Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Величието на Франция (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fortune de France, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Корекция
maskara (2012)

Издание:

Робер Мерл. Величието на Франция

 

Превод: Максим Благоев

Предговор: Красимир Мирчев

Редактор: Надежда Мирянова

Рецензент: Теодор Михайлов

Художник: Бисер Дамянов

Художествен редактор: Мария Табакова

Технически редактор: Румяна Браянова

Коректор: Цанка Попова

Издателство на Отечествения фронт

История

  1. — Добавяне

Предисловие

Величието на Франция е хроника, която обхваща определено втората половина на XVI век, тъй като започва две години преди смъртта на Франсоа I[1], тоест в 1547 година, и завършва една година след Байонската среща, състояла се през 1565 година.

Става дума за концентрично повествование, чийто първи кръг съставлява едно семейство, вторият — една провинция, и третият — едно кралство, без обаче при това на владетелите да се отделя повече внимание, отколкото е нужно, за да вникне човек в радостите и неволите на онези, които в своето затънтено сенешалство[2] зависели изцяло от техните решения.

Семейството, което създадох във въображението си — подхранвайки обаче това въображение с изключително достоверни данни, — е протестантско и живее в Южен Перигор, между две селца, чиито имена през XVI век се изписват като Маркаис и Таниес, като второто е разположено на малка река, задвижваща няколко воденици. Успоредно на реката се вие път, който тогава, а всъщност и сега, води до Аизи, днешното Ези. Мепеш — името на владението, с което си сдобива родът Сиорак, произлиза от думите „mes“, дом на окситански[3], и „pech“ — хълм.

Самият аз не съм протестант и не от хугенотска педантичност се застраховах, при това без ничия помощ, с необходимата ми документация, а по-скоро заради наслаждението от увереността, че не ще пропусна нито една от очарователните, живописни, ужасяващи, или пък възхитителни подробности, с каквито изобилстват мемоарите на онова време.

Като повествование Величието на Франция представлява едно цяло и само по себе си е напълно завършено. При все това не изключвам възможността за продължение, без обаче предварително да се обвързвам с подобно обещание, тъй като желая да запазя свободата си до последния миг, а това ще рече — до първата страница на следващата ми книга.

В приложение читателят ще намери малък речник на някои думи, използувани от мен, които днес вече са излезли от употреба: френски думи от XVI век, както и донейде пофранцузени окситански думи, тъй като образованите люде из онези места — и най-вече в Монтен — не изпитвали никакви угризения, оцветявайки с перигорски изрази езика на Севера.

Бележки

[1] Франсоа I (1494–1547), крал на Франция (1515–1547). — Б.пр.

[2] Област, намираща се под юрисдикцията на сенешал, или главен съдия (ист.). — Б.пр.

[3] Съвкупност от наречията в областите, където вместо „ош“ — да, се е произнасяло „ос“. — Б.пр.