Ронда Фрийман
Само една нощ с теб (3)

3

Наистина нямаше никакъв смисъл да се съпротивлява. Тази вечер следваше свои собствени закони, които не се подчиняваха на обичайното и Шарън трябваше да преклони глава. Тялото й копнееше за докосванията на Николас, душата й — за неговата нежност. Копнеж със сила, която й беше напълно непозната, я принуди да отстъпи.

„Само тази нощ! — самозалъгваше се тя, сякаш би могла с това да оправдае постъпката си. — Само една нощ да бъда слаба, да се насладя на забранения плод, преди ежедневието да ме погълне отново.“

Пък и имаше ли нещо лошо в това да се влюби истински? Николас беше атрактивен мъж и сигурно добър любовник. Караше я да забрави всичко. И Шарън искаше да забрави.

Зад гърба си имаше седмици изтощителна работа. Беше прекарала много дни и часове в разследвания на историята с парцелите, които трябваше да извършва наред с обичайната си дейност. Оскъдното й свободно време беше заето от Джеръм Салерс, който пък рядко я питаше дали е съгласна с неговите планове или не.

„Джеръм Салерс…“

Шарън неволно сбърчи чело при мисълта за младия адвокат. Тя го познаваше от пет години и поддържаше приятелството си с него само по навик.

Джеръм беше убеден, че някой ден ще се оженят, щом успее да отвори собствена кантора, докато Шарън чакаше само подходящ случай, за да го напусне.

Тя спонтанно отхвърли мисълта за далечния Джеръм, щом излезе на улицата с Николас под ръка.

Вечерите в Аспен бяха вече чувствително хладни. Приближаващата се зима заявяваше за себе си чрез снежните шапки на планините, които се увеличаваха с всеки изминал ден.

Шарън зъзнеше в тънката си блузка, откриваща раменете й, и Николас грижливо й наметна сакото си.

Заедно бродеха по нощните улици. Шарън усещаше при всяка крачка силното бедро на Николас до себе си. Ръката му лежеше върху рамото й, от време на време пръстите му си играеха със светлите къдрици, измъкнали се от прическата й.

Между двамата се бе установило топло приятелско чувство, което не се нуждаеше от думи. Първата целувка, която размениха при фонтана на Максуел, беше естествената последица от тази интимност. Те забравиха света около себе си.

У тях имаше място само за объркващо красивите чувства, които целувката събуди. Струваше им се, че заедно пристъпват в нова, необетована земя, чиито тайни щяха да разкриват една по една.

Съвсем несъзнателно Шарън се вкопчи в Николас, притисна се до него, сякаш не искаше никога вече да го пусне. Устните й му позволиха да задоволи търсаческата си треска, която нищо не пропускаше.

Щом езиците им се докоснаха, започна нова, още по-вълнуваща игра, която я караше да изпада в бездна от възбуда и правеше кръвта й да кипи.

Николас пръв се опомни.

Той отдалечи леко Шарън от себе си.

— Не тук — гласът му звучеше необичайно дрезгаво.

Шарън трепереше от студ, оказала се изведнъж без защитната прегръдка. Беше й трудно да слезе отново на земята, особено след като все още чувстваше целувките на Николас върху устните си и нежните му ръце, галещи гърдите й.

С едно движение само Николас затвори сакото около раменете й и закопча най-горното копче.

— Ела с мен — помоли я тихо.

— Къде? — попита мечтателно Шарън.

Тя не искаше да й отнемат нереалното, приказно усещане. Искаше й се да се наслади докрай на това, което току-що беше открила.

Николас разбра.

Внимателно я притегли в прегръдката си и плътно притиснал я до себе си, поведе я по улицата към хотел „Аспен Глоу“.

В тези мигове никой от двамата не мислеше за утрешния ден. Шарън — защото тъкмо беше открила любовта, Николас — защото не можеше да си обясни неподдаващото се на дефиниция чувство, което ненадейно го беше обхванало. То го привличане и плашеше същевременно, но за нищо на света не би го разменил срещу спокойствието, до неотдавна властвало в сърцето му.

„Това е приключението на моя живот!“ — помисли си той с учудване и още по-плътно привлече Шарън до себе си.

Тялото й беше стегнато и едновременно с това податливо. Тя въздъхна и опря доверчиво глава на рамото му.

