Ърнест Томпсън Сетън
Уинипегският вълк (1)

I

За пръв път срещнах уинипегския вълк по време на голямата снежна виелица през 1882 г. В средата на март тръгнах от Сент Пол, като се надявах за двадесет и четири часа да пресека прерията и да стигна в Уинипег, но царят на ветровете беше решил друго и изпрати леден източен вятър. Час след час снегът връхлиташе яростно и упорито върху земята. Никога през живота си не бях виждал такава виелица. Целият свят изчезна под снега — сняг, сняг, сняг, беснеещ, лют, хапещ, поривист сняг — и пухтящият, чудовищен локомотив беше принуден да спре по заповед на пухестите ефирни кристалчета с непорочна чистота.

С изящно надиплените снежни преспи, които препречваха пътя ни, се заеха много силни ръце и малко по малко локомотивът се придвижваше напред само за да се натъкне малко по-нататък на друга преспа. Работата беше ужасна, ден след ден, нощ след нощ ние ту затъвахме, ту се отривахме, а снегът продължаваше да се вие и да танцува около нас.

„Двадесет и два часа до Емерсън“ — беше казал кондукторът, но изминаха почти две седмици в непрестанно разриване, преди да стигнем Емерсън и областта с тополите, които спираха целия напор на снега. Оттам влакът тръгна по-бързо, тополовите гори ставаха все по-гъсти и после в продължение на цели мили се движехме през гъсти гори, тук-там пресечени от някое открито място. Когато наближихме Сент Бонифейс, източната покрайнина на Уинипег, пресякохме бързо малка полянка, широка около 50 ярда, и там станах свидетел на сцена, която ме потресе до дъното на душата.

Ясно се виждаше огромна сюрия кучета, големи и малки, черни, бели и рижави, които се въртяха неспокойно в кръг и подскачаха насам-натам; едно малко рижаво куче се беше проснало безжизнено на една страна върху снега; от външната страна на кръга се мяташе и лаеше огромно черно куче, което обаче през цялото време оставаше по-назад от останалите. А в средата стоеше грамаден, зловещ вълк, център и причина на всичко това.

Вълк ли? Та той приличаше на лъв! Стоеше сам-самичък, решителен, с настръхнала козина, стъпил здраво с разкрачени крака, и поглеждаше ту тук, ту там, готов да посрещне нападение от всички страни. Свитите му устни наподобяваха презрителна усмивка, но предполагам, че това идваше от войнственото ръмжене и озъбване. Водена от куче, което приличаше на вълк и което трябваше да се срамува от подобна постъпка, сюрията кучета се нахвърлиха върху него, без съмнение най-малко за двадесети път. Но огромното сиво тяло се метна насам-натам и ужасните челюсти затракаха: трак, трак, трак. Самотният вълк не издаваше никакъв звук, но от редиците на неприятелите му се разнасяше не един предсмъртен стон, незасегнатите кучета отскачаха назад и го оставяха както преди неукротим, невредим, изпълнен с презрение към всички тях.

Много ми се искаше в този момент влакът отново да се натъкне на снежна преспа, както често ни се беше случвало дотогава; цялото ми сърце остана при сивия вълк, копнеех да му се притека на помощ. Но засипаната от снега поляна отмина бързо край прозорците, стволовете на тополите закриха гледката и ние продължихме към крайната цел на нашето пътуване.

Това е всичко, което видях, и то е твърде малко. Само след няколко дни обаче разбрах, че съм имал честта да бъда свидетел на рядко зрелище; бил съм видял на дневна светлина едно необикновено и чудесно същество — самия уинипегски вълк.

Съдбата му е много странна — той предпочитал града пред гората, минавал равнодушно край овцете, за да избива кучетата, и винаги ловувал сам-самичък.

Като разказвам историята на Гару, както го наричаха някои, споменавам всичко, което е известно на местните жители, но твърде вероятно е много от гражданите и да не са чували за него. До ушите на самодоволния бакалин от главната улица например не беше стигнало нищо до деня на последната схватка край кланицата, когато пренесоха трупа на огромния вълк до магазина на Хайк за препариране на животни. Окачиха го там, а малко по-късно го показаха на световното изложение в Чикаго, за да бъде за съжаление унищожен по време на пожара, който превърна през 1896 г. училището на Малви в купчина пепел.