Джон Максуел
21 незаменими качества на лидера (11) (Да станеш човекът, когото другите ще поискат да следват)

Щедрост:
Не губите нищо, когато свещта Ви дава светлина и на другия

Никой никога не е бил почитан за това, което е получил. Почитта идва като награда за това, което човек е дал.

Калвин Кулидж, американски президент

Даряването е най-високото ниво на живота.

Джон К. Максуел

Тя започва в сърцето

Когато си мислите за щедри хора, кои ви идват наум? Дали си спомняте за милионерите филантропи от началото на XX в. — такива като Ендрю Карнеги, Дж. П. Морган и Ендрю Мелън? Или може би мислите за съвременни дарители; като Джоан Крок или Бил Гейтс? Тези хора са дарили милиони долари. Ала аз искам да ви запозная с една друга дарителка. Най-вероятно не сте и чували за нея, ала въпреки това тя характеризира най-дълбокия вид даряване — този, който може да дойде само от сърцето.

Името й е Елизабет Елиът. В началото на 50-те години на двадесетото столетие тя се присъединила към група мисионери, които заминали за Еквадор с надеждата да открият индианците от племето кихуа. В същата група бил и един млад мъж на име Джим, който ухажвал Елизабет от 1947 г. Докато работели заедно в името на еквадорските индианци, в крайна сметка те решили да се посветят и един на друг, така че се оженили.

Били заедно около две години и вече имали десетмесечна дъщеричка на име Валери, когато Джим и четирима други мисионери се видели принудени да влязат в контакт с друга малка група индианци, които живеели в областта Аука. Тези индианци имали репутация на свирепи хора. Най-ранните сведения за тях били свързани с убийството на един свещеник през XVII в. Оттогава те нападали всеки чужденец, който се изпречел на пътя им. Дори другите еквадорски индианци ги избягвали заради тяхната жестокост.

Когато Джим и останалите се приготвили да установят контакт, Елизабет знаела, че петимата мъже ще се изложат на опасност, но се държала твърдо. Двамата със съпруга й били посветили живота си на тази мисия. Няколко седмици един пилот мисионер прелитал с малък самолет над селото на ауканите и хвърлял хранителни припаси и други неща като дарове. Между тях мисионерите оставили и свои снимки, за да подготвят хората от племето за първия контакт.

След няколко седмици Джим и останалите четирима се приземили на един малък полуостров на брега на река Курари и останали там на лагер. На това място те установили контакт с трима аукани — един мъж и две жени, — които изглеждали приятелски настроени и благоразположени. През следващите дни мисионерите се срещнали с още неколцина. Те предали по радиостанцията на съпругите си, че както изглежда постигат значителен прогрес в сприятеляването с племето.

Ала само няколко дни по-късно мъжете не се обадили в базовия лагер в уговореното време. Жените им напразно очаквали да ги чуят. Минали минути, после часове и накрая изтекъл целият ден. Елизабет и останалите се страхували, че се е случило най-лошото.

Спасителният отряд, който тръгнал да търси мъжете, изпратил по радиостанцията лоши новини. Тялото на бял мъж било забелязано да се носи по реката. Хората от отряда намерили един по един мисионерите. Всеки от тях бил пронизан от копията на ауканите. И петимата били мъртви.

При подобни обстоятелства мнозина на мястото на Елизабет Елиът биха се прибрали у дома. Едно е да изоставиш удобствата на живота в Съединените щати, за да помагаш на други хора, а съвсем друго — да загубиш съпруга си в това начинание. Ала Елиът наистина имала благородно сърце. Въпреки ужасната загуба, тя продължавала да желае да помогне на еквадорските индианци. Елизабет останала да живее сред племето кихуа, за да им бъде от полза.

Това, което се случило по-късно, е дори още по-удивително. Други мисионери продължили да опитват да осъществят контакт с едно ауканско село. След около две години те успели. Елизабет Елиът веднага се отправила към селото. Може би, за да търси отмъщение? Не — отишла, за да работи с хората там, да им бъде от полза. Елиът живяла и работила сред индианците аука две години и много от тях с радост приели посланията за Божията любов, които тя донесла — в това число и двама от седмината мъже, които убили съпруга й.

Да разширим и допълним

Нищо не може да убеди другите по-ясно в това, че даден лидер работи в тяхна полза, от неговата щедрост. Истинската щедрост не е нещо случайно. Тя идва от сърцето и прониква във всеки аспект на живота на лидера — време, пари, таланти, притежания. Успяващите лидери — тези, които хората искат да следват — не събират неща само за себе си; те го правят, за да раздават на другите. Развийте качеството щедрост в живота си. Ето как можете да го направите:

1. Бъдете благодарни за това, което имате — каквото и да е то

Трудно е за даден човек да бъде благодарен, когато не е удовлетворен от това, което има. Благодарността идва от задоволеността, но доволството не идва от придобиването на още и още. Милионерът Джон Д. Рокфелер признава: „Спечелих милиони, но те не ми донесоха щастие.“ Ако не сте доволни с малко, няма да сте доволни и с много. И ако не сте щедри, когато имате малко, едва ли ще се промените внезапно, ако забогатеете.

