право към бюрото си и измъкна малък, подвързан с кожа бележник, който изглеждаше абсурдно не на място тук. Прелисти го, написа на един друг бележник име и телефон и откъсна листа.

— Този телефон е за цялото ти семейство — каза Тори и подаде листа на Тод. — Иди си вкъщи и поговори с баща си, Тод. Той има нужда да разбере, че го обичаш.

Момчето сгъна листа и го прибра в задния си джоб. Пристъпи от крак на крак и се загледа надолу в разхвърляното бюро.

— Благодаря. Ъъ… Извинявам се за това, което казах преди. — Изчерви се леко и погледна към Фил. — Нали се сещаш — измърмори Тод и пак сведе поглед към бюрото.

— Недей да се извиняваш, Тод. — Тя сложи ръка върху неговата и той вдигна очи към нейните. — Разбрано? — попита Тори и му се усмихна.

— Да, разбрано. — Тод отново се изчерви, ала събра кураж, целуна я бързо по бузата и изхвърча през вратата.

Тори се засмя тихо и пипна мястото, където я бяха докоснали устните му.

— Кълна се — измърмори тя, — че ако беше с петнадесет години по-голям… — Фил сграбчи ръцете й.

— Наистина ли си добре?

— Не изглеждам ли добре? — попита Тори.

— По дяволите, Тори!

— Фил… — Тя пое лицето му и го целуна силно. — Нямаше причини да се тревожиш. Не си ли казал на Тод, че знам какво правя?

— Момчето беше ужасено. — И аз също, помисли си той и я привлече в обятията си. — Какво стана там? — настоя Фил.

— Поговорихме си — отговори просто Тори. — Той има много проблеми. Исках да го мразя и не можех. Разчитам, че ще се обади на този телефон.

— Какво щеше да направиш, ако те беше нападнал?

— Щях да се справя — отговори тя и се отдръпна леко. — Това ми е работата.

— Не можеш…

— Фил — прекъсна го твърдо Тори. — Аз не ти казвам как да режисираш някоя сцена, не ми казвай как да поддържам реда в града си.

— Не е същото и ти го знаеш. — Той я разтърси ядосано. — Никой не ми се нахвърля, когато поискам още един дубъл.

— Какво ще кажеш за някой раздразнен актьор?

Очите му потъмняха.

— Тори, не можеш да се шегуваш с това.

— По-добре шега, отколкото спор — възрази тя. — Не искам да се караме, Фил, не се хващай за нещо такова. Няма да е добре за нас.

Той преглътна едно ядно възражение. Отиде до прозореца и погледна навън. Откакто за пръв път бе влязъл в тази тясна стаичка, нищо не изглеждаше така просто, както преди.

— Трудно е — промълви Фил. — Защото значиш нещо за мен.

Тори гледаше гърба му и през нея преминаваха различни чувства. Сърцето й не се подчиняваше на здравия разум, който му налагаше. Вече не беше сигурна какво иска. Потисна желанието да отиде до него и отново да го прегърне.

— Знам — промълви тя накрая. — И ти значиш нещо за мен.

Той бавно се обърна. Двамата се погледнаха както преди, когато решетките бяха между тях, малко предпазливо и внимателно. Известно време единствените звуци бяха виенето на вентилатора и долитащ отвън разговор.

— Трябва да се връщам — каза Фил и внимателно пъхна ръце в джобовете си. Желанието да я докосне беше прекалено силно. — Ще вечеряме ли?

— Разбира се. — Тори се усмихна, но установи, че не й бе толкова лесно да извие устните си както преди. — Ще трябва да е малко по-късно, около осем става ли?

— Прекрасно. Тогава ще се видим.

— Добре… — Тя изчака вратата да се затвори след него и седна на бюрото си. Краката й бяха омекнали. Облегна глава на ръката си и въздъхна продължително.

О, Господи, помисли си Тори. О, Господи. Почвата беше много по-нестабилна, отколкото бе очаквала. Ала тя не можеше да се влюбва в него. Не това. Всичко беше по-емоционално заради водовъртежа от чувства през последните дни. Не беше готова за обвързването и задълженията, свързани с любовта, и това беше всичко. Стана и включи кафеварката. Щеше да дойде на себе си, след като изпие чаша кафе и се хване на работа.