„Не питам какво става, какво ще стане — каза си и Шарън. — Само сега е важно за мен.“

Някъде от тъмните извивки на улицата прозвуча жалостиво мъчителното мяукане на котка.

Шарън зарови лице още по-плътно в рамото на Николас.

Тази нощ беше нейната нощ, дори някои признаци да не вещаеха нищо добро.

Мяукането на котката секна внезапно.

От часове вече Бети Харлоу нервираше портиера на хотел „Аспен Глоу“ с един и същ въпрос:

— Прибра ли се мистър Дъръм?

Затова можа дори и по телефона да усети неговото облекчение, когато й отговори:

— Мистър Дъръм се върна преди около петнайсет минути.

Бети остави слушалката, изтърча в банята, пръсна си порядъчна доза „Шанел № 5“ под мишниците, за не знам кой път провери прическата си в огледалото, огледа грима и най-сетне хукна като подгонена навън.

Асансьорът я отнесе на 14-я етаж.

Тя спря пред апартамент №14205, пое дълбоко дъх, за да си регулира дишането, и приглади още веднъж тясната си червена пола, преди да почука на вратата. Сърцето й лудо барабанеше от вълнение и желание да застане пред любимия.

Откакто Бети беше тръгнала от Мървин, непрекъснато си бе представяла тази среща, беше произнасяла тихичко стотици пъти всяка една дума, която се канеше да каже.

„Скъпи, аз съм тук, аз съм твоя.“

Тя си повтаряше думите и докато чакаше да се отвори заветната врата.

Но не стана нищо подобно. Бети опита още веднъж.

— Скъпи, аз съм тук… — никаква реакция.

Почука още по-продължително.

Когато и след това вратата не се отвори, Бети премина към действия. Решително завъртя дръжката и се озова в стаята.

— Скъпи, аз…

Останалата част от фразата замря в гърлото й.

Нейният принц, мъжът от мечтите й, беше застанал по средата на богато обзаведената стая, обкръжен от лукс и блясък, който му подхождаше, и тъкмо се канеше да съблече пъстрата блузка на някакво младо момиче.

Ситуацията беше толкова еднозначна, че дори Бети не можеше да се заблуди.

Николас пусна блузата и се обърна стреснато.

— Какво, по дяволите, търсиш тук? — изплъзна му се от устата.

Бети го гледаше втренчено, обзета от омраза.

— Тук съм, за да ти кажа, че напуснах Макс — изкрещя тя яростно. — Ще се разведа с него — заради теб!

Това било то, значи, да паднеш внезапно от десетия етаж на улицата.

Отрезвяването подейства на Шарън като шок. Току-що витаеше на седмото небе, можеше да се опива от непознати нежности; да докосва едва ли не облаците с ръка и ето че сега отново се намери в канавката на низкия, мръсен живот.

Докато тя оправяше как да е блузата си и търсеше чантата си, Бети продължаваше да беснее. Пискливият й глас навярно безпроблемно проникваше през тънките стени на хотела, но на Шарън й беше безразлично. Искаше само едно — да се махне оттук, от тази стая — далеч от лъжите на Николас и от ужасната фурия, която беснееше и вилнееше от гняв.

Откъслечни фрази като: „Ти обеща да се ожениш за мен… Не мога и не искам да се върна… Макс ще те съсипе“ — се забиваха в мозъка на Шарън, без тя да го иска, и се запечатваха там.

Никой не и попречи да напусне апартамента. Враждуващите страни бяха твърде заети със спора си, за да могат да забележат нейното бягство.

 

 

Джеръм Салерс избърса внимателно устата си с фината батистена салфетка и погледна майка си с благодарна усмивка.

— Твоята патица с портокалов крем пак беше изключителна — похвали я той и благосклонно потупа костеливата ръка на старата дама. — Само нашата Шарън изглежда днес няма особен апетит — отбеляза, поглеждайки с упрек към почти недокоснатото ядене в чинията на Шарън.

— Патицата е превъзходна — побърза да го увери Шарън. — Но аз вече обядвах с Дагобърт Балингтроу. Не можех да му откажа. Така че моля за извинение.

Мисис Салерс кимна одобрително.

Дагобърт Балингтроу беше известно име, който намирисваше на пари и власт и оправдаваше липсата на апетит у Шарън.

