Кит Далтон
Отмъщение с Колт .45 (11)

Единадесета глава

Когато Бъкскин седна на леглото до Джинджър, тя го целуна силно по устните, след което скочи и се изправи пред него. Сините й очи блестяха.

— Не бързай, Морган! Когато се чувствам по този начин — нетърпелива и възбудена до такава степен, че бих могла да ти се нахвърля като луда, — започвам да правя странни неща! В момента съм вече готова и напълно мокра там долу, но ще се наложи да почакаш за това! — Тя затанцува чувствено пред него, полюлявайки гърди и бедра, след което внезапно го възседна и вдигна крака на кревата. Започна до го целува, а после взе едната му ръка и я сложи на дясната си гърда. — Кажи здравей на моите момичета! Стисни ги леко и внимавай да не станеш груб! Не си падам по твърдата игра! Само с нежност и внимание ще можеш да ми свалиш дрехите… след малко! — Джинджър разкопча ризата му и зарови пръсти в черните косми по гърдите му. — О, да! Обичам мъжкото окосмяване! То отличава мъжа от жената! — Тя се изкиска. — Още много неща ги правят различни и слава богу! — Измъкна ризата от панталоните му и му разголи раменете. После се наведе и близна зърната на гърлите му. — Интересно как мъжките гърди никога не порастват! Добре, че моите го направиха! — Тя се изправи пред него отново и бавно започна да разкопчава роклята си. — Басирам се, че си падаш по цици! Приличаш ми на мъж, за когото те са по-важни от краката! Да, такъв си! Лицето ти те издава! — Доразкопча горната част на роклята си и повдигна нагоре долната риза, за да покаже гърдите си — големи, идеално оформени, с огромни ореоли. — Харесват ли ти? Ако искаш, ги докосни, но бъди нежен!

Бъкскин ги загали внимателно и леко като с перце, след което пощипна зърната им. Джинджър дишаше тежко и на пресекулки. Лекичко изстена и раздвижи хълбоци в странен танц.

Лий се наведе напред и целуна едната гърда.

Джинджър рязко си пое въздух, усмихна се и му кимна.

— Да, момичетата ми обичат да ги целуват, галят и смучат! Дръж се добре с тях и те ще ти се отблагодарят!

Бъкскин лекичко захапа зърното й — уголемено и пулсиращо. Близна го и налапа гърдата в уста.

Джинджър извика от удоволствие, дръпна се от него и се строполи на леглото. Разтвори роклята си, повдигна нагоре камизолата си и му се усмихна.

— Продължавай това, което правеше, скъпи! Просто не можех да остана права повече!

Лий повтори същото с другата гърда. Джинджър охкаше и стенеше от възбуда. Накрая го издърпа по гръб на кревата и легна отгоре му.

— Бъкскин, жребецо, защо ти прави удоволствие да се чукаш? — изкикоти се тя. — Чукане, чукане, чукане! Ето, че го казах! Кажи ми, Бъкскин, защо обичаш да се чукаш?

— По същата причина като теб! В момента не виждам какво по-хубаво нещо можем да направим! Жените обикновено имат нужда от повече време, за да се възбудят, отколкото мъжете. Но веднъж изпаднали в подходящото настроение, всички обичат да правят любов!

— Понякога не ми трябва да ме убеждават дълго! — каза Джинджър с усмивка. — Знам, че не говори добре за мен, но защо пък един мъж да може да си го позволи, когато си иска, а жената — не?

— Не мисля, че това е лошо! Единственият проблем е, че жената трябва да внимава да не забременее. Точно тук се крие голямата социална несправедливост!

Тя кимна и отново го привлече към гърдите си.

— Чудя се дали хората някога са били като животните? Нали се сещаш — един бик да трябва да запложда трийсетина крави! Не би ли ти харесало да имаш харем от трийсет хубавици и единствената ти работа да е да забременяват от теб всяка година?

Бъкскин се засмя.

— Щях да съм направо скапан от работа и изобщо нямаше да се забавлявам!

— Не ти ли харесва да се любиш?