 

 

Фил престоя под душа повече време, отколкото трябваше. Беше прекарал много дълъг и напрегнат дванадесетчасов ден. Беше свикнал с невъзможни часове и изисквания в работата си. Обикновено минаваше през тях с големи крачки. Но не и този път.

Горещата вода и парата не премахваха напрежението в тялото му. То се бе настанило в него от момента, в който Тори потегли за ранчото на Суонсън, после необяснимо се бе увеличило по време на краткия им разговор в кабинета й. Винаги умееше да се справя добре с напрежението и затова се ядоса, че този път не става така.

Затвори очи и остави водата да се стича по главата му. Тя беше съвсем права, каза си той, че не може да се меси в работата й. Всъщност не можеше да се меси в никой аспект от живота й. В отношенията им нямаше задължения. И Фил не ги искаше, също както Тори. Никога не бе имал този проблем в някоя от предишните си връзки. Проблем ли, помисли си той и махна мократа коса от очите си. Бъдещ проблем, реши Фил. Трябваше отново да разгледа връзката си с Тори в перспектива.

А кой би го направил по-добре от един режисьор, помисли си той кисело и спря душа. Просто оставяше в сцената да се промъкнат твърде много чувства. Втори дубъл, реши Фил и взе кърпата. Някак бе забравил няколко основни, много важни правила. Задръж всичко просто и лековато, напомни си. Определено човек с неговия произход, възпитание и опит беше твърде умен, за да търси усложнения. Отношенията между него и Тори бяха съвсем прости и без напрежение, защото и двамата искаха да е така.

Това беше едно от нещата, които най-много го бяха привлекли към нея, спомни си той. Уви хлабаво кърпата около кръста си и взе още една, за да изсуши косата си. Тя не очакваше обвързване или постоянна връзка, като любов или брак. Това бяха две неща, в които и двамата определено бяха твърде умни, за да се забъркват. В замъгленото огледало Фил улови съмнението в очите си.

О, не, каза си, той, определено не. Не беше влюбен в нея. Дума не можеше да става. Тори значеше нещо за него, естествено. Беше много особена жена — силна, красива, интелигентна и независима. И притежаваше голям първичен чар, който се изявяваше неочаквано. Именно това нейно качество непрекъснато го изкарваше от равновесие. Значи тя значеше нещо за него, реши Фил и пусна втората кърпа на пода. Дори можеше да признае, че я чувстваше по-близка от много хора, които познаваше от години. В това нямаше нищо необикновено. Имаха нещо общо, по което си приличаха — някакво странно приятелство, реши той. Това беше достатъчно безопасно. Беше оставил нещата да загубят мярка само защото беше притеснен за нея.

Ала когато се почука на вратата, Фил погледна намръщен към отражението си в огледалото.

— Кой е?

— Обслужване по стаите.

Намръщването незабавно се смени с усмивка, когато разпозна гласа на Тори.

— Хей, здравей. — Тя го огледа мързеливо. — Малко си закъснял за резервацията си, Кинкейд.

Той отстъпи назад и я пусна да влезе с една голяма табла.

— Загубих представа за времето под душа. Това нашата вечеря ли е?

— Бъд ми се обади. — Тори остави таблата на масичката, която бяха използвали преди. — Каза, че си поръчал храна за осем души, но не вдигаш телефона и тъй като умирах от глад, реших да забързам нещата. — Плъзна ръце около кръста му и ги прекара по топлия му, влажен гръб. — Ммм, напрегнат си — измърмори тя, наслаждавайки се на начина, по който косата му се виеше хаотично около лицето му. — Лош ден?

— Доста — съгласи се Фил и я целуна.

Миришеше на чисто — на сапун и шампоан — и все пак Тори откри, че ароматът я възбуждаше колкото по-тъмното ухание на мускус, което свързваше с него. Желанието й за храна бързо отстъпи на нарастващото й желание. Тя се притисна по-близо до него, като настояваше за повече. Ръцете му се напрегнаха, мускулите му се втвърдиха. Отново се загубваше в нея и нямаше сили да се овладее.

— Наистина си напрегнат — промълви Тори в устата му. — Лягай.

Той се изкикоти и впи зъби в долната й устна.

— Бързо действаш.

— Ще ти разтрия гърба — осведоми го тя и се отдръпна. — Можеш да ми разкажеш как са те дразнили актьорите, докато си се опитвал да бъдеш блестящ.

