Катрин Артър
Любовни знамения (5)

Пета глава

— Имате ли видеокасети с ориенталски танци? — обърна се Джини към продавача?

Беше сменила костюма на Шехерезада срещу един доста оскъден тоалет — ярък сутиен, златисти бикини с пайети и прозрачни тюркоазни шалвари. Имаше и роба, без ръкави, дълга до глезените, но и тя не беше в състояние да прикрие почти голото й тяло. Когато се бе огледала в пробната, Джини се бе усмихнала със задоволство. Щеше да обърне нова страница и да си отмъсти. Порша щеше да бъде много изненадана.

— Да, имаме — каза продавачът и се отправи към подредените с видеокасети рафтове. — Много жени използват тези танци, за да поддържат фигурата си — той огледа прекрасното тяло на Джини. — Но на вас не ви е нужно.

— Благодаря — усмихна се Джини, — просто искам да се науча да танцувам.

— Това ще ви свърши работа — обеща продавачът.

Същата вечер тя пусна касетата и дълго гледа как тъмнокосата танцьорка демонстрира всевъзможни извивки на тялото. Изглеждаше лесно. Джини започна да следва движенията на танцьорката и да се полюшва в такт с музиката. Беше много забавно. За няколко дни щеше да се научи.

 

 

В събота вечерта Джини вдигна косата си на кок и я пристегна, със синя атлазена панделка, която се спускаше на тънки ивици по гърба й. Гримира се така, че очите й да изглеждат леко дръпнати в кранчетата и тайнствено премрежени. Изрепетира за последен път танца си, преди да тръгне. По ръцете й проблясваха множество евтини златни и сребърни гривни, които бе купила специално за тази вечер. Да, тя определено беше готова. Новата Джини Комптън щеше да смае всички. Толкова по-зле за Байрън ди Стефано. Сигурно бе отлетял за Мексико да се забавлява в Мексико с Елиса, но съдейки по студеното й държание, едва ли го очакваха приятни моменти.

Сърцето на Джини прескачаше от вълнение, когато паркира колата си пред къщата на Порша и Марк. Вече имаше много коли, защото балът започваше в осем. Джини нарочно бе изчакала последния момент, за да я посрещнат както подобава. Излезе от колата и се отправи към къщата. От прозорците струеше светлина. Екстравагантната архитектура на къщата много напомняше на Джини купчина искрящи ледени блокове, струпани от забележително силен и умен великан. Носеше се екзотична музика и се чуваше весела глъчка. Джини се усмихна. Мелодията от нейната касета. Позвъня на вратата, вместо да се вмъкне незабелязана както би направила всеки друг път. Когато Марк отвори, Джини го поздрава със загадъчна и прелъстителна усмивка.

— Здравей, Марк! — измърка тя и му подаде дългата си наметка. — Съжалявам, че закъснях.

Марк зяпна и се втренчи в нея.

— Уау! — възкликна той. — Страхотен костюм, Джини!

— Благодаря. Твоят също е много хубав.

Марк беше с бял тюрбан, обшит с фалшиви камъни, и с пищно червено наметало над бяла атлазена риза и панталони.

— Ела да омаеш гостите! — насърчи я Марк. — Аз ще ти донеса нещо за пиене и ще те представя на всички, които не познаваш. И най-добре да намеря Порша. Без съмнение тя също би искала да хвърли поглед на костюма ти.

Марк се понесе към задната част на къщата, а наметалото го следваше, издуто като балон. Джини бавно пое към гостната, където тържествуващо посрещна устремените изпитателни погледи на познатите и особено този на Гровър Олдридж, който в първия момент реагира, като че ли съзира привидение, а след това се ухили многозначително. Доближи се до нея, точно когато Марк се върна.

— Изглеждаш… неотразима тази вечер, Джини! — каза той и плъзна бавен поглед по тялото й, сякаш я виждаше за първи път.