— О, колко вълнуващо! — побърза да възкликне мисис Салерс възторжено. — Ти си се хранила с Балингтроу. Надявам се, че си споменала името на Джеръм?

— Да, разбира се — излъга Шарън и побутна патицата настрана.

Разговорът се беше движил около много по-важни неща, отколкото кантората на Джеръм, но това не биха разбрали нито майката, нито синът. В техния ограничен свят всичко се въртеше само около името Салерс, и по-специално Джеръм Салерс — любимецът на майка си, редом, с когото всичко друго бледнееше.

 

 

Докато Шарън се вслушваше в диалога между Агата Салерс и Джеръм, тя се питаше за стотен път защо най-сетне не събере сили да се раздели и с двамата.

Мразеше ежеседмичните вечери в мрачната вила, мразеше надутото държание на Джеръм, безграничното възхищение в очите на майка му и ролята на бъдещата мисис Салерс, която двамата й натрапваха.

След припряното си бягство от Аспен Шарън не беше успяла да намери спокойствие. Положението в съвета все повече се изостряше, в редакцията цареше хаос, а натискът върху различните членове на „Гражданската инициатива“ ставаше все по-голям.

Но Джеръм не забелязваше нищо. За него работата на Шарън беше само едно преходно хоби, от което тя трябва да се откаже, когато той отвори своята кантора.

Ангажирането й в съвета му беше трън в очите. В началото се бе надявал, че членството на Шарън в „Гражданската инициатива“ би му помогнало да се добере до влиятелна клиентела, но когато установи, че Шарън е поела точно противоположен курс на поведение, той започна да се бои за доброто си име.

— Моля те, прекрати с тези неща — тази молба Джеръм й отправяше при всяка среща.

Шарън отдавна се беше отказала да дискутира с него по тези проблеми — чисто и просто не слушаше, когато Джеръм обосноваваше надълго и нашироко своите възражения против политическия й ангажимент и непрекъснато се позоваваше на бъдещия им семеен живот, чието начало би могло да бъде сериозно затруднено, ако Шарън безспирно настъпвала разни важни особи по мазолите.

— Шарън, скъпа, нима никак не се радваш? — гласът на Агата я изтръгна от мислите й.

Тя вдигна глава и погледна объркана право в блесналите очи на възрастната дама.

— Извинете ме, но малко съм уморена — отговори отпаднало, след което мисис Салерс хвърли многозначителен поглед на сина си.

— Би трябвало наистина малко повече да се концентрираш върху кариерата на Джеръм — укорно произнесе старата дама. — Нали все пак в бъдеще ще трябва да живееш от неговия труд.

Шарън стисна устни, за да възпре резките думи, които й напираха отвътре.

— Та на какво друго трябва да се радвам? — тя направи опит да отклони неприятната тема и да насочи вниманието на майката и сина върху нещо друго.

Укоризнените физиономии веднага се смениха и двамата се усмихваха вече щастливо и гордо.

Заел важна поза и седнал изправен като свещ на стола си, Джеръм заприлича на Шарън на разперил опашката си паун.

— Днес ми бе отправено едно изключително изгодно предложение.

Шарън простена вътрешно. Беше типично за Джеръм. Безкрайни уводи с високопарни изрази, преди да стигне до същността на нещата, които най-често се оказваха твърде незначителни.

Но последвалите обяснения подсказаха на Шарън, че този път Джеръм имаше да съобщи нещо действително важно — толкова невероятно важно и толкова сензационно, че тя наостри слух.

— Преди няколко седмици кантората ни получи доста голяма поръчка от Джордж Саранка, която аз изпълних великолепно — продължи разказа си Джеръм. — Джордж Саранка е приятел с един от директорите на заводите „Нидур“, а той пък е споменал името ми пред Николас Дъръм. И сега… — на това място Джеръм направи изразителна пауза, за да засили напрежението. — Преди няколко дена ми позвъни личната секретарка на Дъръм и ме помоли за среща.

Шарън не очакваше нищо добро. Досещаше се какво щеше да последва и какви изводи трябваше да си направи.

