Джеф Ровин
Смъртоносна битка (27)

Двадесет и пета глава

Въпреки че телефонът на Джим Ву бе поставен на вилката, приемникът отскочи и от него светнаха два електрически заряда — един от слушалката и втори от микрофона.

Ву погледна към Шнайдър, после към Шан Цунг и бързо вдигна приемника.

— Ало?

Той се ослуша. Чу се само статичен шум.

— Нада — каза той, провери връзката, вслушвайки се, после остави приемника. — Линията е прекъсната, но не от тази страна. Сякаш е получила…

Очите му се спряха на Райдън.

— Получила какво? — настоя Шан Цунг.

Ву отвърна.

— Изпържена е, от другата страна. От някакъв токов удар.

— Или мълния — каза Шан Цунг. От гърлото на магьосника изригнаха хрипливи звуци, щом се обърна към Бога на мълниите. — Това твоя работа ли беше, Райдън?

— За разлика от теб — каза Бога на мълниите, — аз спазвам обещанията си. Но аз обещах само да не напускам това място. Не съм казал нищо за пращане на мълнии.

Шан Цунг обмисли думите на Райдън и кимна.

— Това е вярно, Райдън. Но макар да успя да спасиш овчарчето за сметка на моя човек, обещавам ти, че ще заплатиш неговия живот десетократно, започвайки със собствения ти живот. Горо — каза той — време е за нашата изненада.

Изправяйки се в цял ръст, Горо се ухили злокобно, а дланите на Шан Цунг отново запушиха и втори червен взрив раздра небето.