Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Предговор
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2012 г.)

Издание:

Складът на световете. Американски фантастични разкази

Първо издание

Библиотека „Фантастика“, № 53

 

Съставител и преводач ОГНЯНА ИВАНОВА, 1988

Редактор АСЕН МИЛЧЕВ

Художник ВЕНЕЛИН ВЪЛКАНОВ, 1988

Библиотечно оформление ВАСИЛ МИЛОВСКИ

Художествен редактор БОРИС БРАНКОВ

Технически редактор СПАС СПАСОВ

Коректор МАЯ ХАЛАЧЕВА

 

Индекс 11/95376/6287-12-88

Американска. Дадена за печат м. XI.1987 г. Подписана за печат м. XII.1987 г. Излязла от печат м. III.1988 г. Формат 32/70/100, Изд. Коли 17,50. Печатни коли 27. УИК 18,49. Цена 2,82 лева.

Държавно издателство „Отечество“. Пл. „Славейков“ № 1, София

Държавна печатница „Георги Димитров“, бул. „Ленин“ № 117, София

c/o Jusautor, Sofia

 

Преводът е направен по: The Penguin Science Fiction Omnibus (1973); The Golden Aplples of the Sun (1970); Short Science Fiction Tales (1963); Tiger by Tail, David MacKAY (1951); The Worlds of Clifford Simak (1953).

Предговор: Въведение, Айзък АЗИМОВ (Из предговорът към „Петдесет научнофантастични разказа“, изд. „Колиър-Макмилън“, Ню Йорк, 1962) — с.5–8;

Послеслов: Няколко думи за сборника и авторите — О.И [Огняна ИВАНОВА] — с.426–430.


Обичам да чета критика за научнофантастични книги. Съображенията ми за това далеч не са благородни. Така например, ако става дума за мое произведение, чета статията със слабата надежда, че критикът, сполетян от непривичен пристъп на доброжелателство, ще започне да ме обсипва с възхвали. А когато става дума за чужда книга, в мене се таи искрицата, че ако се е наложило да бъдат казани неприятни думи, целият запас от тях е бил изразходван за дадения автор и дойде ли след време моят ред, ще бъда пощаден.

Излишно е да обяснявам, че низките ми помисли не винаги се възнаграждават с ласкателство и че понякога с досада откривам хвалебствия или укори, насочени не с онова пристрастие, което съм очаквал.

Въпреки всичко досадата, която изпитвам в подобни случаи, е незначителна, ако критикът е член на научнофантастично братство. Тогава той поне знае правилата на тази игра: знае какъв е верният подход, за да се преценява научната фантастика. Защото непосветеният често не знае въпросните правила.

Извънредно досадно (и дори обезпокоително) е да наблюдаваш как един чужд на братството критик анализира някоя научнофантастична книга, без да отбележи каквото и да е попадение. Да речем, той се оплаква, че не е постигната адекватна дълбочина и плътност на образите, а не казва нито дума за напълно адекватната дълбочина и плътност в пресъздаването на обстановката. Защото за разлика от други области на литературата в научната фантастика се отдава по-голямо значение на обстановката.

Само си помислете: в историята на едно тайнствено убийство няма нужда да се обяснява какво е пистолет, нито какво представляват следите. Конете, шерифите, комарджиите и мошениците в уестърна са познати типове и не изискват обстойно и картинно описание с думи.

Такъв автор е облекчен — остава му само да забие два гвоздея, за да построи фона, а после разполага с достатъчно много време, което да посвети на образите до най-малки подробности. Какъв щастливец!

Обърнете внимание обаче на единственото изключение към това правило — на писателя научен фантаст.

Научнофантастичният сюжет обикновено се развива в друг свят или в едно бъдеще време. И в двата случая за фон служи общество, което се различава (понякога коренно) от нашето. Битовите елементи са различни, обичаите са различни, понякога и най-общоприетите дадености са различни.

Или да вземем нещо по-съществено: да допуснем, че действието се развива на Земята и Земята е сравнително подобна (във физически смисъл) на днешния ни свят, но има съвсем различна култура. Стигнало се е до свръхнаселеност, така че никой не може да има собствена тоалетна и съществува кодекс от правила на поведение, когато човек използува обществената тоалетна. Да допуснем също, че един важен аспект на сюжета зависи от тези правила.

Да допуснем, че пушенето е забранено, а изневярата — общоприета. Че роботите вършат всичката необходима работа на света, а човечеството живее в насилствено и тежко безделие. Че продължителността на живота за едни хора е векове, но не и за други. Да допуснем, че някаква разумна форма на живот посещава нашата планета. Да допуснем също, че ние се оказваме подходяща храна за тях или те — за нас…

Как авторът би успял да обясни в подобни случаи една съвсем чужда обстановка?

Не е възможно да прекъсне действието и да напише малък социологически трактат, след което да каже: „А сега да продължим нашия разказ…“ Читателят ще изгуби търпение и няма да го изчака.

Но авторът от своя страна не би могъл да не даде обяснение, ако героят му е хвърлен в затвора, понеже се е почесал по брадичката — иначе читателят няма да разбере защо това е било сметнато за престъпно деяние.

Понякога писателят се поддава на изкушението да обясни всичко посредством диалога. Един герой казва на друг герой как работи „фрамистантът“, докато го включва. За съжаление това е твърде изкуствен подход, който не би направил впечатление на читател над дванайсетгодишна възраст. В края на краищата нали и в собствената ни култура човек не обяснява безпричинно на приятеля си принципа на електричеството, а щраква ключа и двамата приемат светлината като факт, дори когато единият знае как става това, а другият — не.

Тогава какъв е отговорът?

Да си призная, на практика го върша, но не съм в състояние да го обясня. Мога само да кажа, че тук-таме повествованието предлага възможност за вмъкване на описания, изявления, ремарки и уточнения, които лека-полека изясняват обстановката, без да забавят видимо развитието на сюжета.

Това представлява както недостатък, така и предимство.

Недостатъкът се крие там, че и умното въвеждане в обстановката изисква време. По моя преценка поне половината от една добра научнофантастична история трябва да се посвети на подробно описание на обстановката. В такъв случай остава само половин място за обрисуването на образите и т.н., затова не е чудно, че в един роман с обичайната дължина авторът понякога има пропуски в посочената област.

Нещо повече: въвеждането в обстановката става постепенно и затова първата част на книгата може да не изглежда ясна. За читателя на научна фантастика този факт обикновено добавя ново измерение в приятното преживяване да наблюдава как с развитието на действието някои явни парадокси се изглаждат, а неразбираемите места се изясняват. Но непосветеният, комуто липсва необходимото търпение, може просто да се смути и да се откаже от четенето.

От друга страна, главното предимство се крие в това, че ако е представена както трябва, самата обстановка завладява не само читателя, но и автора. (Говоря от собствен опит, като човек, попадал и в двете положения.)

Създаването на някакъв различен свят или на различно общество от нищото, сглобяването на съставките и детайлното придаване на триизмерност носят творческа радост. А тази радост не може да не се предаде и на читателя.

При това обстановката носи такава радост само в едно научнофантастично произведение. Дори да няма друго оправдание за съществуването на научната фантастика, и това стига — положително новото и приятно преживяване, което тя доставя, е достатъчно като изискване към един литературен жанр.

Айзак Азимов

(Из предговора към „Петдесет научнофантастични разказа“, изд. „Колиър-Макмилан“, Ню Йорк, 1962 г.

Край