Нора Робъртс
Да изкушиш съдбата (6)

Шеста глава

След като цяла вечер се занимава с полицейския доклад и първоначалните сведения, които Кейн й бе дал за Чад Рътлидж, Даяна вече не бе толкова сигурна, че той й прави услуга, като й прехвърля това дело. Делото бе заплетено, с няколко атаки срещу потенциалния й клиент.

Когато го арестували, съвсем не бил образец на гражданин, който оказва съдействие на полицията. Всъщност, спомни си тя, като погледна отново в папката, замахнал към един от полицаите. Чад отрекъл обвиненията в изнасилване, после заявил, че през последните шест месеца нееднократно е имал интимна близост с Бет Хауърд, предполагаемата жертва. Тя отрекла всичко, освен най-бегло познанство.

Още преди медицинският доклад да го е потвърдил, признал, че е правил секс с нея в нощта на предполагаемото изнасилване. Когато майката на Бет я завела в болницата за освидетелстване, момичето било с натъртвания и в истерия. Ръцете на Чад били ожулени.

И въпреки всичко, Кейн изглежда му вярваше.

Даяна въздъхна и затвори папката, после потърка носа си. Тя щеше да си състави свое собствено мнение. Всеки момент щяха да доведат Чад в залата за срещи. Погледна избелелите зелени стени и лекомислената съботна сутрин, която бе прекарала с Кейн само преди няколко дни, й се стори отдалечена на светлинни години разстояние. Тази страна от работата й нямаше нищо общо с избирането на подходящо бюро.

Тежката врата с малко прозорче се отвори. Даяна за пръв път погледна към Чад Рътлидж.

— Ще бъда отпред, госпожице Блейд — каза й пазачът, докато Чад се отпусна на един стол отстрани на масата.

— Благодаря ви — отговори тя, без да го погледне и насочи цялото си внимание към своя клиент.

Той изглеждаше по-млад, отколкото на полицейските снимки, ала имаше същото апашки красиво лице и гъста черна коса. Погледна очите му. Бяха вперени право напред — навъсени и безразлични. После погледна към ръцете му. Те бавно се свиваха и отпускаха, сякаш се бореха с болка.

Можеш да лъжеш с очите си, не и с ръцете си, спомни си Даяна думите на Кейн и се облегна назад. Момчето бе уплашено до смърт.

— Аз съм Даяна Блейд — каза тя отривисто. Собствените й нерви, както осъзна, не бяха толкова стабилни, както би й се искало. — Ще поема вашата защита, ако вие сте съгласен.

Чад сви рамене и не каза нищо.

— Господин Макгрегър преди това е говорил с вас и с майка ви, но неговото натоварване не му позволява да отдели на вашия случай необходимото време и внимание, за да ви осигури най-добрата възможна защита.

— Каква работа ще свърши една жена, ако защитава обвинен в изнасилване? — попита Чад стената, към която се бе обърнал.

— Ще получите най-добрата защита, която мога да ви дам, независимо от вашия или моя пол — отговори Даяна спокойно. — Разказали сте на господин Макгрегър вашата история, сега бих искала да я разкажете и на мен.

Чад внимателно преметна ръка през облегалката на дървения стол.

— Имаш ли цигара, маце?

— Не.

Той изпсува от все сърце и извади от джоба на ризата си една смачкана цигара без филтър.

— Поне ме е пробутал на готина мадама. — Чад за пръв път се обърна изцяло към нея. Погледът му предизвикателно се плъзна по тялото й и демонстративно се спря върху гърдите й.

Даяна изчака да се върне към очите й.

— Хайде да приключим с глупостите и да се заемем за работа.

Циничната усмивка се смени с изненада, после с раздразнение.

— Слушай, нали имаш полицейския доклад в онези папки, какво повече искаш? — Нервно запали клечка и жадно засмука от цигарата.

— Кажи ми какво се случи на десети януари. — Даяна извади от куфарчето си бележник и химикалка и зачака. — Губиш ми времето, Чад — каза накрая. — И парите на майка си.