— Напротив! И колкото по-хубава и сексапилна е жената, толкова по-добре! Но чак пък трийсет? Не, от мен не би станал добър бик! Предпочитам да се концентрирам само върху една и да се опитам да й дам върховно удоволствие, като я любя с цялата си нежност в спалнята!

— Както сега ли?

— Ами да. А сега махни тази рокля от себе си най-после! — Джинджър се усмихна, седна и издърпа дрехата през главата си. Заедно с това съблече и камизолата си. Лий се ухили при вида на свободно разлюлелите се, големи гърди с широки розови ореоли и тъмночервени, удебелени зърна. — Красиви са! — рече той и се наведе да ги целуне отново. Джинджър притисна главата му към себе си.

— Страхотно е! Когато ме целуваш така, все едно съм в рая!

Тя го бутна назад и се зае с колана му. После разкопча панталона и мушна ръка в памучните му гащета. Извика от възторг, когато намери твърдия му член, извади го и се наведе да целуне пурпурната му главичка. — Великолепен е! Просто прекрасен! Като си помислиш само, че може да порасне от малко червейче до такъв огромен красавец! По дяволите, искам да те видя гол! Веднага! — Джинджър се изправи, изу ботушите му, смъкна панталона и внимателно събу и бельото му, за да го освободи.

— За бога, та той е огромен! Не знам ще имам ли място за него в… — Тя се изкиска.

Бъкскин ритна гащетата си, пресегна се към фустата й и я свали. Сега тя остана да лежи само по долно бельо. Лий се опита да събуе и него, но Джинджър хвана ръката му.

— Още не! — Коленичи и се намести върху легло то така, че той да може да смуче първо едната, а после и другата й гърда. Лий я целува, близа и хапа, докато накрая тя едва си поемаше дъх. Джинджър се отпусна на кревата, с бързо движение събу гащите си, бутна Бъкскин по гръб и се претърколи отгоре му така, че да притиска члена му с бедра. — Винаги съм искала да направя това! — прошепна тя. — Да лежа така отгоре на някой мъж!

Той плъзна ръце нагоре по бедрата й, пъхна ръка между тях и започна нежно да я гали. Джинджър се надигна, за да му даде възможност да стигне с пръсти до овлажнялото място между краката й. Намери клитора й и се зае да го масажира внимателно.

Джинджър отвори широко очи. Опита се да каже нещо, но преди да успее, постигна върховен оргазъм, който я разтърси цялата. Вълните на удоволствието я връхлитаха една подир друга, оставяйки я без дъх.

Накрая тя си пое въздух и се свлече отгоре му. Когато отново можеше да говори, го запита възхитено:

— Какво беше това, за бога? Никога преди не ми се е случвало такова нещо!

— Значи не знаеш нищо за клитора си, онова малко нещо там долу между краката ти?

— Никога преди не го бях докосвала! И никой не го беше правил преди теб!

— Никога ли не си стигала до оргазъм?

Тя поклати глава.

— Само два пъти съм била с мъж — и двата пъти не особено успешно. С първия и двамата бяхме на по шестнайсет и не знаехме какво трябва да правим. Той се възбуди, изпразни се върху ми и уплашен избяга от къщата. Вторият път бе по време на един пикник. Момчето проникна в мен, но ме болеше ужасно, пък и той свърши почти веднага. После се изтърколи настрани и отиде да плува! Аз… не знаех какво да правя!

— Момчетата имат да учат много за жените! — рече Бъкскин.

— Но не и ти! Ти знаеш къде да ме докоснеш така, че да ми достави удоволствие! — Тя млъкна и намръщи красивото си лице. — По-хубаво ли е, когато си вътре в мен?

— Ей сега ще проверим!

— Хайде, веднага! — възкликна тя. — Вкарай ми го, Морган!

Той се ухили, бутна я по гръб, разтвори краката й и отново намери с пръсти мекотата между тях. Масажира влажните й срамни устни, докато усети, че е готова. Пъхна пръст в нея и Джинджър измърка от удоволствие.

Влезе в нея бавно и внимателно. Секунда по-късно вече бе целият вътре. В очите й заблестяха сълзи.