 

 

— Аз естествено се учудих защо Дъръм иска да разговаря именно с мен и отидох с голямо любопитство на тази среща — Джеръм щеше да се пръсне от гордост, докато говореше. — Дъръм ме очакваше в „Кралския клуб“. Забележителен човек, впрочем. И така, за да не те измъчвам повече, Шарън, той ми предложи ръководния пост в юридическия си отдел — последното изречение Джеръм беше произнесъл почти патетично, за да го подчертае още повече.

— Много се радвам за теб… — бе всичкото, което Шарън можа да произнесе, но дори и това й се удаде дяволски трудно.

По лицето на Джеръм се изписа разочарование.

— Но, Шарън, ти, изглежда, не разбираш какво означава това за мен — отвърна той, обиден от умерения интерес на Шарън. — Няма причина повече да отлагаме сватбата, защото най-сетне ще печеля достатъчно за двама ни. И ще се запозная с влиятелни хора, които ще ми бъдат полезни, когато отворя собствената си кантора.

— И ти няма да има нужда да работиш — намеси се Агата.

Шарън потърси цигари в чантата си. Едва когато си запали една, можа да събере сили за няколко думи.

— Предложението е наистина изгодно, Джеръм, и те поздравявам за това. Сигурно веднага си се съгласил.

Джеръм се усмихна поласкан.

— Е, Дъръм е човек, който изисква ясни решения. Утре ще подпиша договорите.

Шарън кимна. За Джеръм това беше шансът на живота му. Би бил идиот, за да отклони предложението. А за нея то беше добре дошло като повод да се разделят под благовиден предлог. Въпреки това не знаеше дали да бъде благодарна на Николас.

Мисис Салерс вдигна чашата си по посока на Джеръм.

— Баща ти щеше да се гордее с теб — каза тя трогнато. — Да пием за твоя успех!

— За твое здраве — добави Шарън и последва примера на Агата. В същото време тя трескаво мислеше как да се сбогува по най-безболезнен начин.

Появиха се толкова неща, за които Шарън трябваше да помисли. Всичко се въртеше в главата й. Имаше нужда от тишината на малката си къщичка, за да подреди хаоса в мислите си.

— В близките дни ще трябва да потърсите с Шарън някаква подходяща къща, мамо — поде Джеръм, изпъчил гордо гърди. — Да не е прекалено разкошна, но да има достатъчно място за събирания и приеми. С други думи, къща, която да подхожда на положението ми.

Агата Салерс закима усърдно.

Шарън направо виждаше по лицето й, че вече се бе пренесла в бяла вила с колони отпред, обкръжена от усърдна домашна прислуга и от празнично облечени гости.

Дори само майката на Джеръм беше достатъчна причина за Шарън да не се омъжи за него, но тази вечер не й се искаше да ги разстройва с отказа си. Реши да покани Джеръм в някой от следващите дни на ресторант и там, на чаша вино и стриди, да му съобщи внимателно решението си.

Шарън бързо постави ръка върху чашата си, когато Джеръм поиска да й налее отново.

— Няма да пия нищо повече — отказа тя учтиво и благодари на домакинята с любезна усмивка. — Днешният ден беше доста напрегнат за мен и бих искала да си тръгна веднага.

Тя стана, преди Джеръм да може да я задържи, взе дамската си чантичка и кимна за сбогуване на мисис Салерс.

— Вечерята беше превъзходна, много благодаря, Агата — произнесе Шарън, макар и да знаеше, че с прибързаното си тръгване си спечелва недоволството й.

Обикновено Агата разчиташе на помощта й при вдигането на масата, но този път Шарън не беше в състояние да понесе безкрайните славословения за Джеръм, които мисис Салерс редовно изливаше като порой върху й, докато миеха съдовете. И без това беше й вече все едно как Агата ще се отнася към нея. Пътищата им щяха да се разделят — това решение се затвърди тази вечер.

Джеръм й предложи любезно да я изпрати, но Шарън, внезапно изнервена, му отказа доста рязко и така настрои и него срещу себе си. Значи беше крайно време да напуска терена.

 

 

Когато тежката врата на мрачната вила хлопна зад гърба на Шарън, тя си отдъхна с облекчение. Колко много ненавиждаше тези вечери в дома на Джеръм! Но това беше вече окончателно свършено.

Докато крачеше по пустите улици към дома си, у нея се появи чувство на доволство.