Той й хвърли един вбесен поглед, после издуха облак дим.

— На десети януари станах, взех си душ, облякох се, закусих и отидох на работа.

Без да обръща внимание на враждебността му, Даяна започна да си води бележки.

— Ти си механик в гаража на Мейн?

— Точно така. — Ухили се похотливо. — Регулировка ли искаш?

От тона му можеше да си представи изражението, така че не си направи труда да вдигне поглед.

— Цял ден ли беше в гаража?

— Аха. — Той отново сви рамене при нейната липса на реакция. — Имахме един мерцедес за основен ремонт. Аз се занимавам с чуждестранните коли.

— Разбирам. Кога си тръгна оттам?

— В шест. — Чад се размърда на стола и отново дръпна от цигарата.

— Къде отиде?

— Отидох си вкъщи и вечерях.

— После?

— После излязох — да се помотая, нали разбираш. — Отново й се усмихна, показвайки един малко крив преден зъб. — Да проверя мадамите.

— И колко дълго се мота?

— Два часа. — Засмука толкова силно от цигарата, че върхът й почервеня. — После изнасилих Бет Хауърд.

Даяна продължи да пише, без да нарушава ритъма, въпреки че усети шока чак до петите си.

— Решил си да промениш показанията си?

Той рязко хлътна назад на стола, ала лявата му ръка бе свита в юмрук.

— Разбрах, че няма да се измъкна с глупостите, които надрънках преди.

— Добре, разкажи ми за това. — Той замълча и Даяна вдигна поглед. — Разкажи ми за изнасилването, Чад.

— Гот ли ти е да слушаш такива неща?

— В колата си ли я качи?

— Аха. — От цигарата му бе останал само един пръст, когато най-после я загаси. — Тя се връщаше от кино и аз й предложих да я закарам. Учили сме заедно в гимназията. Тя ме позна и се качи. Поговорихме малко, разни глупости кой какво е правил, откак сме завършили, и се помотахме. Харесваше ми как изглежда, затова измислих, че ми трябва да взема нещо от гаража.

— Тя дойде с теб в гаража, без да възразява?

Той бързо облиза устни, над които вече блестяха капчици пот.

— Казах й, че трябва да взема някакви инструменти, нали разбираш. Като стигнахме там, скочих отгоре й.

— Тя съпротивляваше ли се?

— Аха, трябваше да я понатупам малко. — Пъхна ръка в джоба си и намери още една смачкана цигара.

Даяна видя, че пръстите му треперят.

— И после?

— После й разкъсах дрехите и я изнасилих! — избухна той. — Какво, по дяволите, искаш? Да ти го нарисувам ли?

— С какво беше облечена?

Чад прокара ръка през косата си.

— Розов пуловер — измънка той. — Сиви панталони.

— Съвсем ли си сигурен?

— Да, да, сигурен съм. Розов пуловер с една такава малка бяла якичка и сиви панталони.

— И ти ги скъса? — настоя Даяна, продължавайки да пише. — Скъса дрехите й?

— Да, казах ти, че съм ги скъсал.

Даяна остави химикалката и го погледна право в очите.

— Дрехите й не са били скъсани, Чад.

— Казах, че съм ги скъсал! Би трябвало да знам какво, по дяволите, съм направил. — Избърса влажните си устни с опакото на ръката си и пак ги облиза. — Аз съм бил там, ти не си била.

— Дрехите на Бет Хауърд не са били повредени, когато е пристигнала в болницата.

Ръката му сега видимо трепереше.

— Значи ги е сменила.

— Не, не ги е сменила — каза Даяна тихо, — защото ти никога не си ги късал. Както и никога не си я изнасилвал. Защо се опитваш да ме убедиш, че си го направил?

Чад опря лакти на масата и притисна длани към очите си.

— Господи, нищо не мога да направя както трябва.

Даяна гледаше върха на главата му и слушаше конвулсивното му дишане, което изпълваше малката стая.

— Ти не си направил и белезите по лицето й, нали?

— Никога не бих ударил Бет.

— Влюбен ли си в нея?

— Да. Не е ли страшна каша?

