Джоана Линдзи
Диво предизвикателство (31)

Глава 30

Чейс се наслаждаваше на периода си на възстановяване, макар че единственото приветливо лице, което виждаше беше това на Били. Сутрин, момчето му носеше закуската и оставаше да си побъбрят малко. Чейс виждаше Джеси всеки ден и определено харесваше обикновено киселото й изражение.

Той поетично наричаше тази ситуация, справедливост. Все пак, той пазеше леглото, защото се бе напил и не можеше да се защити, а причината за това беше Джеси. Така че, нима не беше заслужено Джеси да се погрижи за него?

Тя не мислеше така. С всички сили опитваше да му покаже колко погрешно е да очаква това от нея. Искаше да го вбеси и да нарани гордостта му, но той като че ли не реагираше. Беше развеселен от цъкането й с език, въздишките и безцеремонното й отношение. Тя се правеше на мъченик. Все пак можеше да изпраща Били с вечерята му или да го кара да държи огледалото, докато Чейс се бръснеше следобед. Можеше да изпраща Джеб да сменя превръзките му или да го мие. Но тя не постъпи така, дори сменяше чаршафите му, което обикновено беше работа на Кейт. Всъщност, единственото нещо, което Джеси не правеше беше, да му носи закуска.

Той изобщо не я виждаше сутрин. Никой не я виждаше. Според Били, Джеси излизаше много по-рано от обикновено и отиваше към пасищата. Само след два дни, той се улови, че когато я нямаше в стаята се ослушва за завръщането й, или за гласа й. Ако закъсняваше, той се дразнеше. Ако подранеше, се радваше.

Понякога чуваше и Рейчъл, но тя никога не го доближи. Караше го да чувства неодобрението й, без да отправя обвиняващите си сини очи към него. Дори веднъж пресрещна Джеси пред стаята му, където той можеше ясно да ги чуе и поиска да знае, кога ще си тръгва. Рейчъл сигурно бе много изненадана, да чуе отговора й, че той ще си тръгне, когато си пожелае. Той определено бе изненадан, че Джеси зае неговата страна. Разбира се, тя го беше направила просто напук на Рейчъл. Всичко беше заради майка й, той знаеше това. И все пак…

След седмица възстановяване, Чейс реши, че повече няма работа в леглото. Раната му се бе затворила добре и той отново бе възвърнал силите си. Без съмнение вече можеше да стои на кон, като изпитваше съвсем лека болка. Беше време да напусне Роки Вали и този път без дори да спира в Шайен. Джеси бе опаковала всичките му вещи от хотелската стая и ги бе донесла тук, включително и значителната сума пари, която бе спечелил за тези няколко седмици залагания в града. Мъжът, който го ограби, бе взел само джобните, които носеше през онзи ден.

Имаше повече от достатъчно пари, за да се отправи на Изток и да си купи билет за Испания. Това и трябваше да направи.

Но не това искаше. Искаше да продължи да вижда Джеси всеки ден. Беше свикнал с нея през изминалата седмица, и вече я виждаше по съвсем различен начин. Започваше да я разбира малко по-добре.

Казваха, че младите виждат нещата по-ясно, спомни си той. Били бе улучил право в целта, когато каза, че Джеси просто се опитва да се държи грубо и жестоко, защото мисли, че така трябва. Изглежда гнева беше единствената й защита. Използваше го, за да скрие болката, объркването, страха.

Чейс я опозна по-добре. Можеше да види изплашеното момиче в отчаяните й опити да бъде независима, опитите да покаже, че не се нуждае от никой. Преди време отчаяно се бе нуждала от някого и бе много наранена от това. Когато я видя в тази светлина, му се прииска да я привлече в обятията си, да я прегърне и да я защити. Но малката Джеси никога нямаше да понесе това. Не, първо трябваше да събори защитните й стени, а те бяха градени в продължение на повече от десет години. Трудна задача. Можеше ли изобщо някой да го направи?

Чейс знаеше, че бе насъбрал твърде много черни точки и не трябваше да се надява на много. Исусе, нима той се надяваше? Беше сигурен само в едно — не искаше да си тръгва. Щеше да го отлага, докато можеше. Все пак, Джеси не го тикаше към вратата. Но веднъж щом напуснеше тази стая, Рейчъл щеше да го направи. Проклятие, той не си спомняше Рейчъл да е била толкова злопаметна жена. Проблемът бе, че тя обичаше дъщеря си прекалено много. Твърде жалко, че Джеси не го осъзнаваше. Той се обзалагаше, че дълбоко в себе си, Джеси се чувства по същия начин. Причините за отчуждението им бяха толкова много, че щеше да е нужно чудо, за да се оправят нещата. На Чейс много му се искаше да може да направи това чудо.

През този ден той реши да си вземе дълга и гореща вана с помощта на Били и Джеб. Те трябваше да му донесат водата, без Рейчъл да разбере, че той е достатъчно добре, за да влезе във варела без чужда помощ. Успяха, като Джеб затопли водата във ведрото за пране на дрехи и го подаде на Били през прозореца на Чейс. Въпреки че никак не му бе лесно, Били успя да опази тайната от майка си. Чейс се надяваше да го скрие и от Джеси, за да не може тя да разбере колко се е подобрило състоянието му.

