Карън Робърдс
Тъмна луна (37)

Тридесет и седма глава

Лондон беше голям град и беше трудно да намериш в него едно дяволско изчадие. Конър се зае с тази работа методично. Той прецени, че след като опекунът на Кейтлин й беше купил собствена къща и беше гост на маркиз Стандън, той трябваше да е богат. Богатите английски благородници спазваха традициите си и имаше една определена част в Лондон, където държаха любовниците си. Домовете им обикновено бяха разположени около Ковънт Гардън и той започна издирванията си точно в тази част на града.

Не беше казал на никой за потресаващото си откритие. Дори и Микийн не знаеше нищо. Онази нощ той беше на път да се втурне в къщата, за да го търси, толкова се беше притеснил от закъснението му. Лиъм също не знаеше, въпреки че усещаше, че нещо не бе наред. Но въпреки подпитванията не можа да разбере нищо. Кормак и Рори, на които задължително пишеше по едно писмо седмично, пък бяха в пълно неведение по отношение на тревогите на брат си. Никой не знаеше. Не можеше да признае, че беше намерил Кейтлин само за да я изгуби отново. Не желаеше да го сподели, преди той самият да се опита да го разбере. Беше твърде наранен, сърдечната болка беше почти непоносима, беше прекалено объркан, за да й зададе необходимите въпроси, свързани с невероятната история, която беше избълвала. Преценката му беше замъглена от две неща, които изглеждаха неоспорим факт: тя беше жива и беше любовница на друг мъж.

Тя отказа да му съобщи името на любовника си, но той не се съмняваше, че скоро щеше да го открие. Веднага след като установеше местоживеенето й, щеше да остави човек, който да наблюдава къщата денем и нощем. Конър щеше да бъде осведомен, щом вътре влезеше някой джентълмен. Той имаше намерение да види любовника на Кейтлин със собствените си очи. Това, което щеше да се случи впоследствие, зависеше от много неща.

Той мрачно си мислеше, че няма нищо чудно в това, че само за три седмици бе опознал квартала в района на театъра. Сега, когато знаеше, че Кейтлин е жива, щеше да прерови целия град, но щеше да я намери. Проклинаше се, че е сляп, че е упорит глупак, но въпреки това продължаваше да обикаля. Тя му беше казала, че не го иска, но той все още не можеше да повярва. Той познаваше чистата й душа и вярното й сърце. Не можеше да си представи, че само за една година тя се е превърнала в пресметлива и алчна мръсница. Имаше нещо в тази работа. Възможно беше да не му казваше истината. Каква причина би могла да има тогава, за да го лъже? — бе въпросът, който не спираше да гложди.

Той бродеше по улиците в района на театъра. Понякога пеша, понякога наемаше карета. Времето беше много студено. Болката в крака му се усили, както и лошото му настроение. Надяваше се да я види някъде на улицата и да я проследи. Но нямаше и следа от нея. Искаше му се да застане по средата на улицата и да започне да крещи името й, докато тя му отговори.

Най-накрая реши да предприеме още по-директни мерки. Тръгна да хлопа по вратите и да пита за мис О’Мали. Възможно беше да се е регистрирала под друго име, затова описваше и външността й. На четвъртата седмица от издирването щастието най-после му се усмихна. Една дебела прислужница отвори вратата на спретната къща на „Лисъл Стрийт“. В отговор на запитването му кикотещото се същество даде да се разбере, че не знае за никаква мис О’Мали, но познаваше млада жена, отговаряща на описанието на Конър, която живееше надолу по улицата, на номер 21. Каза му, че жената рядко напуска дома си. Конър благодари за информацията и си тръгна. Първата му мисъл беше веднага да отиде и да я залови. После обмисли нещата и реши, че трябва да се прибере вкъщи и да обмисли всичко на спокойствие.

За разлика от сегашната резиденция на Кейтлин, къщата му на „Кързън Стрийт“ не беше в толкова модерен квартал, въпреки че преди улицата да бъде разбита, мястото е било доста добро. Но със сигурност нито един английски джентълмен от първа ръка не би живял тук, освен ако джобовете му не са се изпразнили. Но Конър не беше английски благородник, не се увличаше по екстравагантността и спретнатата градска къща напълно го задоволяваше. Имаше икономка, мисис Дабни, която беше наел чрез една агенция. Тя готвеше и ръководеше домакинството. Имаше още две прислужници, които чистеха под надзора на икономката и се занимаваха с прането. Микийн играеше ролята на коняр и камериер. Конър смяташе, че с този персонал той и Лиъм се чувстваха съвсем добре.

Лиъм, за своя собствена изненада, беше открил доста привлекателни неща в Лондон. Конър бе уверен, че го привлича свободата на лондонските проститутки, които, за разлика от ирландските момичета не смятаха, че ще се пържат в ада, ако си вдигнат полите. Въпреки това Конър подозираше, че и Лиъм също като него изпитваше носталгия по Данъмор. Но дори и да беше така, той с нищо не го показваше. Рори и Кормак също бяха готови да направят всичко за брат си и да останат в Англия, докато той желаеше. Тази мисъл му доставяше огромно удоволствие.

— О, ето къде си бил, Кон! Имам намерение да посетя салона на Криб с една компания. Искаш ли да дойдеш с нас? Ще бъде добре да се поразсееш — Лиъм беше пременен в жълто сако и тъмнозелени бричове, които представляваха само една малка част от новия му лондонски гардероб. Той тъкмо слизаше по стълбите, когато Конър влезе във фоайето. Микийн не беше много добър иконом. Непрекъснато тъпчеше пари по джобовете на братята му, но ако назначеше истински иконом, човечецът направо щеше да полудее.