— Е, благодаря ти, Гровър — изчурулика Джини, — но още не си видял танца ми — тя отпи от чашата си и подаде ръка на Марк. — Какво ми наля? Много е вкусно.

— Порша го нарича пунш на Шехерезада — отвърна Марк. — И внимавай! Не е толкова невинен, колкото ти се струва.

— С много неща е така — усмихна се тя уж свенливо. — Намери ли Порша?

— Ето я, идва.

Порша, сияеща в женския вариант на костюма на Марк, погледна Джини и замръзна, смаяна.

— Ти ли си това?!

Джини избухна в смях. Облеклото й си струваше труда дори само заради реакцията на сестра й.

— Разбира се, че съм аз. Реших сама да се нагърбя с тайните замисли на космическите сили. След малко ще танцувам. Но първо трябва да бъда представена на гостите. Готов ли си, Марк? — усмихна му се тя.

— Съмняваш ли се? Ще им кажа, че си от моя харем.

Повече от час Джини се движеше сред гостите, пиеше пунш и се радваше, че всички я възприемат като някакъв нов и различен човек. Дори Тим, облечен в широки панталони, пристегнати с бял колан, бял пластмасов ятаган и наметка, изглежда, трудно възприемаше новия образ на леля си.

— Наистина ли ще танцуваш? — прекъсна той разговора и с привлекателен, червенокос, млад архитект. — Татко ми каза.

— Истински ориенталски танц? — не повярва архитектът и с блеснали очи посрещна утвърдителния отговор. — Нямам търпение да го видя! Каква музика искаш? Ще кажа на Порша да я пусне.

Джини вече не знаеше какво става. Архитектът изчезна. Гостите започнаха да си шепнат нещо и да извръщат очи към нея. Озова се в центъра на малък кръг. Марк тържествено й подаде ръка, отведе я до импровизирания дансинг и се поклони.

— Дами и господа — обяви той. — Тази вечер имаме щастието да видим истинска принцеса, която с вълшебната си дарба да танцува, е пленявала крале и принцове от цял свят — той пусна ръката й, отдръпна се и плесна с ръце. — Музика!

Заповедта му тутакси беше изпълнена и Джини затанцува. Стори й се дори по-приятно, отколкото вкъщи. Бедрата й сякаш не бяха свързани с тялото. Тя се усмихваше, флиртуваше с мъжете, въртеше се и се поклащаше съблазнително. Когато музиката свърши, тя отпусна ръце и се поклони дълбоко сред гръмките аплодисменти.

— Още! — извика някой и останалите тутакси се присъединиха.

— Добре, но танцът ще бъде последен — съгласи се тя мило.

Музиката тъкмо бе започнала, когато Джини забеляза леко раздвижване близо до вратата. Продължи да танцува, но успя да зърне как тълпата се раздели, за да пропусне някого. Късен гост, помисли си тя и се обърна към младия архитект, поклащайки бедра. Той се ухили и й изпрати целувка. Тя също се усмихна и го повика с жест, но след това срамежливо му обърна гръб. Погледът й срещна очите на Порша. Сестра й не се усмихваше. Изглеждаше разтревожена и очите й неспокойно шареха между Джини и някой друг.

Още преди да извърне глава и да проследи погледа й, Джини долови учестените удари на сърцето си, заглушили дори музиката. Не можеше да откъсне поглед от лицето на Байрън, но продължи да танцува с предизвикателно вирната брадичка, докато в нея се бореха чувство на вина и безсилен гняв. Байрън ди Стефано нямаше никакво право да я гледа по този начин. Тя просто се бе вслушала в съвета му. Нали й пожела да се забавлява! Толкова по-зле за него, ако ще се цупи след всичко, което й причини.

Джини имаше чувството, че музиката продължи цяла вечност. Накрая се поклони и тълпата мигом я обгради. Архитектът се приближи и я прегърна точно когато Байрън застана пред нея. Горчив упрек бе заменил първоначалното му слисване. Джини се извърна припряно към архитекта.