— Започни отначало — заповяда Даяна. — Този път опитай с истината.

Чад с въздишка отпусна ръце и започна.

Двамата с Бет учили заедно в гимназията, почти без да се забелязват. Движели се в различни компании. Той бил зает да си създава славата на мъжко момче, тя била главен отговорник по веселбите. После един ден преди шест месеца тя закарала колата си за ремонт в гаража на Мейн и всичко се случило внезапно.

Започнали да се срещат, баща й не одобрил и заповядал да скъсат. Продължили да се виждат тайно.

— Беше като игра, нали разбираш. — Чад се засмя треперливо и отново прокара ръка през косата си. — Дори приятелите ми не знаеха, нейните също. Тя казваше, че отива до библиотеката или на кино, или по магазините, и си открадвахме малко време заедно. Ако можеше да се измъкне за един-два часа вечерта, отивахме в гаража, заключвахме се вътре и говорехме, правехме любов. Аз спестявах, за да можем да се оженим.

— Какво се случи вечерта, когато те арестуваха?

— Скарахме се. Бет каза, че не иска повече да продължаваме по този начин. Не я интересувало, че нямаме достатъчно пари, че няма къде да живеем. Искаше веднага да се оженим. Не искаше да ме слуша. Започна да плаче, а аз започнах да крещя. Ударих с юмрук проклетата стена. — Погледна ръката си, сякаш очакваше все още да види драскотините. — После тя се качи на колата си и си отиде. Аз излязох, изпих няколко бири и се прибрах вкъщи. Тогава дойдоха ченгетата. Господи, отначало толкова се изплаших, че всичко издрънках.

— Защо мислиш, че те е обвинила в изнасилване?

— Знам защо. — Очите му сега не бяха предизвикателни, а безпомощни. — Тя тайно ми предаде една бележка по майка ми. Когато оная вечер се прибрала, още била разстроена. Баща й се нахвърлил върху нея и докато се карали, тя му казала всичко. Той побеснял. Удрял я, обиждал я. Изкарал й акъла. Заплашил да ни убие и двамата, ако не направи каквото й казва. Бет толкова я е страх от него, та вярва, че може да го направи. — Чад въздъхна и ръцете му отново се размърдаха. — Както и да е, докато майка й се върне, Бет била в истерия. Нейният старец разправил тази история и се обадил на ченгетата, а майка й я завела в болницата.

— Къде е писмото?

— Изхвърлих го. — Чад поклати глава, като видя изражението на Даяна. — И майка ми не знае какво пишеше в него, щото беше запечатано. Не вярвам, че щеше да го направи, ако не е мислила, че между нас с Бет имало нещо.

— Ако отново ти пише, искам да запазиш писмото.

— Виж какво, не искам пак да й се случи нещо лошо. Отначало, като ме хванаха, бях уплашен, нали разбираш. Но бях и бесен. Мислех, че го е направила, за да ме накаже. — Отново поклати глава и изправи рамене. — Ще преживея няколко години в затвора.

— Харесва ли ти килията ти, Чад? — попита Даяна, остави настрани бележника си и се наведе към него. — Това е песен в сравнение със затвора.

Той преглътна. Устните му трепереха.

— Ще се оправя.

— Там има истински изнасилвачи — каза тя студено. — Убийци. Хора, които ще те разсекат на две, без да им мигне окото. А как мислиш, че ще се чувства Бет, като знае, че си затворен там и защо си затворен?

— Тя ще бъде добре. — По бузата му се плъзна струйка пот. — Няма да е за толкова дълго.

— Искаш да пропилееш двадесет години от живота си? Искаш на баща й да му се размине, че така те е подредил? Време е да пораснеш! — заповяда тя нетърпеливо. — Това вече не е игра. Теб ще те съдят за изнасилване. Максималната присъда е доживотен затвор. — Чад пребледня и не каза нищо, но Даяна го видя как конвулсивно преглъща. — В съда ти ще трябва да седиш на свидетелското място, Бет също. И ще трябва да разкажете пред съда точно какво се е случило онази вечер. Ако излъжете, и двамата ще бъдете обвинени в лъжесвидетелство.

