Рубен Дарио
Какво са поетите

Едно време един жрец,

обкръжен от красиви девойки,

обяснявал със гъвкави фрази

какво са поетите.

 

„Боговете обичат — разказвал —

всички хора, които сънуват

неща и дълбоки, и скрити —

и пеят. Красива и руса

за тях е Венера. А бог Аполон ги дарява

със лира от седем опънати струни.

Всички тайни възвишени

те проумяват. Атос

и гнездото на златния кос

са еднакви пред техния поглед. Почитат

великата вечна Природа;

във гората щурците им пеят,

от лазура ги гледат звездите.

Аз съм чувал, че там, на Олимп,

ги гощават с нектар и амброзия,

че и Юпитер даже с любов ги посреща,

като леко им кима с глава.

Ето, значи, какви са сега боговете

и хората; затова на земята

те имат нечувано щастие — болката

и скръбта ги избягват. Безгрижните погледи

не съзират съдбата нещастна на другите —

никога!“

 

В този миг към тълпата учудена

и заслушана в тия слова, и замислена

приближил един старец. Той бил

тъй прекрасен, с голяма брада

от сияещи сребърни нишки,

и напомнял прочутия Нестор

със брада разпиляна пред гръцките войни.

По плещите му паднали

гъстите къдри.

Без да вижда, той гледал все пак към безкрая

със слепи зеници.

 

И продумал: „Когато завършиш словата си, жрецо,

ако искаш да пея пред теб

за великата битка при Троя, води ме в дома си,

нагости ме с трохите от свойта трапеза;

вече цял ден гладувам

и езикът ми лепне от глад по небцето.“