— Това е Байрън ди Стефано — каза тя, като отчаяно се опитваше да си спомни името на червенокосия. — Байрън, това е…

— Клинт Стагър — услужливо се намеси архитектът и протегна ръка. — Харесвам картините ви.

— Благодаря — стисна набързо ръката му Байрън, без да го погледне. Очите му пламтяха от напрежение и сякаш пронизваха Джини.

— Клинт е архитект — подхвърли Джини, но единственото й желание беше да се изпари внезапно. — Той е проектирал новото крило на клуба.

— Добра работа — учтиво отбеляза Байрън, без да отмества поглед от Джини. — Идвам направо от летището — додаде той с обвинителен тон.

— Не беше трудно да се досетя — намръщи се тя. С какво право я гледаше така? Тя вдигна очи към Клинт. — Хората не обичат да пропускат баловете на Порша.

— Не се учудвам — каза Клинт със закачлива усмивка. — Жалко, че не пристигнахте по-рано да видите първия танц на Джини — обърна се той към Байрън.

— Жалко наистина — успя да изрече Байрън.

Джини забеляза убийствения поглед, с който Ди Стефано прониза Клинт. Дали наистина ревнуваше? Ако беше така, значи са квит.

— Добре ли пътува? — усмихна се невинно тя.

— Пътуването ми беше много уморително, но свърших добра работа.

Марк се появи и пъхна чаша пунш в ръката му.

— Опитай, най-новото изобретение на Порша! — подкани го той.

Байрън погледна чашата, наведнъж изля съдържанието в устата си и я върна на Марк.

— Трябва да говоря с теб — каза той на Джини и погледна многозначително Клинт.

— Но нали си говорим? — усмихваше се сладко Джини и невинно премигваше срещу Байрън. Но точно това не биваше да прави. Той изръмжа нещо и сграбчи ръката й над лакътя.

— Насаме! И то веднага! — издърпа я Байрън към задната част на къщата, провирайки се бързо сред тълпата.

— Пусни ме! — каза тихо Джини, за да не привлече вниманието на другите.

— Няма да стане! — процеди Байрън. Спря до вратата към осветения басейн. — Тук има прекалено много хора — заяви той и се устреми към кухнята.

Там се бяха събрали други гости около Порша. Байрън се наведе и прошепна нещо на сестра й. Очите й се оживиха и тя му отвърна също тъй тихо, като се направи, че не забелязва заплашителния поглед на Джини. Байрън кимна, прекоси бързо помещението и я поведе по някакви стълби, докато се озоваха в изолирана всекидневна с изглед към басейна.

— Това вече е друго нещо — каза той и застави Джини да седне до него. — Сбирките на Порша винаги ли са тъй многолюдни?

— В повечето случаи — отвърна Джини и потърка ръката си, когато Байрън най-сетне я пусна. — Марк е в рекламния бизнес и познава много хора.

— Половин Лос Анджелис — отбеляза сухо Байрън. Той погледна Джини, чертите му постепенно се отпуснаха, докато накрая се усмихна. — Е, вече сме тук. Съжалявам, задето не прецених, че ще успея да се върна.

Меката топлина, която излъчваха очите му, накара Джини да трепне. Беше решила, че не иска да го вижда повече, но сега, когато той беше тук, отново я завладяваше магнетичният му чар.

— Доскуча ли ти на юг от границата? — попита ребром тя.

— Не, но се безпокоях за теб. Изглеждаше толкова разстроена, когато ти казах, че ми е невъзможно да дойда тази вечер. Не можах да се порадвам на няколкото свободни минути, които имах.

— Наистина ли помисли, че ще изпадна в униние и скръб и ще си остана вкъщи само защото си получил по-добро предложение? — попита хладно Джини.

— По-добро предложение? — Байрън се протегна, хвана я за брадичката и обърна лицето и към себе си. — Елиса ли имаш предвид? — попита той с вдигнати вежди и както се стори на Джини, с крайно изненадан глас.