— Това беше толкова хубаво, толкова красиво! Не мога да ти опиша как прекрасно ме накара да се почувствам! Нищо общо с предишните два пъти!

— И ще става още по-хубаво! — каза Лий. Неговата възбуда също бе нараснала. Раздвижи се леко в нея и усети бедрата й да се надигат към неговите.

— О, божичко! — възкликна Джинджър. — Божичко, божичко!

Ускори темпото си, като едновременно с това дразнеше клитора й. Зениците й се разшириха и секунда по-късно и двамата достигнаха върха, разтърсвани от силни спазми. Лий се изпразни мощно в нея, докато тя стенеше безпомощно, разлюляна от вълните на поредния оргазъм.

Отвори очи и го погледна. Той й се усмихна, целуна я и се отпусна върху нея. И двамата бяха още много задъхани.

Никой не проговори през следващите пет минути, след което Бъкскин се претърколи до нея на кревата и хвана ръката й. Главата й лежеше на рамото му.

Джинджър го погледна с насълзени очи.

— Не би могло да бъде по-хубаво! Искам да съм винаги с теб, независимо кой си, откъде си и с какво се занимаваш! Твоя съм за вечни времена!

Той се усмихна и я прегърна.

По-късно тя седна и се вторачи в него.

— Мъжете са толкова различни! Имат мускулести тела, стегнат корем, плоски гърди… Ханшът ти е толкова тесен! Сигурно защото няма да раждаш. За пръв път имам възможност да разгледам добре един гол мъж. Харесва ми!

Бъкскин също седна и се изсмя.

— Радвам се, че ти харесва, иначе животът ти щеше да е много труден! Да си жена, е извънредно отговорно и по-добре, ако на нея й харесва да е с мъже — или поне със съпруга си, когато си намери такъв!

Тя го целуна по бузата.

— Все още се опитвам да открия кой е съдията — каза той. — Ти помисли ли още по този въпрос?

— Аха. Предполагам кой може да е той. Не съм сигурна обаче! Един мъж в този град е собственик на пет различни вида бизнес — а може и да е таен партньор на още толкова! Иска да управлява целия Феникс, че и областта! Казва се Пърсивал Лоуденимер.

— Хубави новини! Сега поне мога да започна отнякъде! Този Лоуденимер що за човек е — добър гражданин, мошеник, продажник — какъв точно?

— Мошеник! Досега е разорил поне две фирми. Чиновникът от съвета ми е приятел и от време на време ми разправя някои неща.

— Като например?

— Ами най-различни общински дела. Днес ми съобщи, че е издал писмено нареждане за конфискация на земите на трима души, които не са си плащали данъците три години. Това е законният срок. Земите стават собственост на общината, докато шерифът не ги обяви на търг от стъпалата на съда. — Тя се намръщи. — Едно от имената ми звучеше познато. Списъкът на тримата е долу. Винаги го отпечатваме, за да могат техни близки да научат за проблема и да дойдат, за да платят данъците им, преди да им се конфискува собствеността. Да отидем да вземем листа от бюрото ми!

— Както сме голи ли? — попита Бъкскин.

— Защо не? Сградата е моя. Мога да си ходя гола из нея колкото си искам! — Джинджър се разсмя, изправи се и тръгна към стълбите.

Все още усмихвайки се, тя стигна до бюрото, порови се из него и след малко се върна с лист хартия в ръка.

— Намерих го — рече Джинджър и двамата се приближиха към запалената лампа, за да прочетат имената. — Как се казваше убитият фермер?

— Джеймс Нелсън — отвърна Бъкскин.

— Така си и мислех! Ето! Името му е сред неиздължилите се — трябвало е да плати триста шейсет и осем долара държавен данък.

— Кога ще се проведе търгът за земите му?

— Може да е по всяко време! Чух за това днес следобед. Винаги се намира някой да ми каже, когато има да става нещо важно в този град!

— Сара Джейн не спомена нищо за такси! Едва ли съпругът й не й е казал. Ще трябва да я попитам!

Върнаха се горе и седнаха на ръба на леглото.

Джинджър му се усмихна.

