Ърнест Томпсън Сетън
Лисицата от Спрингфийлд (3)

III

Междувременно кокошките продължаваха да изчезват. Не бях издал леговището на малките лисичета. В същност повече мислех за малките пакостници, отколкото за кокошките. Чичо обаче ужасно се разгневи и отправи най-пренебрежителни забележки относно моите ловни познания. За да му доставя удоволствие, един ден заведох ловното куче в гората, седнах върху един дънер на открития склон и заповядах на кучето да продължи. Само след три минути то залая с глас, познат много добре на всички ловци: „Лисица! Лисица! Лисица! Надолу по долината!“

След малко ги чух да се връщат. После видях лисицата — Белязания, как скача леко към коритото на реката. Той се вмъкна във водата и се понесе бързо напред по плиткото, пробяга около 200 ярда, после излезе от водата и се отправи точно към мен. Макар че го виждах ясно, той не ме забеляза и се заизкачва по хълма, поглеждайки през рамо към кучето. На около десет фута той се изхвърча с гръб към мен, изпънал врат, целият погълнат от онова, което вършеше кучето. Рейнджър бягаше със силен лай по следата, докато стигна течащата вода, убиеца на миризмата, и спря озадачен. Оставаше му само едно — да върви нагоре-надолу по двата бряга и да открие къде лисицата е излязла от водата.

Лисицата започна да наблюдава лутането на кучето с интерес. Намираше се толкова близо до мен, че успях да видя как козината й малко настръхна, когато кучето се изпречи пред нейния поглед. Виждах как пулсира сърцето й, как блести жълтеникавото й око откъм моята страна. Когато кучето се заблуди напълно от приложената хитрост с водата, гледката беше твърде комична. Белязания не можеше да си намери място. Той подскачаше радостно нагоре-надолу по склона и се изправяше на задни крака, за да вижда по-добре объркалото се здравата куче. С уста, разтворена почти до ушите, ни най-малко уплашен, той дишаше тежко или по-скоро се смееше ликуващо точно както се смее и кучето, когато се озъбва и започва да диша тежко.

Белязания се въртеше на всички страни страшно доволен, докато кучето блъска главата си дълго време и когато най-сетне откри следата, тя беше толкова изветряла, че едва я улавяше и съвсем не беше уверено в нея.

Веднага щом кучето започна да се изкачва нагоре по хълма, лисицата се вмъкна тихичко в гората. Седях на откритото само на десетина фута, но вятърът духаше към мен, а аз стоях съвсем безшумно и лисицата така и не разбра, че животът й в продължение на двадесет минути се е намирал във властта на неприятеля, от когото се страхуваше най-много. Рейнджър също щеше да мине точно край мен, без да ме забележи, но аз му подвикнах и малко възбуден, той се отказа от следата и легна послушно в краката ми.

Тази малка комедия се разиграваше с малки вариации вече няколко дни, но се виждаше добре от къщата през реката. Чичо, комуто беше дошло до гуша от ежедневните загуби на кокошки, един ден излезе сам, седна на откритото хълмче и когато старата лисица изтича до наблюдателния си пункт да гледа заблуденото куче е реката под себе си, най-безмилостно я застреля в гърба в момента, когато тя с усмивка на уста се наслаждаваше на поредния си триумф.