Лора Лей
Да изкушиш звяра (9)

Глава 9

— Шера, ела тук ако искаш да вземеш тези проби — гласът на Калън беше тих, можеше да почувства и чуе ръмженето, зараждащо се в гърдите му. „Периодът на разгонване“ се надигаше в него, но той знаеше, че Меринъс се измъчва от това. Можеше да чуе задъханите й стонове, да подуши топлината й.

— По дяволите, Кал, доведи я в колибата — възрази яростно Шера. — Палатката не е най-романтичното място. И със сигурност не е най-доброто място за взимане на проби.

— Ако я докосна, ще изгубя контрол — прошепна Калън.

Признанието отне всичките му сили. Не можеше да я докосне, не можеше да се доближи до нея. Шера замълча, а тишината легна мрачна и напрегната.

— Добре, оттегляме се. Ще отидем там и ще я вземем. Ти стой извън обсега й, Калън. Нуждаем се от проби от кръв и слюнка, преди да я докоснеш отново.

— Тогава по-добре ела тук бързо. Ако още веднъж заплаши да ме кастрира, всички залози падат.

Калън затвори мобилния си телефон и се премести по-далеч от лагера на Меринъс. Не можеше да понася стоновете й. Уханието й го подлудяваше. Ръцете му се свиха в юмруци, а тялото му се напрегна от желание. Можеше да усети пламтенето на малката издатина под главичката на члена си. Шип^[1]. Той знаеше, че е там. Беше го виждал безброй пъти, но никога, през всичките тези години, когато бе правил секс, шипът не се бе събуждал за живот.

Сега туптеше. Пулсираше за свой собствен живот, а почти непоносимото му подуване беше искащо само по себе си.

Колко дълго щеше да чака, Калън не бе сигурен. Времето се отмерваше с всеки трепет на пениса му, с ритъма на кръвта във вените му, със страстта, която сякаш нарастваше постоянно.

— Хей, братле — Тайбър клекна до него, докато Даун и Шера се придвижваха бързо към палатката. — Кажи ми какво да правя.

— Намери лекарство — той направи гримаса с дрезгав смях. — Говорим за голямо усложнение тук, Тайбър. Дотогава, ти и Танер разузнавайте из района, за да сме сигурни, че нямаме зрители. Аз ще последвам Даун и Шера веднага след като изведат Меринъс от палатката и я поведат към къщата.

Тайбър кимна. Плесна Калън по рамото, един жест на привързаност, който използваха, след това се отдалечи бързо. Калън се облегна на камъка зад себе си и въздъхна тежко. По дяволите. Твърде сложно.

* * *

— Меринъс, аз съм приятелка на Калън. Мога ли да вляза? — женският глас беше мек и невероятно нежен.

Меринъс рязко се изправи в седнало положение, придърпа спалния чувал върху гърдите си и се взря в затворения с цип вход.

— Къде е това мръсно копеле? — изруга тя гневно, протегна се и издърпа ципа яростно. — Ще го убия.

Две жени бяха застанали пред палатката и я гледаха с любопитство.

— Меринъс, трябва да се облечеш и да дойдеш в дома на Калън. Нашият доктор чака там.

— Има ли лекарство? — тя присви очи към тях.

— Горе-долу — блондинката направи гримаса. — Облечи се и ще ти обясним всичко по пътя.

— Не знам дали ще мога да вървя — отвърна тя, и гневът отново се надигна в нея. — Каквото и да е това, което ми е причини той, не е приятно.

— Калън е в малко по-добра форма в този момент. Името ми е Шера, а това е сестра ми, Даун. Ще ти помогнем да се облечеш. Джипът ми е много близо, така че не трябва да ходиш надалеч.

Докато Шера говореше, Даун издърпа чифт светли къси панталони от раницата и широка риза без ръкави.

— Хубаво, с широките дрехи би трябвало да е по-добре — Шера ги взе и ги подаде на Меринъс. — Имаш ли нужда от помощ за обличането?

— Не — Меринъс стисна плата в ръка.

За да свали дрехите си, имаше причина, и те би трябвало да я знаят, нали? Въздъхна раздразнено, стисна зъби и се облече бързо.

Движението й причиняваше неудобство. Но в този момент и с дишането беше така. Не че болеше. Удоволствието просто беше толкова интензивно, че й беше непосилно да сдържи стона си, когато меката памучна материя падна върху гърдите й, и погали зърната.

— О, Господи, ще го убия! — промърмори тя, изчервявайки се от срам.

