Парашкев Парушев
Решат Нури Гюнтекин и романът му „Чучулигата“

Всяка литература има своите големи имена, чиито художествени образци бележат криволиците и величието на един народ, на един темперамент. Всяко от тези имена носи свой свят, свои мисли и проблеми. Но между тях винаги има писатели, за които се говори не само с уважение, а с особен пиетет, с чувството, че без някой от тях едно място в националната литературна съкровищница завинаги би останало празно. В продължение на векове техните произведения вълнуват читателя и го пленяват с обаянието си.

Такъв е писателят Решат Нури Гюнтекин, такова е мястото му в класическото наследство на турската литература. Бих казал, че по непринуденост и лекота на повествованието Гюнтекин е за турската литература своеобразен Александър Дюма-син. Неговото перо, което с чудна лекота вае образи и съдби, стига до високи художествени обобщения. В един период, когато турската нация преживява критични моменти и турската литература прави решителен опит да се освободи от отрицателното вече влияние на персийската и арабската литература, Гюнтекин пресъздава превъзходни реалистични платна на живота в Анадола, на неговите отрудени хора. Когато човек чете романите и разказите на Решат Нури, нищо не го подсеща, че авторът им е бил закърмен с персийско-арабските литературни образци.

Решат Нури Гюнтекин е един от изтъкнатите представители на съвременната турска белетристика и един от създателите на здравите реалистични традиции в нея. Ето защо на него му е отредено място сред класиците на турската литература и творчеството му е преведено на много езици.

Решат Нури е роден през 1889 г. в семейството на военен лекар. Началното си образование завършва в Чанаккале, а средното във френското училище в Измир. По-късно следва литература в Истанбулския университет и години наред след това учителствува в различни градове на Западен Анадол и в Истанбул. Това дава възможност на писателя да се запознае отблизо с живота и бита на всички прослойки на населението в Анадола. През 1931 г., вече известен писател, Решат Нури бива назначен за училищен инспектор, а през 1947 г. за главен инспектор в Министерството на просветата. Макар да не участвува активно в партийно-политическия живот на страната, Гюнтекин бива избран за народен представител (1939–1943 г.). Към края на живота си писателят е културен аташе на Турция в Париж. През 1954 г. се пенсионира и две години по-късно умира по време на лечение в Лондон.

Решат Нури е много плодовит писател. Той пише разкази, пиеси, романи, превежда на турски произведения на изтъкнати европейски писатели, занимава се с театрална критика и езикови проблеми. Първата му печатна творба — новелата „Стар приятел“, излиза в края на Първата световна война (1917 г.). Голяма слава на писателя донася първият му роман „Чучулигата“, който излиза в подлистник във вестник „Вакит“.

По-известни сборници разкази на Гюнтекин са: „Изгаснали звезди“ (1923 г.). „Божи гост“ (1927 г.), „Лейля и Меджнун“ (1928 г.) и романите: „Белег“ (1924 г.), „Зелената нощ“ (1928 г.), „Листопад“ (1930 г.), „Небе“ (1935 г.), „Последно убежище“ (1961 г., посмъртно) и др.

Наред с оригиналните си произведения писателят адаптира редица романи и много пиеси от европейската литература. Превел е и много книги, от които по-известни са „Престъпление и наказание“ и „Братя Карамазови“ на Достоевски. Цялата творческа дейност на Гюнтекин е събрана в 100 тома.

Естетическите позиции и мирогледът на Решат Нури Гюнтекин се оформят в съдбоносните години на пълно крушение на Османската империя, която в Европа вече е „болният човек“. Той е свидетел на буржоазната революция на младотурците от 1908 год., на краткотрайния духовен подем и ентусиазъм и скоро настъпилото разочарование от шовинистичната и съглашателска политика на компрадорската буржоазия с феодалната класа на султана.

Особено силно въздействие върху Гюнтекин оказва буржоазно-националната революция на Кемал Ататюрк след Първата световна война, под чието ръководство турското селячество и новозародилата се национална буржоазия поведоха въоръжена борба срещу султанската институция и полуфеодалните отношения. Решат Нури не е пасивен съзерцател на тези бурни събития, които извършват поврат в историческото развитие на страната му. Този поклонник на изящния френски стил от XIX век не се задоволява със самоцелни увлечения в литературата. Решат Нури много добре съзнава историческата мисия на писателя в тези условия и се залавя с цялото си сърце да рисува образи и събития, отразяващи времето в навечерието на кемалистката революция и след това. Веднага обаче трябва да се отбележи една характерна черта в творчеството на големия писател. Гюнтекин не се поддава на разните буржоазно-националистически увлечения, на появилия се тук-там през онези години в Турция фалшив патос. Но в същото време „този нежен и благороден човек“ според Назъм Хикмет не се увлича по епичните платна, по грандиозните сцени на крушението на полуфеодалните отношения и на победния възторг на буржоазията. За разлика от редица други големя турски романиста от 30-те и 40-те години, като Халиде Едип Адъвар, Якуб Кадри Караосманоолу, а и по-сетнешни романисти, които написаха десетки книги за героичната борба на „Зелената гвардия“ на селячеството, за победния марш на национално-освободителните войски на Кемал Ататюрк, Гюнтекин се интересува от ролята и мястото на интелигенцията и най-вече на учителството, от неговата историческа просветителска мисия; занимава го психологията на някогашните аристократически семейства, които се задъхват от шеметния възход на новоизлюпената буржоазна класа, за която предишната превзетост и суета са смешни, изисканите обноски и чинопочитанието — излишно губене на време и която отмерва времето само с пари.