Едва сега истински осъзна колко много я беше потискала едностранчивата й връзка с Джеръм. Макар да й се струваше не наместо, тя не можеше да се съпротивлява на чувството си на радостно облекчение, което я изпълваше цяла с топлината си.

Откакто напусна Аспен, се намираше в някакво състояние на вцепенение. Грозната сцена в хотелската стая на Николас й подейства като парализиращ шок и й пречеше да действа и чувства.

Съзнателно се беше оттеглила от политическата си дейност, оправдавайки се със заетост, само и само да не се занимава с аферата около парцелите. Но вече се бе опомнила и беше готова да действа.

Шарън веднага си легна. Сгушена в меките завивки, тя даде пълна свободата мислите си и вече не се мъчеше да се съпротивлява на спомена за Аспен. А със спомена се появиха и въпросите.

Защо Николас не се обаждаше никакъв? Осъзна изведнъж, че през цялото време беше очаквала някаква вест от него. Странно бе, че прие бягството й без всякаква реакция и не се опита да разговаря поне веднъж с нея. А после в главата й се стрелна една мисъл, която я накара да скочи от леглото.

Николас беше заплетен в доста машинации, а и връзката му с Бети Харлоу нямаше да може още дълго време да остане тайна в Мървин.

Официалната версия за изчезването й гласеше: „Бети Харлоу е на пътешествие в Европа“. Но вече се чуваха първите шепоти от ухо на ухо: „Жената на кмета е избягала. Искала да се развежда и да се омъжва за Николас Дъръм.“

Шарън беше единствената, освен Макс Харлоу и Николас, която знаеше тайната. Тази, а също и някои други подробности, за които нито Макс, нито Николас искаха да се разчуят някога в Мървин.

Тя влезе в хола и си наля двойно бренди. С чашата в ръка тръгна да обхожда неспокойно стаите, както винаги когато я притесняваше някакъв значителен проблем.

 

 

Може би Николас я беше наблюдавал през цялото време! Беше доста близко до ума, че най-напред е изчаквал да види какво поведение ще има Шарън, че е искал първо да се осведоми каква следваща крачка ще направи, преди да започне да упражнява върху нея бавен и масивен натиск.

Колкото повече размишляваше Шарън, толкова по-невероятно взе да й се струва, че Николас е отнесъл историята в Аспен към папката „приключено“. Защото тя представляваше за него прекалено опасен противник. А дори и да се беше превърнал в свети Павел, Макс Харлоу и Дейвид Кейн не биха допуснали Николас внезапно да се оттегли.

Впрочем никой от тях не можеше да се измъкне просто така. Те бяха затънали толкова дълбоко в блатото, че само съвместни действия можеха да им помогнат. Отдръпнеше ли се един от тях, потъваха и тримата.

„Не — Шарън поклати глава, — причината за мълчанието на Николас си има своите дълбоки корени.“ Той навярно я беше наблюдавал няколко дни или бе наредил да я наблюдават и е стигнал до заключението, че бездействието й няма да трае още дълго.

Или пък искаше да си подсигури бездействието и мълчанието на Шарън?

Всички в Мървин знаеха, че е близка с Джеръм. Връзката й с него бе известна в града, така че най-удобно за Николас бе да изключи Шарън от играта посредством Джеръм.

Достигнала дотук в разсъжденията си, Шарън се разсмя. Застана пред огледалото в банята и закачливо пи тост срещу изражението си.

— Ето че нещата се изясняват — каза тя с усмивка на насрещния образ. — Глупакът Джеръм навярно е разказвал навсякъде, че ще се женим, и Николас се е възползвал. Само ако знаеше…

Николас беше изхождал от логиката, че Шарън в качеството си на съпруга на адвокат в добра позиция ще поеме послушно ролята, която се очаква от нея. В края на краищата, вече нямаше да си позволява да дебне хората, които вечер ще трябва да приема като гости. И тъй като не бива, а и няма да иска да вреди на съпруга си, тя ще се откаже от досегашната си дейност, а по този начин и светът ще се отърве поне от една беда.

С назначаването на Джеръм в концерна „Нидур“ Николас се надяваше да си осигури мълчанието на Шарън, но тук той жестоко се бе излъгал.

Шарън отпи глътка от чашата си и се загледа замислено през прозореца.