— Ако се призная за виновен…

Даяна бързо прибра бележника в куфарчето си.

— Ако искаш да се правиш на герой, защото приятелката ти се страхува от баща си, търси си друг адвокат. Аз не защитавам идиоти.

Понечи да стане, ала Чад светкавично протегна ръка и я хвана за рамото.

— Просто не искам да я наранявам. Тя е ужасно уплашена.

— Тя вече е била наранена — възрази Даяна безизразно. — И ще продължава да е уплашена, докато не каже истината. Или може би не вярваш, че наистина те обича?

Пръстите му силно стиснаха рамото й, но Даяна не трепна. След миг се отпуснаха.

— Кажи ми какво трябва да правя.

Част от напрежението в раменете й се разсея.

— Добре.

 

 

Когато един час по-късно Даяна влезе в офиса, бе изтощена. Люси вдигна очи, изгледа я и спря да печата.

— Имаш вид, сякаш би изпила едно кафе.

Даяна й се усмихна уморено.

— Личи ли си?

— Ами да. Я да ти направя и… — Преди да бе успяла да довърши изречението, телефонът иззвъня.

— Обади се, Люси, аз ще го направя. — Докато вървеше към кухнята, Даяна съблече палтото си. Все още виждаше бледото уплашено лице на Чад, виждаше как ръката му рови в джоба за цигара, след като вече не му е останала нито една.

А как ли се чувстваше Бет Хауърд? Ако можеше да се добере до нея, помисли Даяна и объркано въздъхна. Това бе последното, което би разрешила прокуратурата или баща й. Чад трябваше да чака до съда.

Разтърка врата си и се загледа през прозореца, забравила за кафето. Ако имаше късмет, можеше да измъкне истината от Бет Хауърд по време на предварителното следствие. Но ако момичето чак толкова се страхуваше от баща си… Ако не обичаше Чад, а само играеше игрички… Даяна с въздишка се загледа как една птичка се спусна към поляната да търси храна. Прекалено много „ако“, когато залогът бе животът на едно момче.

— Тежка сутрин? — попита Кейн от вратата.

Тя се обърна.

— Да… — Господи, колко се радваше да го види, осъзна Даяна. Приятно й беше да знае, че има някой, с когото може да поговори и който ще разбере част от онова, което тя чувстваше. — Зает ли си?

Кейн помисли за досието горе на бюрото си, ала поклати глава:

— Бих могъл да изпия едно кафе. — Свали от куките две чаши и наля. — Тази сутрин си се срещнала с Чад Рътлидж.

— Ох, Кейн, горкото момче. — Даяна се отпусна на един стол, докато той добавяше мляко в едната от чашите. — Влезе, правейки се на ранния Брандо — закоравял уличен хулиган… С треперещи пръсти — добави тя.

— Измъчи ли те? — Кейн остави кафето пред нея и седна отсреща.

— Отначало се опита. — Даяна с въздишка опъна косата си назад, задържа я за момент и отпусна ръка. — После ми каза, че е изнасилил Бет Хауърд.

Чашата на Кейн спря по средата на пътя към устата му.

— Какво?

— Направи пълни самопризнания — започна тя, топлейки ръцете си от двете страни на чашата. — Съвсем безгрижно, сякаш това е нещо, което е решил да направи, защото му е било малко скучно. Колкото повече говореше, толкова повече трепереха ръцете му.

Кейн бавно отпи и поклати глава:

— Не се връзва.

— И аз така мисля. — Даяна се опита да пие, но стомахът й още бе свит на топка. — Притиснах го за подробности и тогава той се срина. Опита се да ме убеди, че я е подмамил в гаража, където работи, после я набил и я изнасилил.

Кейн се намръщи още по-силно.

— Това съвпада с историята на момичето.

— После каза, че й е раздрал дрехите… Че ги е скъсал.

— Дрехите й не са били скъсани.

Даяна му се усмихна слабо.

— Точно така. Всичко това той го е измислил, за да я защити.