— Кой друг? — опита се тя безуспешно да освободи брадичката си.

— Джини, Елиса е сестра на Консуела — произнесе той бавно и отчетливо. — Тя е адвокат. Занимава се напоследък с мой много сложен и деликатен проблем.

— Ах! — възкликна Джини подигравателно. — Това не обяснява нищо — опита се да избута ръката му, но той хвана нейната и я стисна здраво.

— Какво искаш да ти обясня? — попита нежно и я придърпа към себе си.

Топлината, която излъчваха очите му, я примамваше като опасната песен на сирените и стопяваше останките от здрав разум и решимост.

Но аз не се намирам край злокобен остров, повтаряше си тя, а до много красив мъж, който се опитва да ме съблазни. И очевидно има опит в това отношение. Тя издърпа ръката си и поклати глава.

— Не трябваше да ти казвам. Не ми се обади и не дойде да ме видиш дни наред. След това замина толкова внезапно, че не можа да ме уведомиш за това, докато не се качи в самолета. Не вярвам нито дума от твоята история.

Тя трепна, когато Байрън погали бузата й.

— Недей — каза тя сърдито и тръсна глава. — Ти май не разбираш. Аз съм ти много ядосана и още не съм чула нито думичка за обяснение. Предполагам, защото нямаш такова.

— Напротив — ухили се Байрън. — Но тази вечер си толкова красива, че изобщо не мога да мисля — Джини шепнешком изрече някаква ругатня и той се изсмя. — Зная, че няма да ти хареса обяснението ми, но ще трябва да свикваш, защото ще го чуваш много пъти. Онази вечер не успях да заспя и започнах нова картина. Случва се понякога. Нещата потръгват, аз се увличам и загубвам представа за времето. Не спя, почти не се храня. Подремвам в ателието. Икономката ми носи храна от време на време. Мислех да ти се обадя, но все се случваше да си на работа или пък беше среднощ. В сряда сутринта Елиса ми донесе сведенията, които я бях помолил да събере. Побеснях, защото се наложи не само да прекъсна работата си, а и да отпътувам с нея. Казах й, че възнамерявам да те доведа вкъщи да видиш картината ми същия ден, но тя беше вече купила билетите и уговорила няколко срещи — Байрън млъкна и поклати глава, наблюдавайки киселата физиономия на Джини. — Знаех си, че няма да ти хареса, но повярвай ми, това е самата истина.

Джини го гледаше замислено. Може и да не ми се нрави обяснението му, мислеше си тя, но му вярвам. Кърт понякога се забравяше по същия начин в лабораторията, без дори да знае кой ден от седмицата е, без да се обади. Накрая тя бе успяла да го убеди, че е по-добре да й позвъни в три часа през нощта, отколкото да я държи в неведение. Трябваше да накара и Байрън да го проумее. А може би избързваше с плановете за бъдещето? Дали не е по-разумно да се опита да забрави и него, и Кърт, все трудни, амбициозни мъже. И да си намери някой съвсем обикновен, който няма да я разстройва.

Тя затвори очи и опита да си представи как чувствителното, красиво лице пред нея изчезва от живота й завинаги, разтапя се като мираж в мъглите под верандата някоя ледена утрин. Като предупредителен камбанен звън тя усети в сърцето си болката от самотата. Не можеше да понесе тази мисъл.

Отвори очи и примигна през сълзи.

— Вярвам ти — каза с пресипнал глас. — Само че друг път ми се обаждай дори ако минава полунощ, дори в работата ми. Боях се, че… — тя преглътна сълзите си. — Боях се, че не искаш да ме видиш повече.

— О, Джини! — каза нежно Байрън и я взе в обятията си. — Никога не си помисляй подобно нещо. Ако все пак не успея да се обадя, звънни ти. Досега не съм го позволявал на друг. И ако съм във вихъра на вдъхновението, предвещаващо създаването на най-великата творба след „Мона Лиза“, обещавам, че няма да ти крещя, а ако дойдеш да ме видиш, няма да хвърля нищо по теб.