Това, което й предстоеше, беше също толкова тъмно, като нощта навън. Завладя я чувство за надвисваща беда, но успя да го потисне.

Не биваше да се оставя да я сплашват — никога досега не беше го правила, нямаше и тепърва да го допусне. Само че в бъдеще трябва да е нащрек, за да може своевременно да реагира, когато Николас започне да действа. А това щеше да се случи, когато разбере, че се е разделила с Джеръм и отново е заела мястото си в „Гражданската инициатива“.

Допълнителните разследвания по аферата с парцелите бяха напреднали дотам, че Питър Манилоу можеше да изнесе подробностите на следващото заседание на градския съвет. Шарън щеше да вземе участие като репортер и на другия ден всеки в Мървин щеше да го прочете черно на бяло. Можеше следователно да се очаква, че скоро ще изпита гнева на Николас, защото не му оставаше много време до заседанието.

Шарън допи чашата си на един дъх. Течността опари гърлото й, но я затопли приятно отвътре и успокои разклатените й нерви.

После отнесе чашата в кухнята и решително върна бутилката в шкафа. Там й беше мястото, докато в Мървин се възстановят отново честните политически отношения.

За да постигне тази цел, й беше необходим бистър ум.

 

 

В елегантния хол гореше само един лампион, чиято матова светлина придаваше на скъпите мебели мек отблясък и подчертаваше контурите им. Пердетата пред широкия панорамен прозорец бяха спуснати и приглушаваха шума от дъжда, който плющеше по стъклата.

Бети Харлоу се отегчаваше ужасно. Постепенно започна да съжалява, че бе последвала Николас Дъръм така прибързано.

Чувстваше се като в златна клетка, чиято врата никога нямаше да се отвори. Денвър се превръщаше за нея все повече в затвор и Бети започна да се тревожи за бъдещето си. Досега мечтите й за разточителен живот с безброй увеселения и с Николас до себе си изобщо не бяха започнали да се сбъдват.

След скандала в хотела в Аспен той на бърза ръка я беше настанил в апартамента и не беше се вясвал повече. Само цифрите в сметката й и някое позвъняване от време на време й показваха, че Николас още не я е забравил.

При кратките си телефонни обаждания той никога не посочваше някаква точна дата, не даваше никакво точно обяснение. След обичайните: „Как си? Страшно съм зает, грижи се за себе си!“ — разговорът приключваше и Бети оставаше с някакво чувство за пустота, което продължаваше през целия ден.

Но този път Николас бе обещал да дойде. Затова Бети беше на крак още в ранни зори — почисти жилището до блясък, купи си нов тоалет и се отби при фризьора.

Във фурната се печеше пуйка, която собственоръчно напълни с кестени и стафиди. Но ето че тя вече почваше да прегаря.

„Самолетът ми каца към седемнайсет часа и ще имам 24 часа за теб“ — каза й Николас предния ден по телефона. Но вече наближаваше 23:00 часа, а от него нямаше и следа.

Бети гледаше с разочарование празнично подредената маса, която беше преподреждала безброй пъти тази вечер. Цветята започваха да вехнат, както и настроението на Бети, което вече клонеше към точката на замръзване.

С гневен жест тя грабна приборите и ги хвърли в кофата за боклук. След това отиде при вградения бар, наля си догоре чаша уиски и се сви върху удобното канапе, купено в един от най-скъпите магазини на Денвър.

Докато пиеше уискито си, самосъжалението й нарастваше.

Николас чисто и просто я беше измамил. О, защо се беше показала толкова глупава и се бе съгласила да я настани в това жилище? Ето че седеше сега безкрайно самотна и не й оставаше нищо друго, освен да чака. Така щеше да остарее, посивее и погрознее, а после Николас нямаше и да иска да я знае.

Не, Бети трябваше да действа. Не можеше и не искаше да се върне при Макс, така че трябваше да си осигури Николас. Но тук в Денвър ръцете й бяха вързани.

Бети стана и отиде до телефона. Решително набра номера на летището.

Броени минути по-късно тя седеше вече в таксито на път за аерогарата. Николас Дъръм нямаше да може втори път да я води за носа. Този път трябваше да поеме сама инициативата, дори ако се наложи и със сила. Бети Харлоу нямаше намерение да прави каквито и да било компромиси.