В романа на Гюнтекин „Манастирът на окаяните“ последният представител на богатия род на Коджабаш паша е принуден да преживява с просия. Новите социални отношения изменят в коренно противоположна насока живота на едно почтено семейство в романа „Листопад“. Синът злоупотребява с пари и отива в затвора, едната дъщеря се омъжва за възрастен вдовец с няколко деца, втората — за мошеник от Сирия, който има няколко жени, а третата става любовница на адвокат.

Историческите условия в Турция през периода 1908–1923 г. особено добре са отразени в един от най-хубавите романи на Гюнтекин — „Зелената нощ“ (преведен на български). И тук Решат Нури не се впуска в описание на исторически събития, а се спира само на някои моменти в развитието на турското общество. Прогресивното учителство влиза в остър конфликт с мюсюлманското духовенство, което има много силни позиции в душите на хората и формира духовния облик на живота в страната. Писателят отдава голяма роля на учителството, лансирайки тогавашното схващане за преобразяване на обществено-политическия и социално-икономическия живот в Турция чрез светското образование.

В превъзходните си разкази, в повечето от които проличава хумористичният талант на писателя, Гюнтекин разкрива нравствената гнилост на обществото; голямо място отделя в тях на разрушаването на семейните устоя в буржоазии условия. Той дори отправя критики към буржоазното общество, сочи някои от опасностите, които то носи.

Решат Нури не отива по-нататък. Писателят не може да проникне в дълбочината на класовата същност на явленията в обществото, търси половинчати пътища за разрешаването на недъзите му. Решат Нури, който ненавижда феодалната аристокрация, който отразява пагубната роля на религията, въпреки своя хуманизъм и демократизъм не е последователен докрай в материалистическите схващания за общественото развитие.

Макар романите да заемат главно място в творчеството на писателя, не можем да не споменем и за драматургичната дейност на Гюнтекин, за неговите пиеси. Решат Нури е влюбен в театъра, намирал го като най-добро средство за просвещаването и култивирането на широките маси в тогавашните условия на Турция. Важно място в творчеството му заемат неговите пиеси. По онова време турската литература не е разполагала с големи имена в драматургията и пиесите на Решат Нури са изиграли важна роля за развитието на турския театър.

Решат Нури е роден разказвач. Той притежава чудната дарба да вае образи и събития непринудено, леко. Когато четем негово произведение, имаме чувството, че авторът е далеч от грижата да търси най-подходящата форма и изказ, от мисълта да открие нещо особено, оригинално; той не се увлича в силни сравнения, метафори, алегории. Независимо от това езикът му е великолепен и чист. Гюнтекин не обича да използува диалектни изрази. Успоредно с това неговият турски език е запазил всичките си тънкости, образност и изящество. Отбелязвайки тези особености на езика на Гюнтекин, известният турски литератор Хъвзъ Тевфик Гьоненсой констатира удивен: „Може да се каже, че бъдещите критици ще открият истинските достойнства на турския език от началото на века най-вече в произведенията на Решат Нури.“

Френската литература оказва благотворно влияние върху Гюнтекин и играе важна роля в оформянето на естетическите му позиции. Но в никакъв случай новото в неговото повествование не бива да се приписва само на френско влияние. Повечето турски писатели от началото на века са или влюбени във френската литература, или направо я копират и все пак не успяват да достигнат равнището на Гюнтекин. Разказваческият дар на писателя издига усложнената дотогава с арабизми и персизми тежка фраза до съвършенство. Гюнтекин е великолепен познавач на бита, нравите, обичаите, душевността на хората от Анадола и Истанбул. Природата на Анадола е прекрасен колорит в неговите романи. Решат Нури обаче притежава великолепно чувство за мярка в това отношение. За разлика от повечето свои съвременници той избягва самоцелните и прекалено дълги битоописания — характерна слабост на турските романисти от онова време, от която дори днес страдат някои писатели. Нещо повече, той е пределно пестелив и лаконичен, използува ги дотолкова, доколкото биха допринесли за изясняването на действието и образите. Решат Нури отдава голямо значение на диалога. Тук може би влиянието на френската литература е особено силно. Действието в неговите романи е раздвижено и интересно, то увлича и заинтригува.

В турската литература пръв Решат Нури разкрива дълбоко и многостранно Анадола. В романите си той пресъздава в богата и многоцветна гама живота на този край, непознат дотогава в литературата. Писателят не се увлича в разкрасяване на действителността — неговото анадолско село тъне в невероятна духовна и материална нищета, то е такова, каквото е било в действителност. В същото време обаче той е далеч от мисълта да го деформира до карикатурност. Изобщо в турската литература Решат Нури е най-реалният романист, ако може така да се каже.

