Огняна Иванова
Няколко думи за сборника и авторите

Според „Краткия Оксфордски речник“ научната фантастика е „фантастична проза, която има за основа допустими научни открития или промени в околната среда и често се занимава с космически полети, живот на други планети и т.н.“ Терминът е използуван за първи път през 1920 г. Оттогава датират и първите списания в тази област.

Като жанр научната фантастика се формира едва в края на 19 в., макар че всичките й елементи са съществували и по-рано^[1]. Първи и най-важни фигури в областта се смятат английската писателка Мери Шели (1797–1851) и американският писател Едгар По (1809–1849), но този род литература получава пълнокръвно развитие едва след 1860 г., когато френският писател Жул Верн (1828–1905) започва да публикува своите фантастични произведения. За англоезичната фантастика началото се слага с публикуването на „Машина на времето“ (1888 г.) от Хърбърт Уелс (1866–1946).

Като баща на американската научна фантастика се сочи Хюго Гърнсбак (1884–1967) с романа „Ралф 124 X 41+“, публикуван през 1925 г. По единодущното мнение на критиците това произведение далеч не е блестящо, но ясно показва интереса на автора към научната фантастика като „средство за предсказване“^[2]. През 1926 г. X. Гърнсбак започна издаването и на списание, което постепенно се оформя като научнофантастично.

Кога е златният век на научната фантастика? Според цитираната вече енциклопедия това е времето, когато читателят е на четиринайсет години… По мнението на статистиците най-голям разцвет в издаването на научна фантастика в САЩ бележат петдесетте години, за да се стигне до данните за седемдесетте години, в които англоезичната научна фантастика заема вече десет процента от годишно издаваната проза. При това тези проценти непрекъснато нарастват.

Две са престижните американски награди в областта на научната фантастика: „Хюго“ (на името на Хюго Гърнсбак), която се присъжда от любителите на научна фантастика, и „Небюла“^[3] — награда, давана от професионалистите, равняваща се на наградата „Оскар“ в киното.

МЪРИ ЛЕНСТЪР. Псевдоним на Уилям Фицджералд Дженкинс (1896–1975). Публикува за първи път през 1919 г. и пише активно до 1970 г. Най-добрите му постижения са след Втората световна война. Известен главно като автор на разкази. Носител на наградата „Хюго“. Написал четирийсет романа и десет сборника с разкази.

КЛИФЪРД САЙМАК. Роден през 1904 г. През 1931 г. публикува първия си разказ. Започват да го ценят като един от най-значителните американски фантасти след като написва романа „Градът“ (1944 г.), за който получава международна награда. Носител е на наградата „Хюго“ за роман и новела и на наградата „Небюла“ за цялостно творчество. Автор е на повече от двайсет и пет романа и на десет сборника с разкази. На български език са преведени произведенията му „Всичко живо е трева“, „Резерватът на таласъмите“, „Гробищен свят“ и др.

ФРЕДРИК БРАУН (1906–1972). Известен най-вече като автор на криминални и научнофантастични разкази. Смята се за майстор на късия разказ. Носител на наградата „Едгар Алан По“. Произведенията му са белязани с изящество и хумор. Издал е четири научнофантастични романа и осем сборника с разкази.

РОБЪРТ ХАЙНЛАЙН. Роден през 1907 г. Публикува за първи път през 1939 г. През 1956 и 1960 г. печели наградата „Хюго“ за роман. Един от най-известните американски фантасти, Р.Х. е първият носител на наградата „Небюла“ за цялостно творчество. Автор е на трийсет романа и на единайсет сборника с разкази.

ДЖАК ФИНИ. Псевдоним на Уолтър Брадън Фини, роден през 1911 г. Най-известната му творба е „Крадци на тела“ (1955 г.), по която е направен нашумял филм. Автор е на четири романа и на два сборника с разкази.

АЛФРЕД ВАН ВОГТ. Роден през 1912 г. Ключова фигура в подготвянето на т.нар. „златен век“ на американската научна фантастика с умело разработване на нови теми в периода след Втората световна война. Носител на множество награди, автор на трийсет и три романа и на петнайсет сборника с разкази.

ТИОДОР КОГСУЕЛ. Роден през 1918 г. Участвува в Испанската гражданска война като шофьор на линейка на страната на републиканците. Започва да публикува през петдесетте години. Пише романи и телевизионни пиеси. Издал е осем сборника с разкази.

РЕЙ БРЕДБЪРИ. Роден през 1920 г. Един от най-значителните американски фантасти, носител на множество награди, с характерен поетичен стил. Автор на два романа и на седемнайсет сборника с разкази. Най-известните му произведения са „Марсиански хроники“, „451° по Фаренхайт“, „Вино от глухарчета“ и др.

АЙЗАК АЗИМОВ. Роден през 1920 г. Химик по образование. Водеща фигура в световната научна фантастика от четиридесетте години до наши дни. Плодовит писател и още по-плодовит популяризатор на жанра. Многократен носител на „Хюго“ и „Небюла“. Автор на повече от сто и седемдесет книги. Сред най-известните му произведения са „Аз, роботът“, „Стоманените пещери“, „Голото слънце“, шест романа за деца, между които „Луните на Юпитер“ и др. „Трите закона на роботиката“, създадени от него, се превръщат в ключово понятие за фантастиката. Разказът му „Дългата нощ“ е сочен от критиката като едно от най-добрите постижения в научнофантастичната литература.

ДЖЕЙМС БЛИШ (1921 — 1975). Микробиолог по образование. Известен научен фантаст и критик с голям принос в жанра. Написал двайсет и пет книги, носител на множество награди. Най-известните му романи са „Землянино, върни се у дома!“, „Летящи градове“, „Новозавладени звезди“ и др.

ГОРДЪН ДИКСЪН. Роден през 1923 г. Известен писател, автор на повече от петдесет романа и на седем сборника с разкази. Носител на наградите „Хюго“ и „Небюла“. Председател на Дружеството на американските фантасти в течение на два мандата.

РОБЪРТ ШЕКЛИ. Роден през 1928 г. Един от най-значителните автори на научна фантастика за последните трийсет години. Написал девет романа и единайсет сборника с разкази. Носител на множество награди. Най-големите му постижения са в областта на разказа. Произведенията му са белязани с хумор и внезапни обрати.

АЛАН НУРС. Роден през 1928 г. Популярен фантаст, лекар по образование. Автор на девет романа и на четири сборника с разкази.

ЛАРИ НИВЪН. Псевдоним на Лорънс Ван Кот Нивън, роден през 1938 г. Математик по образование. Една от големите надежди в американската фантастика от по-ново време. Автор на дванайсет романа и на десет сборника с разкази. Носител на множество награди.