Кейн се облегна назад и извади цигара.

— Разкажи ми.

Даяна започна, като предаваше разговора точно, дума по дума. Докато тя говореше, Кейн не казваше нищо, ала наблюдаваше играта на чувства по лицето й. Даяна се мъчеше да не влага лични емоции, заключи той, но вече бе прекалено късно.

— Ако всичко, което Чад казва, е истина — реши Кейн, когато тя свърши, — момичето ще рухне на свидетелската скамейка.

— Аз му вярвам. Той искаше да се признае за виновен, за да я предпази.

Погледът на Кейн стана по-остър.

— И ти какво направи?

— Избих му го от главата. — Даяна си позволи за момент да затвори очи. — Не знам как ще се отрази процесът на него или на момичето… Ако се стигне дотам. Имам списък на техните близки приятели. Чад изглежда мисли, че двамата с Бет са запазили връзката си в тайна, ала е възможно за шест месеца някой да е разбрал нещо. Те са толкова млади. — Отметна назад косата си, изправи се и отново отиде до прозореца. — Ох, Кейн, бях толкова сурова с него.

Принцесата е излязла извън стените на замъка, помисли той. Бе искал тя да го направи, дори я бе подтиквал. Ала сега, като гледаше измъчените й очи, в него се бореха противоречиви желания — да я измъкне още по-навън и да я върне обратно в безопасност. Винаги има болка, когато черупката се разчупва и отваря. Заговори внимателно, опитвайки се да се върне към ролята си на колега:

— Даяна, ти знаеш, че не можем винаги да галим с перце клиентите си. Става дума за живота му, не по-малко.

— Знам. — Тя за момент опря чело на стъклото. — Не е лесно изведнъж да приемеш, че можеш да бъдеш жесток, че можеш да седиш спокойно и да шибаш някого с думи. Той беше блед, потеше се, трепереше… А аз не му дадох и грам съчувствие.

— Дала си му точно това, което му е трябвало. — Кейн се бе изправил, без да го чуе, но не се приближи до нея. Този път не бе съвсем сигурен защо. — Сега се разкъсваш, защото си направила онова, което е трябвало да направиш. Майка му ще му даде съчувствие. Ти трябва да му дадеш най-добрата защита, каквото и да ти струва.

— Знам.

Птичето бе още там и подскачаше по тревата, решено да намери каквото търси.

— Дори ако това означава да разкъсам момичето на свидетелската скамейка. Ала всъщност бих искала да дам заслуженото на баща й. Дори ако всичко излезе наяве — фалшив сигнал до полицията — едва ли ще получи нещо повече от плясване през пръстите и условна присъда. А онова деветнадесетгодишно момче седи в килията и умира от ужас.

Кейн решително потисна желанието си да я утеши и успокои.

— Той не е Джъстин, Даяна.

Тя треперливо въздъхна:

— Толкова ли съм прозрачна?

— В момента да.

— Беше трудно да не направя сравнението. — Обви ръце около раменете си, сякаш търсеше твърда опора. — В него има същата груба, странно привлекателна дързост, каквато помня у Джъстин като момче. И се чудех… — засмя се. — Чудех се дали това може да бъде поредният обрат на тази твоя съдба.

— На път си да загубиш обективността си, Даяна. — Гласът му бе твърд, студен, а в душата му продължаваше вътрешната борба да бъде брат, любовник, приятел. — Без нея нямаш работа в съдебната зала.

— Знам — отсече тя. Обърна се, стиснала зъби и свила ръката си в юмрук. Обективност, помисли си, все още, без да може да направи онези дълбоки, пречистващи вдишвания, които винаги й бяха помагали да запази спокойствие. В момента нямаше обективност, а прекалено много сравнения, прекалено много съжаления. Искаше й се да бъде прегърната, успокоена, а не се решаваше да помоли, защото имаше нужда да се справи сама. — Трябва да я възстановя, преди да се върна и отново да се срещна с Чад.