Някои критици делят произведенията и най-вече романите на Решат Нури на две групи: творби със социален елемент и творби без социален елемент. Подобно разделяне в известен смисъл е пресилено, защото в нито едно свое произведение писателят не развива действието откъснато от действителността, от социалната атмосфера. Друг е въпросът в каква степен той е акцентувал повече или по-малко социалния елемент. Гюнтекин с голямо майсторство вплита в действието социалните проблеми, но и в „най-социалните“ си произведения не стига до груба тенденциозност. В романите на Гюнтекин на всяка страница животът властвува такъв, какъвто е, без да се шаржират лошите или добрите му страни.

„Чучулигата“ е първият и най-популярен роман на Решат Нури. Той се появява през 1922 година в подлистник във вестник „Вакит“ и донася голяма известност на писателя. Романът е многократно преиздаван в Турция и преведен на няколко езика. В България „Чучулигата“ е преведен в 1931 год. в подлистник, а през 1944 год. излиза в отделна книга.

„Чучулигата“ е роман за преживяванията на една млада девойка — Фериде, Чучулигата. Детството на тази възпитаничка на френски пансион, останала рано без майка, преминава в пътешествия по разни страни на Близкия Изток, където баща й като офицер бива изпращан да служи. Така Фериде расте неограничавана от тогавашните специални възпитателни методи. Ето защо тя е твърде далече от лицемерието и притворството на хората от своята среда, реагира на нещата не така, както биха изисквали нормите на поведение за едно момиче от добър произход. В това противопоставяне се крие основният замисъл на Решат Нури.

Един ден преди сватбата си Фериде научава, че докато е учила в пансиона, нейният годеник Кямран е имал сериозна връзка с друга жена. Фериде отхвърля в себе си мисълта за спокоен и щастлив живот в осигуреното семейство и забягва. Започват сполуките и разочарованията на изхвръкналата от гнездото Чучулига, която са искали да затворят в клетка. Тя учителствува в разни села и градове на Западен Анадол. След години Фериде се завръща, убедена, че се обичат с Кямран, и се оженва за него. В някои отношения „Чучулигата“ напомня известните френски романи с щастлив завършек. Действието се разказва в първо лице, под формата на дневник на главната героиня. Успоредно с основното действие авторът развива и няколко второстепенни теми, в които можем да видим и ужасната нищета на анадолския селянин от ония години, и охолния безцелен живот на богатите, и стигащата до комичност корупция на администрацията в империята — с други думи, твърде пъстра картина от събития и образи.

В застоялата феодална атмосфера на Анадола поведението на Фериде, отношението й към живота и хората представлява своеобразен бунт.

Ето защо почти навсякъде нейните постъпки звучат твърде солово и предизвикват омесено чувство на възхищение и омраза, на учудване и гняв. Това противопоставяне не е продиктувано от единствената мисъл финалът на романа и съдбата на главната героиня да прозвучат по-прочувствено. Бунтът на Фериде е бунт на писателя срещу крещящото безправие и изостаналост. Самото съприкосновение на Фериде с този трагичен в изостаналостта си свят, с празния и безсмислен живот на имотните звучи като неочакван лиричен акорд в монотонната музика на анадолското ежедневие, все още забулено с фереджето на полуфеодалните отношения в прогнилата Османска империя. Фериде носи в себе си нов свят, нови мисли, нови отношения, нова чувственост, които никак не могат да се поберат в рамките на фалша и лицемерието на богатите, на духовната изостаналост на бедните. Но Фериде се бунтува и в същото време страда, зад внезапно избухналата й ирония се крие любов. В поведението на Чучулигата се чувствува нейното желание да измени нещата или ако това е силно казано — да им въздействува, да ги подобри. Искреността и безкористността на Фериде подкупват, стремежът й да помогне на обикновените хора, прямотата й в много случаи успяват да разчупят закостенялата атмосфера. В което село отиде Чучулигата, селяните постепенно се отърсват от вековното си недоверие към науката и плахо се приучват към мисълта, че децата им трябва да учат; достатъчно й е съвсем малко време, за да смъкне фалшивите маски от лицата на богатото семейство в град Ч.

С образа на Фериде и неговото противопоставяне на действителността в Анадола Гюнтекин несъмнено е искал да покаже турската изостаналост. Разбира се, индивидуалният бунт на главната героиня в никакъв случай не бива да се окачествява като действие на осъзнат борец за социална правда, носител на идеята за човешко равенство.

Наред с Фериде затрогващ е образът на стария лекар Хайруллах бей, целият изтъкан от любов към хората, от хумор. Кямран, младежът, от когото избягва Фериде в навечерието на сватбата си, е характерен тип на интелигент от османската аристокрация. В по-късните романи на Гюнтекин този герой трябва да изпие до дъно чашата на крушението на класата си.

Романът „Чучулигата“ е едно от най-хубавите произведения на класика на турската литература Решат Нури Гюнтекин и ще заеме достойно място в поредицата преводи от турски език.