Планът им почти проработи. Но днес се оказа един от онези дни, в които Джеси се прибираше по-рано от пасището. И двамата бяха силно изненадани, когато тя влезе в стаята му, докато той седеше в тесния варел. Тя се окопити по-бързо от него и продължи навътре в стаята.

Все още носеше гамашите си. Дрехите й бяха прашни, а шапката й беше прихваната с връв около врата. За първи път идваше в стаята му, без да се е измила преди това. Но Чейс не мислеше за това, чувстваше се твърде засрамен, за да мисли за друго, освен за това, как да се оправдае. Беше благодарен, че Джеб и Били го бяха оставили сам.

— Рейчъл знае ли за това? — попита Джеси небрежно, като посочи варела.

— Не.

— Не е добре за раната ти. От колко време си вътре?

Чейс не можеше да мисли трезво, когато очите й се бяха спрели върху него.

— Не много.

Тя приближи варела и потопи пръст във водата.

— Въпреки това, е твърде дълго. Колко още бани си си взел, без да разбера за тях? Значи съм те мила всяка вечер с гъбата, само за твое забавление?

— Хайде, Джеси, това е първия път.

— Но аз нямаше да разбера, нали? Имам предвид, че нямаше да има никакви доказателства, ако се бях прибрала по-късно, нали?

Чейс беше гузен и тя го знаеше. Той не можеше да разбере, дали тя е ядосана или не. Освен това, се чувстваше странно от това, че е гол, а тя стои точно до него.

Той прочисти гърлото си.

— Не е кой знае какво, Джеси. Водата не е докосвала раната, или поне не много. Какво лошо има в това, да взема една свястна вана?

— Нищо, предполагам — заключи Джеси. — И тъй като си махнал превръзките си и вече си във варела, може да измием и гърба ти.

— Джеси…

— Наведи се, Чейс — нареди тя строго. — Искаше прилична баня, а аз мога да измия гърба ти, без да намокря твърде много раната.

Беше по-лесно да се примири, отколкото да спори, но адски много му се искаше да разбере, какво си мисли тя, защото не се държеше нормално. Не беше казала и една груба дума, и ни най-малко не се бе подразнила, че е извън леглото. Беше твърде спокойна. Нещо не беше наред, но той нямаше нищо общо с това.

Силно разтревожен, Чейс дори не забеляза, какво прави Джеси зад него, докато не свърши и не изкомандва:

— Добре, изправи се, а аз ще те изплакна.

— Мога да се справя и сам — каза той бързо.

— И ще разпръснеш вода по целия под — отбеляза тя. — Варелът не е толкова широк. Всъщност, съм изненадана, че си успял да се натикаш вътре.

— Не съм очаквал ничия помощ — срама направи гласът му рязък.

— Е, но въпреки това ще я получиш.

— Би ли излязла, Джеси!

Тя се засмя меко.

— Не се срамуваш да разкриеш част от това красиво тяло, нали? Не е, като да не съм те виждала гол преди това.

— Това беше различно — възрази той.

— Защо? Защото и аз бях без дрехи? Е, няма да се събличам, само за да успокоя мъжкото ти достойнство. Сега, изправи се като добро момче и да приключваме с това — и добави шеговито. — Обещавам да не се възползвам от теб, ако това те притеснява.

Чейс я погледна през рамо. Тя наистина беше развеселена. Не се случваше често да види смях да танцува в очите й. Смях, който ги правеше по-светли и ярко тюркоазни.

Той се изправи и усети хладката вода да се стича по тялото му. Джеси я изливаше върху него и чувството беше прекрасно.

— Ето, не беше толкова лошо, нали? — каза тя предизвикателно, потупвайки го отзад.

Чейс ахна, но незабавно бе увит в кърпа и предпочете да не коментира. Той се обърна, за да я погледне, но тя се запъти към страничната масичка, където държаха куп с чисти превръзки.

— Ако дойдеш тук, ще те превържа пак — ако смяташ, че е необходимо.

Чейс направи гримаса. Значи тя мислеше, че той е добре, че няма нужда повече да се грижи за него. Следващото, което щеше да попита беше, кога планира да си тръгне.

С кърпата, увита около кръста му, той отиде до леглото и седна, за да може тя да го превърже. Бе готов на всичко, за да удължи присъствието й, вероятно последния път, когато щеше да я има до себе си. Той я наблюдаваше напрегнато, докато се навеждаше, за да постави сгънатата кърпа върху раната му, а после започна да увива чисти ленти около него, за да задържат превръзката на място. За пръв път тя го правеше изключително нежно. Това, както и необикновения начин, по който се държеше, направи любопитството му почти неконтролируемо.

— Защо е цялото това нежно отношение? — осмели се да попита накрая.

Тя повдигна вежда.

— Нежно?

— Знаеш, какво имам предвид.

Тя сви рамене и погледна отново към превръзката.

— Не знам. Предполагам, защото вероятно това е последния път, когато ще те видя. Мисля, че няма причина да се разделяме в лоши отношения.

