Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от испански
- Венко Кънев, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2012 г.)
Издание:
Латиноамерикански морски новели
Книгоиздателство „Г. Бакалов“ — Варна, 1977
Поредица „Световни морски новели“
Книга XIII
Съставител: Тодор Ценков
Редактор: Панко Анчев
Художник: Кънчо Кънев
Худ. редактор: Иван Кенаров
Техн. редактор: К. Константинов
Коректор; Светла Димитрова
Латиноамериканска, I издание
Дадена за набор на 19. V. 1977 г.
Подписана за печат на 14. XII. 1977 г.
Излязла от печат на 25. XII. 1977 г.
Изд. № 1109 Печ. коли 23,25 Изд. коли 19,53
Формат 32/84/108
Код 08 9536872511/5770 — — 77
Цена 1,80 лв.
Книгоиздателство „Г. Бакалов“ — Варна
ДП „Ст. Добрев-Странджата“ — Варна, Пор. №138
История
- — Добавяне
III
Отначало Амалиуак и синовете, внуците, правнуците и праправнуците му, крещейки от ужас, разкрачили широко крака на палубата, се опитаха да направят с общи усилия някаква маневра е кормилото, но беше безполезно. Заобиколено от планини и блъскано от светкавиците, Огромното кану пропадаше от бързей в бързей, от завой в завой, избягвайки подводните скали, без да се удари никъде, следвайки бързото течение на водата. Когато старецът се показваше през борда на Огромното кану, виждаше как то се носи стремително и залутано в незнайна посока (нима можеха да се видят звездите?), напълно изгубено в това море от кал, което караше планините и вулканите да се снишават. Амалиуак видя отблизо незначителната дупка, която някога изригваше пламъци. Слабо впечатление му направиха козирките от лава на кратера. Планините губеха ръст с увеличаващото се изчезване на склоновете им. А Огромното кану следваше неведомите си пътища към неизвестни пристанища. Понякога, преди да се впусне в стрелналите се води, завършващи с вече обуздани от долните води водопади, то се завърташе около себе си. Така прекосиха незнайни дефилета и провлаци, докато най-сетне гъстата река (според зле направените изчисления на Амалиуак беше валяло повече от двадесет дни и все по този страхотен начин…) престана да се стича от небето. Образува се огромно езеро, необятно спокойно море, оградено от последните видими върхове, опасани е плажове от кал на хиляди стъпки височина и Огромното кану престана да се клати. Сякаш Великият — глас — на — този — който — всичко — направи беше заповядал почивка. Жените подеха отново меленето на царевично брашно. Гадините в трюмовете се успокоиха. От деня на Великото откровение всички животни — дори месоядните — се бяха примирили с ежедневната дажба от царевица и юка. Умореният Амалиуак изля в гърлото си солидна порция чича и заспа в хамака.
На третия ден го събуди сблъскването на лодката му с някакъв предмет. Не беше нито скала, нито камък, нито стар дънер от тези, които лежат вкаменени и непристъпни в откритите места на джунглата. Поради голямата си сила ударът повали няколко съдини, домашни принадлежности и оръжия. Но ударът беше мек, като от мокро дърво е мокро дърво, като на плаващ дънер с плаващ дънер, които, разкъсвайки си кората, продължаваха пътя си заедно, свързани като мъж и жена. Амалиуак се изкачи на горните етажи на лодката. Без да получи никакви аварии, кануто се беше сблъскало с нещо особено странно и чудновато, с един огромен плаващ съд с открити ребра и стърчащи извън борда стрингери — изглежда направени от бамбук и лиани — и мачта, около която се въртеше четириъгълно платно е четири лица, улавящо вятъра, духащ отдолу като от комин на колиба. Оглеждайки тъмната лодка, която не издаваше никакви признаци на живот, старецът Амалиуак я премери на око като добър търговец на делви — разбира се, пълни с чича. Беше около сто лакътя дълга, петдесет широка и тридесет висока. „Горе-долу като моето кану, въпреки че аз увеличих докрай размерите, които ми продиктува Всемогъщия. От толкова ходене по небето боговете малко разбират от мореплаване“ — помисли си той. Люкът на странния кораб се отвори и от него се показа дребно старче, окичено е червен фес, което изглеждаше прекомерно раздразнено. „Е, какво. Няма ли да се вържем?