— Нека ти покажа как се оправяме с нахаканите мацки по крайбрежието — предложи Фил.

— На леглото, Кинкейд.

— Добре… — ухили се той. — Щом настояваш.

— По корем — нареди Тори, когато Фил се опита да я придърпа със себе си.

Фил реши, че да се остави да го поглезят може да има предимства и се подчини.

— Имам бутилка вино в хладилника. — Въздъхна и се опъна на леглото. — Отвратително място за петдесетгодишно бургундско.

— Не бъди сноб — предупреди го тя и седна до него. — Днес трябва да си работил десет-дванадесет часа — подзе Тори. — Много ли напреднахте?

— Не колкото трябваше. — Той изръмжа от удоволствие, когато тя започна да мачка мускулите на раменете му. — Това е чудесно.

— Момчетата в салона за масаж винаги питаха за Тори.

— Какво? — вдигна глава Фил.

— Просто исках да видя дали внимаваш. Долу, Кинкейд… — Тя се изкикоти меко и продължи надолу по ръцете му. — Проблемите технически ли бяха, или с хората?

— И двете — отговори той и отново се отпусна. Установи, че е разкошно да затвори очите си. — Някои повредени части. Ако имаме късмет, новите ще бъдат докарани утре. Най-много фалове станаха при масовите сцени. Твоите хора обичат да се хилят към камерата — осведоми я Фил. — Очаквах всеки момент някой от тях да помаха.

— Това е част от шоубизнеса — заключи Тори и застана на колене. Вдигна полите на роклята си, за да не й пречат. Фил отвори очи и видя бедрото й. — Не бих се учудила, ако градският съвет реши да построи кино във Френдли само за да покаже филма ти. Помисли колко ще е благоприятно за индустрията.

— Мърл вървеше по улицата, сякаш е яздил три седмици. — Фил отново затвори очи, защото пръстите й правеха чудеса с гърба му.

— Мърл още се вижда с Марли Съмърс.

— Тори…

— Просто поддържам разговора — каза тя непринудено, ала заби пръсти в плешките му малко по-силно, отколкото беше нужно.

— Ох!

— Стегни се, Кинкейд. — Тори се засмя и положи звучна, мляскаща целувка в средата на гърба му. — Не изоставаш от графика, нали?

— Не. Въпреки всички проблеми се справяме много добре. Още четири седмици и би трябвало да свършим.

Двамата замълчаха за малко, неочаквано потиснати.

— Е, тогава — каза Тори оживено — не би трябвало да се тревожиш за гаранта.

— Той ще ми виси над главата, докато филмът не е напълно завършен — измърмори Фил. — Малко по-надясно… О, да — простена той, когато пръстите й намериха мястото.

— Много жалко, че нямаш от онези миризливи масла и лосиони — отбеляза тя и го яхна с едно плавно движение, за да приложи по-добре натиска. — Разочароваш ме, Кинкейд. Мислех, че всички вие от Холивуд си носите запаси от такива неща.

— Мммм… — Би й отговорил в тон, но започваше да се унася. Пръстите й, хладни и уверени, притискаха кръста му точно над края на кърпата. Краката й, обути в тънки чорапи се плъзгаха по хълбоците му всеки път, когато се навеждаше, и го възбуждаха. Ароматът на шампоана й погъделичка ноздрите му, когато се наведе отново да разтрие раменете му. Чаршафите под него бяха топли, почти прекалено топли, ала Фил не можеше да събере сили да помръдне. Слънцето залязваше и светлината се местеше и избледняваше. Стаята беше пълна със златиста мараня, която подхождаше на настроението му. Чу бръмченето на кола долу на улицата, после остана единствено лекото, равномерно дишане на Тори. Мускулите му бяха отпуснати и топли, но не смяташе да й казва да спре. Напълно беше забравил вечерята, която изстиваше на масата зад тях.

Тори продължаваше да плъзга ръце по гърба му, като си мислеше, че е заспал. Имаше красиво тяло, помисли тя, твърдо, загоряло и тренирано. Мускулите на гърба му бяха гъвкави и силни. За момент просто се отдаде на удоволствието да го изследва. Премести се по-надолу и полата на роклята й се набра по бедрата й. Изсумтя недоволно, разкопча я и я съблече през главата си. В прозирното си боди можете да се движи с повече свобода.