Чейс поклати глава.

— Изритваш ме още днес, само защото съм си взел проклета вана?

Тя го погледна остро.

— Не ставай смешен. За мен няма значение колко дълго ще се глезиш. Просто разбрах, че си в състояние да си тръгнеш и ще поискаш да го направиш.

— Значи ще се разделим, като приятели, а? Колко приятелски? — той се усмихна, прекарвайки пръст по дължината на бедрото й.

Тя плесна ръката му.

— Не толкова приятелски.

Тя отстъпи на безопасно разстояние от него и Чейс се засмя.

— Хайде, Джеси, не хапя. Трябваше да си го разбрала до сега.

— Така ли? — отвърна тя, а погледа й стана твърд като камък.

Той се намръщи. И двамата си спомняха, какво й стори вечерта, преди да си тръгне.

— Мислех, че си ми простила за това.

— Е, не съм.

— Ти изобщо не го спомена.

— Трябваше ли да те застрелям, докато беше на легло?

— Няма да ме застреляш, Джеси — каза той убедено.

— Мисля, че е по-добре да сменим темата — отвърна тя сковано.

— Съжалявам. Просто не бях на себе си онази нощ.

— Казах остави!

— Добре — въздъхна той, неспособен да се бори с променливите й настроения. — Защо се върна по-рано?

— Дойдох да ти кажа, че няма повече да се грижа за теб. Сега виждам, че не е трябвало да се чувствам така, сякаш те изоставям, тъй като си много по-добре.

— Наистина си ядосана, нали? — каза той, сигурен, че това беше хаплива забележка.

Джеси се изправи.

— Не го правя от злоба. Имам повече от тридесет мъртви говеда на южното пасище и езеро, което очевидно е отровено. Нямам време да бъда злобна.

— Сериозно ли говориш?

— Разбира се. Единствената причина, заради която дойдох, е, да ти кажа, че няма да съм наоколо поне няколко дни. Отровеното езеро трябва да се огради и говедата да се съберат и доведат по-близо до вкъщи. Известно време ще трябва да се пазят денонощно. Тъй като другите още не са се върнали от прехода, ще са ми нужни всички свободни ръце в ранчото, включително и моите.

— Не изглеждаше разстроена от това, когато дойде — каза той изненадано.

— Ти ме разсея за известно време — призна тя. — Но истината е, че станалото — станало и няма смисъл да хленчим. Всичко, което мога да направя в момента е, да се погрижа да не губя повече от стадото.

— Съжалявам.

— Това не е твоя грижа — каза тя. — Така че, предполагам, това е сбогуване.

— Защо? — попита той бързо.

— Няма да се връщам в къщата, дори за да си сменя дрехите, даже и за малко. А ти нямаш причина да оставаш повече.

— Но ти можеш да използваш помощта ми.

— Не съм те молила за нея. А и Рейчъл няма да те иска наоколо.

— Чие е това ранчо в крайна сметка? — каза ядосано Чейс.

— О, значи сега зависи от мен? Но когато исках да си заминеш, Рейчъл беше тази, която вземаше решенията.

— Този път има истински проблем, а не само заплаха от такъв. Мислиш ли, че е Боудри? Не беше доволен, че спечелих документа от него.

— Със сигурност не е бил доволен. Но и няма никакъв проклет начин да го докажа. Въпреки, че отравянето на говедата си е чисто отмъщение. Не мисля, че дори той би унищожил нещо, само защото не може да се докопа до него.

— Грешиш, Джеси, би направил точно това. И ако е бил Боудри, проблемите няма да свършат до тук. Ще имаш нужда от цялата помощ, която можеш да получиш.

— Ако проблемите ще се задълбочават, това, от което ще имам нужда, е стрелец, а не комарджия.

В тона й нямаше неуважение и той не се обиди.

— Не нося армейски револвер само за украса. Знам как да го използвам.

— Но убивал ли си някога човек?

— А ти?

На Джеси не й харесваше идеята той да се навърта наоколо, не и след като твърдо бе решила, че няма да го види повече. Беше достатъчно трудно да го вижда всеки ден през тази седмица. Не разбираше нещата, които той я караше да чувства. А той бе толкова очарователен през цялата седмица и това усложняваше всичко още повече.

— Не си в състояние да помогнеш на никой, Чейс. А и това не е твоя битка все пак.

— Виж, — каза той изгубил търпение, — докато останалите ти мъже се върнат, знаеш, че можеш да използваш помощта ми. До няколко дни ще бъда като нов, а междувременно, няма да се преуморявам, като стоя на пост при стадото, нали?

— Защо искаш да ми помогнеш?

Той помисли бързо.

— Е, като спечелих документа, всъщност те забърках в тази каша. Ще е честно…

Тя го прекъсна бързо.

— Боудри никога не е искал парите, знаеш, че искаше ранчото. Ако му бях платила, пак щеше да стане отмъстителен — тя въздъхна. — О, какво толкова, както искаш. Но не ме обвинявай, ако състоянието ти се влоши.

Тя напусна стаята и Чейс се усмихна глупаво. Беше много доволен.