— Имаш разрешението ми — Шера разкопча ципа на входа и излезе от палатката. — Можеш ли да вървиш? Доведохме един приятел в случай, че не можеш.

Меринъс поклати глава, сега смущението пламна по цялото й тяло.

— Мога да вървя. Нека само да побързаме да отидем там.

За нейна радост, Шера беше права. Джипът беше много по-близо до палатката, отколкото разстоянието, което Меринъс би могла да извърви. Автомобилът още работеше, климатика също.

— Дръж се и ще побързаме — обеща й Шера, скачайки на шофьорското място.

О, това не беше справедливо. Меринъс почувства пропълзяване на удоволствие по гръбначния си стълб, докато подскачаха по камъните и коловозите. Младата жена затвори очи, стиснала здраво стоманения лост до себе си и ръба на седалката. Всяко раздрусване на тялото само усилваше възбудата бушуваща в нея.

— Определено тази история трябва да се напише. Как наричате това, между другото? — попита Меринъс. — Чувстваме се ужасно възбудени.

— Близо си — Шера я стрелна със загрижен поглед. — Нарича се „период на разгонване“. Дори не знаехме, че съществува до тази вечер. Не разполагаме с много данни за него. Случвало се е само веднъж, преди ние да се родим.

Не отне много време думите да достигнат до съзнанието й.

— Ние? — обърна се към нея шокирано. — Има още като Калън?

Шера кимна, като продължаваше да гледа неравния път, по който се движеха.

— Има още петима като Кал. Трима мъже, Даун и аз. Данните за съществуването ни бяха унищожени в лабораторията. Останаха само файловете за Калън. За щастие, учените се опитали да прецакат своите работодатели и не са казали за своите малки експерименти с останалата част от нас.

В гласа на жената имаше огорчение и гняв, не че Меринъс я винеше. Можеше само да си представя ужасите, които са преживели там двете млади жени.

— Значи, вие имате собствен лекар, така ли? — тя се задъха, когато подскочиха през поредица от коловози. О, Боже! Затвори очи. Ако скоро не достигнеше оргазъм, щеше да изгори жива.

— Единственият останал учен. Той ни помагаше в лабораториите, след това ни помогна да избягаме. Бди над нас, грижи се всичко с нас да е наред физически. Понякога и психически — Шера вдигна рамене. — Той е добър човек. Доста възрастен вече, но все пак добър.

— О, по дяволите, Шера, внимавай с тези неравности — Меринъс въздъхна печално, когато жената увеличи скоростта по неравния път. — О, Боже, умирам тук.

— Съжалявам, Меринъс, наистина трябва да бързаме — Блейзъра се изстреля напред.

Въпреки че калният път бе тесен и се спуснаха стръмно по склона, жената караше с невероятна скорост, и те постепенно се изкачваха по почти непроходимия път.

— Не сме далеч — обеща Шера, когато достигнаха върха, след това направи завой и започна да се спуска по друг стръмен склон. — Само още няколко минути.

Още веднъж направи остър завой и поеха право нагоре по средата на широка река, която течеше през две планини. Няколко мили по-нагоре, отново направиха завой към покрит с чакъл път, който водеше към голяма, груба дървена колиба. Нищо чудно, че не можеше да намери пътя, помисли си Меринъс. Нямаше път.

— Вкарай я в гаража — каза Даун от задната седалка. — Трябва да я заведем долу.

— Док има малка лаборатория под колибата, в една пещера, която открихме, когато дойдохме за пръв път. Сухите, прохладни условия са идеални за неговата работа.

Превозното средство подскочи и влетя в гаража от едната страна на постройката, след което спря рязко.

— Хайде. Калън ще бъде тук до една минута, а аз искам да си на безопасно разстояние, когато той се покаже — Шера я поведе към врата, която водеше към прохладно стълбище.

— Мислех, че целта ще бъде да стоя близо до Калън — въздъхна Меринъс. — Не ми харесва това, Шера.

— Е, дай време на Калън и ще започне да ти харесва още по-малко — засмя се Шера. — Той е деспотичен и арогантен. Ние го обичаме, но е същински ад за нервите.

— А какво ще кажеш за леглото? — Меринъс следваше слабо осветеното стълбище близо до Шера, когато свиха и достигнаха до голяма открита пещера.

Каменното помещение бе ярко осветено, с множество маси, компютри, блестящи светлини и сложни машини.

— Къде е Франкенщайн? — въздъхна тя, спря и започна да се взира наоколо учудено.

— Казах ти, на път е — в гласа на Шера прозвуча смях. — Хайде, срещни се с Док и ще вземем пробите, които ни трябват.