Кръстът му беше стегнат. Плъзна ръце по него, радвайки се на твърдостта му. Преди се бяха любили много бързо и Тори беше изцяло в негова власт. Сега се наслаждаваше да изучава очертанията на тялото му. Надолу по тесните хълбоци, през кърпата, към бедрата. Тук също имаше мускули, откри тя, втвърдени от часове на крак, тенис, плуване. Тънката покривка от косми върху кожата му я накара да почувства напираща женственост. Тори разтри прасците му, не можа да се сдържи и леко целуна ямката зад коляното му. Кръвта на Фил започна да се сгорещява, ала тялото му беше твърде опиянено от удоволствие, за да се раздвижи. Със странно топло чувство тя разтри стъпалата му.

Той работеше много повече, отколкото бе предположила първоначално, каза си Тори и бавно тръгна обратно нагоре по краката му. С часове стоеше на слънцето, на крак, повтаряше сцените отново и отново, докато стигне до съвършенството, към което се стремеше. Вече знаеше, че филмът никога не бе далече от мислите му, дори през свободното му време. Филип Кинкейд, помисли си тя с нежна усмивка, беше много впечатляващ мъж. С много повече дълбочина от бляскавия плейбой, когото пресата обичаше да одумва. През времето, което бе прекарал във Френдли, беше успял да заслужи уважението й и Тори неприятно се уверяваше, че бе заслужил и нещо по-важно. Нямаше да мисли за това сега. Навярно нямаше друг избор, освен да мисли за това, след като той си заминеше. Но сега Фил бе тук и това беше достатъчно.

Тя въздъхна и се наведе, за да опре буза на рамото му. Желанието беше пропълзяло в нея, без да усети. Сърцето й биеше силно, а във вените й сякаш се движеше гъста топла течност, като горещ мед.

— Фил… — Тори сложи уста на ухото му, езикът й го проследи и се плъзна вътре, за да го събуди. Той изсумтя тихо и сърцето й заби по-бързо. Подръпна ухото му със зъби и след това се придвижи към чувствителната област малко по-надолу. — Желая те — промърмори тя и бързо спусна устни по тялото му със същата грижа и внимание, както пръстите си.

Той изглеждаше толкова податлив, докато го изследваше, че когато една силна ръка се протегна и я привлече надолу, Тори остана без дъх. Преди да си го възвърне, устните му покриха нейните. Те бяха меки и топли, ала целувката му бе твърда и енергична, и тежината на тялото му я притисна в матрака. Той предприе бързо, алчно пътешествие през лицето й и погледна надолу към нея. В изражението му нямаше нито сънливо. Само погледът му беше достатъчен, за да й се разтрепери дъхът.

— Мой ред е — прошепна Фил.

Със сръчни пръсти разкопча редицата от малки копчета отпред на бодито й. Устните му следваха пръстите и оставяха следа от огън по току-що оголената кожа. Ципът свършваше точно под пъпа й. Той се спря там, за да вкуси меката медена плът. Тори усети, че я помита ураган от чувства, докато стигна до тежкото, чакащо око на бурята. Ръцете на Фил обхванаха бедрата й и палците му се притиснаха там, където тънката коприна се вдигаше нависоко. Умело откачи чорапите й и ги свали бавно, а устните му бързаха да я вкусят. Тя простена и сви крак, за да му помогне и мъчението и насладата се преплетоха. В един шеметен момент езикът му се спря на върха на бедрото й. Той нежно го пъхна под плата и я накара да се извие в очакване. Дъхът му стигаше през плата до сърцевината й. Но Фил я остави да тръпне болезнено и се върна алчно на устата й. Тори посрещна страстно целувката му и го притисна по-близо до себе си. Почувства как тялото му тупти и пулсира срещу нейното, ала желанието му не беше по-голямо от нейното. Долната й устна беше неустоима и той нежно я захапа. Тори позна страст толкова концентрирана и опасна, че се бореше под него, за да получи крайното удовлетворение.

— Тук — прошепна Фил и се премести на онова местенце на шията й, което винаги го привличаше. — Вкусът ти е като на никоя друга — промълви той. Вкусът й сякаш трептеше на върха на езика му. Фил изръмжа и остави вълчия си апетит да надделее.