“ — извика то на странен език, съставен от тонални скокове, променящи се във всяка следваща дума, но Амалиуак го разбра, защото в онези времена мъдрите мъже разбираха всички езици, диалекти и жаргони на човешките същества. Амалиуак заповяда да хвърлят въжета на чудноватата лодка, двете се залепиха и единият старец прегърна другия с леко жълта кожа, който му каза, че идва от царството на Сем, чиито животни кара в трюмовете на Големия кораб. Отвори люка и показа на Амалиуак един свят от непознати животни, които, разпределени в различни отделения от дърво, ограничаващи движенията им, съставляваха неподозирани от него зоологически видове. Уплаши се, като видя, че към тях се катери грозна черна мечка. Долу се виждаше нещо като едри елени с гърбици и някакви неспокойни животни от рода на котките, които наричаха тигри. „Вие какво правите тук?“ — попита човекът от Сем. „А вие?“ — отвърна старецът. „Аз спасявам човешкия род и животинските видове“ — отговори старецът Амалиуак. И тъй като жените на човека от Сем донесоха оризово вино, тази нощ те не разговаряха повече по щекотливи въпроси. Човекът от Сем и старецът Амалиуак бяха вече леко пийнали, когато с първите лъчи на зората един страхотен удар отекна в двата кораба. Четвъртит плавателен съд, дълъг триста лакътя, широк петдесет и висок тридесет (май бяха петдесет), над който се извисяваше къща със странични прозорци, се беше блъснал в двата вързани кораба. Преди да му потърсят сметка за лошата мореходна маневра, на носа се показа старец на преклонна възраст с дълга брада, който четеше нещо, написано на животинския кожи. Рецитираше на висок глас, за да чуят всички и никой да не му се кара за неумелата маневра. И ми каза Йехова: „Ще направиш ковчег от дърво от Гофер, ще направиш отделения е ковчега и ще го измажеш със смола отвътре и отвън. Ще направиш първи, втори и трети етаж…“ „Тук също има три етажа“ — каза Амалиуак. Но другият продължаваше: „А аз ще излея потоп от вода върху земята, ще унищожа всяка жива твар под небето, всичко на земята ще загине. Но ще сключа договор с теб и ти ще влезеш в ковчега със синовете и жена си и жените на твоите синове…“ „Нима аз не направих същото?“ — каза старецът Амалиуак. Но другият продължи да цитира божествените откровения: „И ще сложиш в ковчега по една двойка от всички живи твари — по едно мъжко и едно женско — от всяка жива плът, от всеки зид, за да запазят живота си заедно с теб. Ще взимаш от птиците според вида им, от всяко влечуго — според вида му — по две твари от всеки вид ще влязат с теб, за да не изчезнат“. „Нима аз не направих същото?“ — питаше се старецът Амалиуак, намирайки чужденеца прекалено тщеславен със своите прозрения, които бяха подобни на всички останали. Но обикаляйки от кораб на кораб, се пораждаха симпатиите. Както човекът от Сем, така и старецът Амалиуак и току-що пристигналият Ной бяха големи пиячи. С виното на последния, чичата на стареца, оризовата ракия на първия душите започнаха да се отпускат. Задаваха си въпроси, първом скромни, за съответните народи, жени, ястия. Вече валеше само от време на време, сякаш за да се внесе малко яснота и светлина в морето. Ной с масивния ковчег предложи да направят нещо, за да узнаят дали на света беше изчезнал всичкият растителен живот. Хвърли един гълъб над спокойните, но невероятно кални води. След дълго очакване гълъбът се върна с маслиново клонче в човката. Тогава старецът Амалиуак пусна във водата един плъх. След дълго очакване плъхът се завърна с кочан царевица между лапите. Тогава човекът от страната на Сем изпрати един папагал, който се прибра с клас ориз под крилото. Животът се възвръщаше. Оставаше само да получат Указания от Онези, които от своите храмове и пещери следят движението на хората. Нивото на водата спадаше.