— Какво? О, не, имам работа тази вечер. Благодаря за поканата — Конър беше потънал в размисли и едвам се отърси от тях, за да отговори на Лиъм. След предполагаемата смърт на Кейтлин Лиъм бе поел ролята на гувернант на по-големия си брат. Не го изпускаше от очи и непрекъснато се опитваше да го извади от мрачното му настроение. Конър много искаше да сподели с Лиъм случилото се, но си мислеше, че нямаше да бъде честен към Кейтлин, ако го направеше. Братята му щяха да я намразят, а сърцето му изобщо не беше склонно да се откаже от нея.

Конър тръгна по коридора към стаята на първия етаж, която му служеше за кабинет.

— Не се заигравай много. Джобовете ми не са бездънни — каза той, като хвърли през рамо предупредителен поглед по посока на Лиъм.

Това типично за брат му изявление прогони част от тревогата на Лиъм. Той се усмихна, обеща да не разорява семейството и с поуспокоено сърце остави брат си насаме със себе си.

Конър седна в кабинета и се замисли. Излезе оттам чак когато стана време за вечеря. После се оттегли в салона. Поседя малко пред огъня и реши да излезе да се поразходи. Ако нещо можеше да избистри мислите му, това беше студеният нощен въздух.

Като отхвърли настойчивата молба на Микийн да го придружи, Конър си сложи пелерината и шапката и излезе. Вървя близо час, потънал в мисли, преди да се озове на „Лисъл Стрийт“. Трябваше да види Кейтлин. За добро или за зло, това момиче беше отнело сърцето му.

Нямаше значение какво бе направила или казала, нямаше значение какво чувстваше, той не можеше да остави нещата така. Тя беше част от него. Любов или омраза, между тях съществуваше връзка, която не можеше да бъде отречена. Ако беше забравила това, което беше между тях, щеше да й го припомни. Нямаше да я остави, не и без жестока схватка.

Конър обиколи и огледа къщата. Наближаваше единадесет часа. Беше твърде късно да се хлопа по вратите. Освен това не искаше слугите, ако имаше такива, да бъдат свидетели на личната му среща с Кейтлин.

Възможно беше и мъжът, който я притежаваше, да беше вътре, но трябваше да рискува. Конър мрачно се усмихна. Ако този човек се окажеше в будоара на Кейтлин, това щеше да реши въпроса. Конър беше сигурен, че щеше да убие на място това копеле.

Бледа светлина идваше от един от прозорците на горния етаж. Конър се досети, че това трябваше да е спалнята й и откри начин да стигне до нея безпрепятствено. Точно под прозореца имаше малка кокетна веранда.

Катеренето не беше проблем. Той скочи, улови се за парапета и се прехвърли на верандата. Боеше се да не го види някой от улицата, но наоколо не се виждаше жива душа. Нямаше луна и нощта беше също като нощите на Черния конник.

Той погледна през прозореца. Пердетата бяха спуснати. Въпреки че притисна лице до стъклото, Конър не можа да види нищо. Трябваше да поеме риска и да предположи, че стаята беше на Кейтлин и в момента тя беше сама. Той извади ножа си и го пъхна в резето на прозореца. Чу се изщракване и кукичката падна. Конър отвори прозореца и лекичко отмести пердето. Гледката, която се откри пред очите му, едва не го накара да падне от покрива.

Кейтлин стоеше на десетина фута от него. Беше с лице към него, гола и тъкмо се канеше да влезе във ваната, която беше сложена пред огнището.

Преди да влезе във водата, той имаше достатъчно време да погълне с очи прекрасното й тяло. Усети как кръвта му закипя и слабините му се стегнаха. Беше забравил колко болезнено красива беше тя.

Дори и светец би се наслаждавал на подобна гледка, а Конър далеч не беше такъв. Той стоеше и се възхищаваше на великолепието й. Погледът му като омагьосан проследяваше всяка извивка на тялото й. Косата й беше вдигната и тя бе свела поглед, докато влизаше във ваната. Той се възхити на фините черти на лицето й, на грациозните й движения. Гледаше я като човек, който от дълго време не бе пил вода и изведнъж пред погледа му се появява бълбукащ поток. Той наистина беше жаден, жаден за тялото й, за сърцето и душата й.

Припомни си миналото. Спомни си как я държеше в прегръдките си, спомни си насладата, която изпита с нея и която не бе получил от никоя друга жена. Но сега нямаше време за подобни мисли. Той неловко стегна колана на бричовете си и се прехвърли през прозореца. Когато се озова в стаята, беше все още скрит от погледа й чрез завесите. Надзърна през една пролука и огледа луксозното обзавеждане. Който й да беше опекунът й, не му липсваха средства. Гневът стегна сърцето на Конър. Прииска му се този човек да беше насреща му в този миг, но в стаята нямаше никой, освен Кейтлин.

Той отново погледна към нея. Тя тъкмо миеше лицето си и очите й бяха затворени. Сапунът, който използваше, разнасяше из стаята аромата на люляк. За миг, опиянен от гледката и уханието, той бе готов да забрави целта на визитата си. Но това беше само за миг.

Пристъпи тихо и застана до ваната така, че тя да може да го види веднага след като отвори очи. Докато чакаше, той скръсти ръце на гърди и се усмихна сурово. Можеше да се обзаложи, че присъствието му в стаята щеше да се окаже най-голямата изненада в живота на Кейтлин.