— Харесва ми да си седя тук гола с теб! Никога преди не съм правила подобно нещо! Но наистина ми харесва!

— Не се пристрастявай прекалено! Такива неща обикновено са привилегия само на омъжените жени!

— Чувала съм го! Но не бях подозирала, че е толкова прекрасно, възхитително, незабравимо преживяване!

Когато Бъкскин я целуна по бузата, Джинджър се опита да го придърпа на леглото, но той я изправи.

— Колко си лош! Въпреки че, и аз не съм много сигурна, че искам да се любя още тази нощ. О, забравих нещо! — Тя скочи на крака, при което гърдите й тежко подскочиха и се разлюляха. Бъкскин ги изгледа с усмивка. — Хей, внимавай сега какво ще ти кажа! Сетих се за нещо странно! В града има един човек, който, казват, бил тук още преди да се появи Феникс. Обикновено ходи необръснат, мръсен, почернял от слънцето, с окърпени дрехи. Понякога, когато е без пари, му позволявам да спи на леглото отзад. Днес го видях. Трябваше ми доста време, за да го позная. Казва се Опитай Пак или нещо такова. Беше обръснат, чист, сресан и подстриган, облечен в нови, хубави дрехи. Дори бе обут в обувки! За една журналистка като мен това е много интересно. Или се е отказал от златотърсачеството и си е намерил жена, която да го е накарала да се измие, преди да легне в едно легло с нея, или пък е попаднал на златна жилка!

— Става интересно! — отбеляза Бъкскин. — Къде са най-богатите мини наоколо?

— Нагоре към Моголън Рим, на около трийсет-четирийсет мили североизточно оттук.

— Това не ми помага кой знае колко. Ранчото на Нелсън е право на изток оттук.

— Не знам там да има мини! — рече Джинджър.

— Страхувам се, че си права. Опитай Пак май няма да ни е от полза. Как една частна собственост преминава в ръцете на шерифа, за да бъде обявена на търг?

— Както навсякъде. Ако таксите не са платени три последователни години, започват да го обявяват два месеца, свързват се със собствениците, крайният срок минава и търгът може да бъде проведен.

— Ами ако данъците са платени? Как тогава същата земя може да бъде обявена за продажба?

— Мислиш, че ако някой толкова иска едно определено ранчо, е в състояние да убие собственика, да изплаши до смърт вдовицата и да подправи документите така, че да може да го обяви на търг?

— Точно това си мислех и аз! — каза Бъкскин.

— Трудно, но не и невъзможно! Чиновникът от съвета и данъчният агент трябва да участват в заговора или пък документите може да се подправят през нощта.

— Утре сутрин ще отидем да прегледаме папките в съда и да поговорим приятелски с чиновника и данъчния агент.

Изведнаж долу се чу шум. Като че някой удряше по предната врата. Двамата се спогледаха. Бъкскин се облече и махна на Джинджър.

— Ще отида да видя кой е. Сигурно е нещо важно!

Две минути по-късно той вече бе напъхал ризата в панталоните си и закопчал колана. В едната си ръка взе лампата и отиде да отвори. На прага стоеше мъж, който замахна да го удари.

— Пуснете ме! Няма къде другаде да отида!

— Кой сте вие? — попита Бъкскин.

Човекът го погледна и поклати глава.

— Дяволите да ме вземат, ако си спомням! Пийнах доста!

Лий чу, че Джинджър приближава зад него. Тя си пое рязко въздух и възкликна:

— Опитай Пак, какво е станало с теб? Толкова бе елегантен този следобед! Сега изглеждаш като човек, когото са влачили в прахта оттук до Ел Пасо!

— Не знам какво стана! Дадоха ми един долар, който стигна за няколко питиета, след което ме изхвърлиха навън на улицата!

Джинджър се провря под ръката на Бъкскин, хвана златотърсача за мръсните му дрехи и му помогна да влезе.

— Влез! Леглото ти си е все така отзад — можеш да се наспиш! Утре ще ти приготвя много кафе и голяма закуска и ти ще ми разправиш какво ти се е случило тази вечер. Явно късметът ти изведнаж ти е изневерил!