Гърдите й бяха твърди и го очакваха. Бавно навлажни връхчетата им с език, докато слушаше накъсаното й дишане и я възбуждаше. Движенията й под него станаха безнадеждни и отчаяни. Страстта стигна до сладостен връх и Фил ги пое, горещи и влажни, в ненаситната си уста. Тя не усети кога той смъкна бодито надолу по раменете й и я разголи до кръста. Последните лъчи на слънцето се изсипваха в стаята като тъмна червена мъгла и придаваха на кожата й екзотичен оттенък, който го възбуди още повече. Смъкна коприната надолу и още по-надолу, докато я загуби в разбърканите чаршафи.

Тори се протегна към него отчаяно. Чу как Фил пое рязко въздух при докосването й, почувства как потръпна внезапно и конвулсивно. Сега го желаеше със сила, която беше твърде голяма, за да я отрича.

— Още — промълви той задъхано, но не можа да устои, когато тя го привлече към себе си.

— Сега — промълви Тори и се изви, за да го приеме.

 

 

Когато първите лъчи на луната проблеснаха в стаята, те лежаха изтощени и мълчаха. Фил знаеше, че трябва да се премести. Тялото му притискаше Тори към матрака. Ала се чувстваха толкова добре, плът до плът. Пръстите й сънено и нежно се преплитаха в косата му и я галеха. Времето минаваше незабелязано. Секундите ставаха минути, без думи и без нужда от тях. Чуваше как биенето на сърцето й постепенно се забавя и стабилизира. Мързеливо погали с език все още изправеното й зърно и усети как то се втвърдява още повече.

— Фил — простена тя слабо.

Той се разсмя тихо, невероятно доволен, че можеше толкова да я възбуди.

— Уморена ли си?

— Да. — Тори изръмжа тихо, когато Фил започна да си играе с другата й гърда. — Фил, не мога.

Той не й обърна внимание и покри устните й с дълги бавни целувки, докато ръцете му продължаваха да я галят. Бе възнамерявал само да я целуне, преди да я освободи от тежестта си, но устните й бяха непоносимо меки и щедри. Дъхът й трептете на устните му и връщаше страстта му със зашеметяваща скорост. Тя си каза, че това не бе възможно, когато съненото желание се превърна в нова мъчителна нужда.

Фил откри нова наслада в линиите на тялото й, в опияняващия, току-що опитан вкус на кожата й. Леко блещукащата искра пак се превърна в пламък.

— Искам дубъл — промърмори той.

Облада я бързо и остави и двамата замаяни, потни и прегърнати в стая, пълна с лунна светлина.

 

 

— Как се чувстваш? — попита по-късно Фил.

Тори лежеше до него с ръка през гърдите му.

— Удивително.

Той се засмя и целуна слепоочието й.

— Аз също. Вечерята ни сигурно е изстинала.

— Мммм… Каква беше?

— Не помня.

Тя се прозя и се притисна към него.

— Това тъй и тъй винаги е по-добро студено. — Знаеше, че с много малко усилие би могла да спи цяла седмица.

— Не си ли гладна?

Тори помисли малко.

— Нещо, което трябва да се дъвчи ли е?

— Сигурно — ухили се Фил в тъмнината.

— Ъъ — Тя се изви като доволна котка, когато той прекара ръка по гърба й. — Трябва ли да ставаш рано?

— В шест.

Тори изохка и стисна очи.

— Разрушаваш загадъчния си образ — каза му тя. — Холивудският Казанова не става в шест.

Фил се изсмя.

— Става, ако има да снима филм.

— Предполагам, че когато заминеш, ще ти остане още много работа, докато завършиш филма.

Неговото намръщване беше огледално отражение на нейното, въпреки че никой от тях не го осъзна.

— Има още много да се заснеме в студио, после монтажа… Иска ми се да имахме повече време.

Тори знаеше какво имаше предвид Фил и внимателно оправи гласа си.

— И двамата знаехме. Аз ще бъда в града само с няколко седмици по-дълго от теб — добави тя. — Имам много работа да наваксвам в Албъкърки.

— Имаме късмет, че и на двамата ни е удобно по този начин. — Той се втренчи в тавана, а пръстите му продължиха да рошат косата й. — Ако се бяхме влюбили, това би било невъзможна ситуация.

— Да — промълви Тори и отвори очи в тъмнината. — Никой от нас няма време за невъзможни ситуации.