По гласа му Джини разбра, че се усмихва и вдигна глава.

— Предполагам, изглеждам ти доста глупава и несигурна.

— На твое място би се държал по същия начин — той я целуна нежно и попита. — Мога ли да те заведа у дома? Ще се върнем за колата ти утре.

Смайващото предложение на Байрън накара сърцето й да замре от вълнение. Той искате да прекара нощта с нея!

А беше й казал, че няма да я докосне отново, преди да се убеди, че и двамата са готови, че вече не се страхуват. Беше ли уверен в това сега? А тя? Наистина не знаеше, но беше сигурна, че иска да е близо до нея, дълго да усеща ръцете му около себе си. Тя реши, че е време да бъде по-смела, да не се крие вече от живота. Нали и днешния си ден бе започнала с предизвикателство.

— Съгласна съм — усмихна се тя и погали бузата му.

— Хубаво — грейна Байрън и я притисна в обятията си.

Устните му се впиха в нейните и този път целувката му беше буйна и страстна. Джини усети как в нея се възпламеняват огньове, устните й се разтвориха леко, всяка частица от нея се съживи. Допирът на ръцете му по голия й гръб сякаш проникваше до самата й същност и милваше недокоснати досега струни. Тя простена от удоволствие и се притисна в него.

— Здравейте! — пропя тънко детско гласче.

Като облени от студен душ, Джини и Байрън се отдръпнаха един от друг.

— Здравей и ти! — поздрави Байрън, който пръв се съвзе. Усмихна се широко на Тим, който стоеше до него, облечен в пижамата си на райета. — Изглежда, си готов за лягане.

— Да, но първо трябва да намеря мама да ме завие — Тим погледна Джини. — Знаещ ли къде е?

— Беше в кухнята преди малко — отвърна Джини.

— Знаеш ли какво — предложи Байрън. — Ние си тръгваме и ще трябва да намерим майка ти да си вземем довиждане. Защо не я потърсим заедно?

— Става — съгласи се Тим и най-неочаквано се изкатери в скута на Байрън. Обгърна с ръце врата му и заповяда. — Носи ме! Не искам тия досадници да стъпват по босите ми крака.

— Добра идея! — усмихна се Байрън и тръгнаха.

Тим дръпна леко косата му и попита:

— Как така имаш толкова дълга коса?

— Така ми харесва.

— И аз искам да имам дълга коса — заяви Тим.

Сърцето на Джини се сви. Те наистина биха могли да бъдат баща и син. Байрън беше толкова добър с него. Колко жалко, че е изгубил собственото си дете.

— Малък си още за дълга коса — намръщи се Байрън. — Голяма досада е. Непрекъснато се цапа и трябва да караш майка ти да я мие и да я суши. Почакай, докато пораснеш.

— Колко да порасна?

— Това ще уточниш с майка си. Не искам да си имам неприятности с нея.

Намериха Порша в гостната.

— Струва ми се, някой чака да го сложат в леглото — каза Байрън и й подаде Тим. — Ние с Джини също тръгваме.

Порша вдигна въпросително вежди към сестра си, която се наведе и прошепна в ухото й, че ще се върнат за нейната кола на следващия ден. Порша се усмихна разбиращо.

— Приятна вечер! — каза тя. — Тим, престани! Какво искаш?

— Искам да имам дълга коса като неговата — настоя Тим.

Байрън се усмихна виновно.

— Надявах се поне още десетина години да отложа този проблем — рече Порша. — Но нямам мира, откакто видя пирата с дългата коса, който кара ферари.

— Убедих го да изчака поне докато сам бъде в състояние да я поддържа — каза Байрън, — така че имаш малка отсрочка.

— Господин Ди Стефано е прав — обърна се Порша към Тим. — Когато започнеш сам да подреждаш и чистиш стаята си, ще си помисля отново. Струва ми се, че си осигурих по-голяма отсрочка.