Думите бяха тихи и напрегнати, но това бяха думите, които Кейн искаше да чуе. Машинално сложи ръка на рамото й. Когато мускулите там само се напрегнаха още повече, той стисна по-силно. По същия начин би се държал и със сестра си, каза си Кейн и я обърна към себе си.

Без да каже дума, я привлече и въпреки че ръцете му се обвиха около нея, Даяна не се вкопчи в него. Той знаеше, че тя търси подкрепа, ала не и отговори. Отговорите щеше да намери сама.

В този момент Кейн откри, че никога не бе я желал повече — не просто топлото, меко тяло срещу неговото. Искаше нейните мисли, чувства. Искаше да сподели онова, което имаше Даяна, и да й даде това, което имаше той, така че между тях да няма повече граници и бариери. Да няма повече съмнения. И докато тази нежност го обгръщаше, ръцете му галеха косите й.

Доловила нещо, тя вдигна поглед. Очите му срещнаха нейните за миг, но Даяна не можа да ги разчете. Никога преди не я бе гледал по този начин. Въпрос ли имаше в тях? Какво я питаше?

След това устните му докоснаха нейните. Това нямаше нищо общо с другите целувки, които си бяха разменяли. Тази можеше да е първата. Устните му бяха толкова меки. И внимателни, помисли тя смътно. Внимателни, сякаш не бе сигурен в себе си. Мина й през ума, че я целува, сякаш никога досега не бе целувал — този мъж, който бе имал толкова много жени.

Ръцете му не я притискаха, а лежаха леко на гърба й, сякаш в последния момент можеше да я пусне. Даяна не помръдваше. Каквато и да беше тази магия, каквито и причини да имаше за нея, тя искаше да продължи. Ала онова, което чувстваше, не бе желание. Не бе нищо толкова просто.

Когато Кейн се отдръпна, те се вгледаха един в друг — еднакво смутени, еднакво разтърсени.

— Това пък какво беше? — успя да произнесе Даяна след малко.

Той бавно отпусна ръце и отстъпи крачка назад.

— Не съм сигурен — измърмори развълнувано, върна се до масата и вдигна кафето си. Какво, по дяволите, става, запита се и пресуши чашата. После се обърна към нея: — Сега добре ли си?

— Да. — Не, каза наум, ала почти успя да се усмихне. — Мисля да се кача горе и да се опитам да поработя върху защитата на Чад. Госпожа Уокър ще дойде утре сутринта. — Кейн я погледна недоумяващо и тя добави: — Бракоразводното дело, което ми прехвърли.

— А, да… — Той се загледа в празната си чаша, чудейки се какво става с ума му. — Свързали са ти телефона.

— Добре. — Даяна остана до прозореца. Не беше сигурна какво трябва да направи. — Тогава ще се качвам — каза тя, но все още не помръдна.

— Даяна… — Кейн я погледна, без да е сигурен какво ще й каже. Чувстваше се странно. Позасмя се и тръсна глава. — Трябва да е от кафето — предположи той. — Слушай, какво имаш за утре сутринта, освен Уокър?

— Ъъъ… Нямам други срещи. Имам да работя по документите.

— Аз утре трябва да отида до Сейлъм да се срещна с един човек във връзка с делото Дей. Защо не дойдеш с мен? — Кейн продължи, преди Даяна да бе измислила какво да отговори: — Пътуването дотам е приятно. Можеш да си проясниш главата и да си набележиш работата, докато аз съм зает.

— Да, сигурно мога — започна тя да разсъждава на глас. — Добре — съгласи се импулсивно. — Ще ми бъде приятно, може и да нямам толкова много свободни следобеди.

— Добре. Ще тръгнем веднага, след като свършиш с госпожа Уокър.

За момент останаха в мълчание, което й се стори неизразимо неловко. Странно, помисли Даяна, че двама души, които не се затрудняват с думите, изведнъж заговориха толкова насилено.

— Би трябвало да свърша до десет и половина или единадесет. — Потърси какво друго да каже, ала откри, че съзнанието й бе празно. — Е, тогава ще се качвам.

Кейн кимна и отиде отново до кафеварката. Когато чу стъпките й по стълбите, остави пълната си чаша недокосната.