2. Поставяйте хората на първо място

Стойността на един лидер не се изразява в числото на хората, които му служат, а в числото на тези, на които той служи. Щедростта изисква да поставяме другите на първо място. Ако можете да направите това, даването става по-лесно.

3. Не позволявайте на желанието за притежания да ви контролира

Според моя приятел Ърл Уилсън хората могат да бъдат разделени на три групи: имащи, нямащи и неоценяващи това, което имат. Все повече хора биват поробвани от желанието да придобиват. Писателят Ричард Фостър казва: „Притежаването на вещи е манията на нашата култура. Ако притежаваме нещо, чувстваме, че можем да го контролираме, а смятаме, че когато можем да го контролираме, то ни дава повече удоволствие. Тази идея е илюзия.“ Ако искате да служите на сърцето си, не позволявайте на притежанията да ви наложат властта си.

4. Отнасяйте се към парите като към средство

Някой беше казал, че парите не могат да бъдат победени. Ако се фокусирате върху това да ги печелите, вие сте материалист. Ако се опитвате да печелите, но не се получава, вие сте неудачник. Ако печелете много пари и си ги пазите, вие сте скъперник. Ако ги харчите, сте прахосник. Ако правенето на пари въобще не ви интересува, вие не сте достатъчно амбициозен. Ако сте спечелили много и още ги имате, когато умрете, значи сте глупак, който се е опитал да отнесе парите със себе си на оня свят.

Единственият начин наистина да победите парите е да имате свободно отношение към тях — и да ги давате щедро, когато става дума за постигането на наистина ценни неща. Както е казал Е. Стенли Джоунс: „Парите са чудесен слуга, но ужасен господар. Ако вземат връх над вас, а вие паднете под тях, ще се превърнете в техен роб.“

5. Развийте навика да давате

През 1889 г. индустриалецът милионер Ендрю Карнеги написал едно есе, озаглавено „Евангелие на богатството“. В него той казал, че в живота на заможния човек трябва да има два периода — време на сдобиване с богатство и време на преразпределянето му. Единственият начин да развиете щедростта като манталитет е да превърнете в навик даването — на вашето време, внимание, пари и ресурси. Ричард Фостър съветва: „Дори самият акт на доброволната раздяла с пари или с някакво друго съкровище извършва нещо вътре в нас. Той унищожава демона на алчността.“ Ако алчността ви е поробила, вие не можете да водите.

Да поразсъждаваме за това

Вие щедър лидер ли сте? Дали непрекъснато търсите начини да дадете на другите нещо ценно? Давате ли парите си за нещо по-велико от вас самите? На кого дарявате времето си? Раздавате ли живота си на другите? Помагате ли на тези, които не могат да помогнат на вас, нито пък да ви дадат нещо в замяна? Писателят Джон Бънян е заявил: „Ако не сте направили нещо за някого, който никога не ще успее да ви се отплати — все едно не сте живели.“ Ако не дарявате в по-дребните ситуации от вашия живот, вие вероятно не сте толкова щедър, колкото трябва да бъде един лидер.

Как да го постигнем

За да усъвършенствате своята щедрост, направете следното:

• Подарете нещо. Проверете доколко вашата собственост ви държи в ръцете си. Изберете нещо, което наистина цените, и помислете за ваш близък, който ще има полза от него, а след това му го дайте. Ако можете да го направите анонимно — толкова по-добре.

• Вкарайте парите си в действие. Ако познавате някой с добри идеи за правенето на нещо наистина голямо — нещо, което ще се отрази позитивно върху живота на другите, — осигурете му ресурси, за да може да го постигне. Вложете парите си да работят за нещо, което ще ви надживее.

• Намерете някого, на когото да станете наставник. След като постигнете определено ниво в лидерството, най-ценното нещо, което можете да дадете, е самият себе си. Намерете някого, комуто да предадете житейския си опит. След това му дайте времето и средствата, които са му необходими, за да стане по-добър лидер.

Някои примери от ежедневието

Когато известният френски писател Доменик Лапиер пътувал за първи път до Индия, за да направи някои проучвания за новата си книга, той се появил там наистина със стил — в „Ролс-Ройс Силвър Шедоу“, който току-що бил купил с аванса за книгата. Докато бил в Индия, Лапиер получил всичко, което му трябвало за неговата книга „Градът на радостта“. Ала той се сдобил и с още нещо — със страстта да помага на бедните, окаяни хора, които срещнал в тази страна. Това откритие променило живота му завинаги. Сега той разделя времето си между писане, набиране на фондове и отделяне на време и пари с цел да се помага на хората. Неговата позиция може да бъде обобщена чрез думите на индийския поет Рабиндранат Тагор, които са отпечатани на гърба на визитките на Лапиер: „Всичко, което не е дарено, е изгубено.“ А вие какво губите напоследък поради прекалено вкопчване в него?