— Която може да трае вечно, ако Тим прилича на теб — подхвърли закачливо Джини. — Е, лека нощ. Балът беше чудесен!

— Лека нощ! — Порша стисна ръката на Джини. — Отбийте се, когато дойдете утре за колата. Ние ще лежим някъде из къщата и ще се съвземаме.

— Ще настинеш в този костюм — рече Байрън, когато се отправиха към колата. — Наметката ти е като паяжина.

— Не ми е студено — каза Джини. Всъщност имаше чувството, че кожата й гори от докосването на ръката му. Преди да влязат в колата, той свали сакото си и й го подаде.

— Не само ще те топли, но и ще предотврати доста катастрофи. Ако някой шофьор те зърне в този вид, няма да погледне повече към пътя.

— Винаги съм искала да спра движението.

— С този костюм няма да имаш проблеми — усмихна се Байрън. — А колата ще сменя с някоя по-романтична.

— Какво искаш да кажеш? — попита объркана Джини. — На мен ми изглежда много шик.

— Не ми харесват седалките — обясни Байрън и натисна мощно газта. — Старият пикап на баща ми с пейка вместо седалка беше много по-подходящ да си поканиш момиче.

— Обзалагам се, че си го използвал пълноценно. Чудно ми е, че баща ти е имал пикап. Мислех, че си градско момче.

— Баща ми имаше малко магазинче в Бруклин. Използвахме камиона да превозваме пресни продукти. А понякога в събота излизах с него.

— Сигурно си имал приятни изживявания — каза Джини, като си представи как младият Байрън ди Стефано взима най-новото си гадже в лъснатия пикап. Нищо, че не е било лимузина. С неговия чар всяко момиче би се радвало на компанията му.

— Вярно е — отвърна той. — Това продължи няколко години. После постъпих в колежа по изкуствата и по-малкият от братята ми пое щафетата. После го замести следващият.

— Колко деца сте били? — попита Джини. Байрън наглеждаше толкова егоцентричен, че го мислеше за единствено дете.

— Седем — оповести той. — Имам четирима братя и две сестри. Най-малката е по-млада и от теб. Само на двайсет и една е.

— Чудесно голямо семейство — отбеляза Джини. — Ние с Порша сме единствените деца. Кажи ми, баща ти надяваше ли се да го наследиш в бизнеса или се зарадва, когато реши да станеш художник?

— Имах пълното одобрение на родителите си. Те обичат изкуството, а с техния бизнес не биха могли да ни издържат всичките, без да го разширят, за което те нямаха желание. Щастливи са в стария квартал сред приятелите си от едно време. Предпочитаха, струва ми се, да стана музикант, но не мога да се похваля с добър слух.

— Тогава, сигурно са били доволни, че си се оженил за пианистка — предположи Джини и моментално съжали, че го е изрекла.

За нейно облекчение Байрън сви равнодушно рамене.

— Те харесваха Консуела, но не бяха във възторг от семейството й. Може би ти е направило впечатление, след като видя Елиса, че семейство ди Кордова се смятат за нещо повече от всички останали.

— Тя наистина ми се стори някак… превзето елегантна — опита се да предаде впечатлението си Джини.

Байрън се изсмя.

— Чудесно описание. А твоето семейство? Каза, че баща ти е професор. В каква област?

— Английска литература — отвърна тя. — По-точно средновековна английска литература.

— Имаш предвид Чосър и неговия кръг?

— Точно така. Баща ми е нещо като експерт по Чосър. Написал е няколко книги за него и сега провежда изследователска работа в Англия за следващата. Но не е някакъв особняк. Може да бъде много забавен. Добър тенисист. И много стриктен треньор.

— Той ли те научи да играещ тенис?

— Той беше първият ми треньор — кимна Джини. — Накара ме да започна, като ми обеща сто долара, ако се науча да играя толкова добре, че да го победя.

— Колко време ти отне да постигнеш делта?