Проби. Проби от кръв, слюнка, дори проба от вагината й. Меринъс лежеше на равното легло, покрита с чаршаф, а тялото й беше влажно от пот. Шера, Даун и възрастният лекар се движеха около нея непрекъснато. Дори потта й бе изследвана. Не беше удобно, но в сравнение с бушуващата страст, вибрираща в нея, това не я притесни.

— Добре, сега съм готова за антидота — заяви Меринъс, когато започна да усеща дълбоките, силни контракции в утробата си, съвпадащи със силното пулсиране, което атакува вагината й. — Време е да се направи нещо.

Доктор Мартин се наведе над сложен микроскоп, а компютрите и джаджите започнаха да бръмчат, когато натисна няколко команди на клавиатурата, вдигна глава и провери показанията. Въздъхна, клатейки глава.

— Док? — Шера застана до него и се зачете в показанията на екрана на своя компютър.

— Разгонване — промърмори той, като прокара ръка през оредялата си сива коса, поглеждайки към Шера. — Виж резултатите от комбинирането на неговата сперма с нейните вагинални секрети.

— Добре, сега е време да обясните и на Меринъс — тя чу колебанието в собствения си глас и осъзна, че не може да овладее страха, който изпитва.

Какво всъщност знаеше тя за тези хора? Те можеха да бъдат опасни. И това да се окаже част от сложна демонстрация на техни собствени експерименти. Меринъс усети тялото си да трепери, не само от похот, но и от безпокойство.

— Всичко е наред, Меринъс — увери я Даун, гласът й бе мек и колеблив. — Никой няма да те нарани. Сигурна съм, че Док и Шера почти са приключили.

Меринъс погледна нагоре към другата жена, виждайки симпатия, както и сенки от кошмари и болка в тъмните очи с цвят на уиски.

— Мисля, че е време да се обадя на „Невероятната седморка“ — прошепна тя, мислейки за братята си. Те щяха да оправят всичко. — Братята ми — обясни на обърканата Даун. — Те сериозно ще се ядосат. Този път наистина оплесках нещата.

Кейн, този упорит задник, щеше да й крещи и да вика, след това вероятно щеше да убие Калън. Може би това не би било най-умният подход, поне не и докато този проблем с хормоните й не бъдеше разрешен.

— Други проби от семенна течност реагират ли на секретите? — чу тя Шера да пита доктора.

О, Боже, това беше лошо. Те щяха да комбинират пробите, взети от тялото й с тези на други мъже. Меринъс стисна зъби.

— Достатъчно — тя не дочака отговора на лекаря. — Дайте ми телефон. Време е да се обадя у дома.

— Меринъс, наистина всичко е наред — Даун се наведе напред, сърцевидното й лице беше загрижено, когато Шера и доктор Мартин се обърнаха към нея. — Още малко и приключваме.

Меринъс седна на леглото. Имаше намерение да стане, да се облече и да си тръгне. Тогава тялото й изтръпна, вагината й се сви и свиреп удар от невероятно желание разтърси тялото й, като изтръгна стон от гърлото й.

— Това е лошо — проплака тя, присвивайки се с ръце на корема. — О, Боже, това е лошо. Време е да се прибера вкъщи.

— Меринъс — Шера се втурна към нея, из пещерата отекнаха пиукане и звънене, когато машините, прикрепени към тялото й, посредством електроди, започнаха да се изключват. — Само минутка…

— Времето свърши — Калън стоеше на входа на импровизираната лаборатория, косата му падаше върху голите му рамене, златистите му очи блестяха от желание.

Меринъс ахна, когато той тръгна към нея. Трябваше да го докосне, трябваше да го има до себе си. Той изглеждаше голям и твърд, и толкова разгорещен. В нея нямаше капка колебание, когато той се протегна и я повдигна от лабораторното легло.

Тя простена, щом горещата му кожа се докосна до нейната. Ръцете му я вдигнаха до гърдите му, а Калън се обърна и прекоси помещението. Чаршафът се влачеше по пода и се триеше се в кожата й, свличайки се бавно.

— Боли ли те? — тя не можеше да отдели устни от гърдите му. Трябваше да го вкуси. Да захапе твърдите мускули, да оближе малките му рани, докато тялото му потръпваше.

— Проклет да съм, ако знам — изръмжа Калън. Звукът се търкулна от гърдите му, дълбок, хищен звук, който я накара да потръпне от удоволствие. — И е твърде късно да се притесняваме за това.