Какво, по дяволите, е всичко това, чудеше се той. Когато й предложи да дойде с него на следващия ден, се чувстваше като някой непохватен хлапак, който кани момиче на среща. Кейн се засмя с половин уста и се върна до масата. Не, като момче никога не бе страдал от липса на самочувствие. Изобщо не бе страдал от това — не и с жените.

Запали си цигара и дълго гледа тлеещия й връх. Винаги бе сигурен в себе си, когато ставаше дума за другия пол. Част от това бе удоволствието, което изпитваше от жените, не само като партньорки в леглото, а и като компания. Тази част от живота му винаги бе текла гладко. Твърдото му намерение бе да продължи да тече гладко. Знаеше, без да има излишно самомнение, че няма да му се наложи да прекара вечерта сам, освен ако не искаше.

Защо тогава напоследък прекарваше толкова вечери сам? И кога, добави той замислено, бе мислил за последен път за друга жена, освен Даяна?

Въздъхна и започна да върти проблема из ума си — да го оглежда, да го разнищва. Дължеше част от успеха си в тази област на съчетанието от разум и чувства. Така беше откак бе още момче — бързите, неочаквани изблици на гняв или страст, дългите, спокойни размишления. Обичаше загадките… Или по-скоро бавното им, добросъвестно разрешаване. В момента обаче тази не му доставяше удоволствие.

Неловкост. Това бе първото чувство, което можеше ясно да определи. Мислите за Даяна го караха да се чувства неловко, но защо? Намираше я за добра компания, приятни му бяха словесните им схватки. И я желаеше. Кейн дръпна силно от цигарата, мислейки за острата, необуздана страст, която изпитваше, когато я прегръщаше, когато устните й оживяваха върху неговите. Желанието не го караше да се чувства неловко. Бе си обещал, че рано или късно ще я има. А той винаги бе изпълнявал обещанията си.

Това преди малко не бе страст, спомни си Кейн. Познаваше всички нюанси на това чувство. Нито беше братската симпатия, към която преминаваше от време на време. Даяна просто не се вписваше в никакви категории, каза си той. Не бе изисканата дама, каквито обикновено го привличаха, нито бе по-малката братовчедка, на която можеше да покаже как да си прекарва приятно времето.

Раздразнен от себе си, Кейн се надигна и се приближи към прозореца. Светлината бе слаба — зимно бяло. Ако тя го караше да се чувства неловко, защо я бе поканил да отиде с него в Сейлъм? Защото имаше нуждата бъде с нея ли?

Въпреки че отговорът пробяга през ума му, той накара мислите си да се върнат назад и да тръгнат отново. Нужда ли, повтори бавно. Това бе опасна дума. Желание бе по-безопасно и по-разбираемо, ала не това бе отговорът, който изплува в съзнанието му.

Много бавно Кейн отиде до печката и взе изстиващото си кафе. Отпи, насилвайки се за момент да изпразни съзнанието си. Не мислеше за нищо, освен за леко горчивия вкус на кафето, не виждаше нищо, освен старите тухли на западната стена. Чу в далечината как телефонът на бюрото на Люси иззвъня, после бързия порив на вятъра срещу прозореца зад него.

Боже мили, помисли той, все още загледан право напред. Да не беше влюбен в нея? Не, това бе смешно. Той изобщо не използваше думата любов, защото любовта имаше последствия. Сърдито лисна останалото кафе в умивалника. Не може един мъж да живее повече от тридесет години и след това изведнъж, без да се замисля, да се хвърли от моста. Освен ако… Освен ако една сутрин се събуди и открие, че си е загубил ума. Напоследък работеше прекалено много, реши Кейн. Прекалено много нощи се бе задълбочавал в проблемите на другите, търсейки отговор. Просто му трябваше една вечер с подходяща жена и осем часа сън. Утре, обеща си той, отново щеше да разсъждава ясно. Утре, спомни си, докато излизаше от кухнята, Даяна пак щеше да е тук. Ругаейки тихо, Кейн тръгна нагоре по стълбите.