— Не мисля, че някога ще стана толкова добра — усмихна се Джини. — Винаги успява така да ми отвлече вниманието, че започвам да правя глупави грешки. Играта с него е по-скоро психологически двубой.

— Бащите явно умеят да печелят битката, когато опре до психология. Аз също никога не успях да победя баща ми в три поредни партии шах.

Те продължиха да си разказват спомени от детството, докато стигнаха къщата на Джини.

— Може би е по-добре да отидем у нас — предложи Байрън, когато спря колата на алеята. — Съседите ти може да започнат да клюкарстват, ако видят колата ми тук, паркирана цяла нощ.

Джини си спомни какво беше на път да се случи и потръпна. Беше ли готова наистина? Сърцето й се разтуптя. Не, все още се страхуваше. Но нали съвсем скоро бе размишлявала над факта, че тя никога за нищо не е напълно готова. Нямаше да бие отбой сега.

— Не бях помислила за това — намръщи се тя. — Сигурно си прав. Но ще трябва да вляза за малко у нас, да изведа котките. Ще трябва и да се преоблека. Не бих искала да се прибера сутринта в такъв вид.

— Правилно — съгласи се Байрън. — Хайде тогава. Тъкмо не съм ти показвал картината, над която работя. Бих искал да я видиш.

Той като че ли се притеснява, помисли си Джини и му се усмихна.

— С удоволствие ще я видя — каза тя. — Никога не съм зървала незавършена картина на голям художник.

Байрън направи недоволна физиономия.

— Не вярвай на моята известност. Аз не вярвам. Всеки път, когато започвам нова картина, се чувствам като абсолютно начинаещ.

— Тогава ще се престоря, че гледам картина на талантлив абсолютно начинаещ — тя излезе от колата и го попита. — Искаш ли да дойдеш с мен или ще изчакаш тук?

— Ще дойда с теб — Байрън бързо я последва. — Боя се, че може да ме напусне смелостта и да продължа без теб.

Джини го погледна изненадана.

— И ти ли?

Байрън кимна и се изсмя.

— Ние сме двама наплашени страхливци. Нали? А иначе се преструваме, че сме преживели какви ли не приключения. Което не мога да кажа за себе си, а струва ми се, и за теб.

— Не ми е приятно, че толкова бие на очи — въздъхна Джини. — Но понякога имам чувството, че е трябвало да се родя в друг век.

— Аз също — съгласи се Байрън. Когато Джини отвори вратата, за да влезе, той я хвана за ръката и я обърна с лице към себе си.

— Слушай — каза нежно той, — ако предпочиташ, ще се откажем? Джини стоеше неподвижна, без да си поема дъх и пиеше топлината и нежната загриженост, която излъчваха очите му. Цялото й същество се изпълваше с непреодолимо желание да задържи този изключителен мъж завинаги до себе си.

— Аз… не зная какво точно искам — каза тя колебливо. — Но със сигурност не искам да оставам сама.

— Аз също — Байрън леко докосна бузата й. — Хайде, иди се преоблечи, аз ще се погрижа за котките.

Джини забърза към стаята си, пръстите й трепереха, докато сваляше фееричния си костюм и красивия кок. Изми тежкия си грим, среса се набързо и облече семпла пола, която отиваше на блузата и с апликация на огромно червено цвете. Сети се да си вземе атлазения халат и тоалетните принадлежности в плетена плажна чанта. Когато се върна във всекидневната, завари Байрън да разглежда семейните снимки над камината.

— Ти си била едно малко, слабичко момиченце, нали? — усмихна й се той.

— Момчетата ме наричаха „клечка за зъби“ — каза Джини и направи гримаса.

— Аз бих те нарекъл „красива“ — приближи се Байрън и я прегърна. — Сега си още по-хубава, отколкото в костюма. Тръгваме ли?

Джини кимна, без да каже нищо, страхувайки се, че гласът ще издаде вълнението й. Усмихва се на Байрън и го остави да я изведе навън в нощта.