Нора Робъртс
Танцът на мечтите (12)

Дванадесета глава

Рут знаеше, че никога през живота си не бе работила толкова много. Никога не бе лесно да се изпълни цял балет, ала танцуването пред четири камери бе направо вбесяващо. Отново и отново трябваше да се повтарят кратки последователности от комбинации на стъпки, така че й бе почти невъзможно да поддържа настроението си. Бе свикнала с прожекторите, но кабелите на техниците и камерите на сцената бяха съвсем друго нещо. Чувстваше се обкръжена от тях.

Мускулите й се схващаха от непрекъснатото започване и спиране. За кадрите в едър план лицето й трябваше отново да се пудри и гримира. Телевизионната публика не би искала да вижда елегантна балерина с капчици пот. По време на представление разстоянието от сцената правеше възможно да се поддържа илюзията за лекота на движенията. Ала камерата беше безмилостна.

Отново и отново повтаряха същата трудна серия от субресо и пируети. Ник изглеждаше неизтощим. Камерата сякаш го омагьосваше. Той не проявяваше никакви признаци на раздразнение от дребните технически повреди, а просто спираше и говореше с телевизионния режисьор, докато екипът отново бе готов. След това повтаряше стъпките с подновена енергия.

Повече от два часа записваха откъс, който щеше да продължава не повече от три минути. Това бе атлетична сцена, пълна със страст и дух — от типа танци, които бяха запазената марка на Давидов. Рут отново се завъртя в троен пирует, усети остра болка и тежко падна назад. В същия момент Ник бе до нея.

— Просто схващане — успя да произнесе тя, като се опитваше да си поеме дъх.

— Тук ли? — Той хвана прасеца й, напипа схванатия мускул и започна да го разтрива.

Рут кимна, въпреки че болката бе нетърпима. Опря глава на коленете си и затвори очи.

— Десет минути, моля — чу Ник да вика. — Удари ли се, като падна? — попита я той, докато размачкваше мускула. Тя успя само да поклати глава. — Зле е — намръщи се Ник. — Трудно е без калци.

— Не мога да го направя! — Рут внезапно удари с юмрук по сцената и вдигна лице. — Просто не мога да го направя както трябва!

Той присви очи.

— Тази пък глупост каква е?

— Не е глупост. Не мога — повтори разгорещено тя. — Невъзможно е. Отново и отново, напред-назад. Как мога да чувствам нещо, когато няма действие? Навсякъде хора, направо под носа ми, когато уж трябва да се подготвям за скок.

— Не им обръщай внимание и танцувай — посъветва я Ник спокойно. — Необходимо е.

— Необходимо ли? — сопна му се Рут. — Аз ще ти кажа какво е необходимо. Необходимо е да се потя. Дори това не ми е разрешено. Ако този човек още веднъж ми напудри лицето, ще запищя — рязко пое дъх, усетила остра болка и в другото бедро. Стъпалата й отдавна бяха станали безчувствени. Отново отпусна глава. — О, Ник, толкова съм уморена.

— И какво правиш? Отказваш се? — попита той грубо и започна да масажира другия крак. — На мен ми трябва партньорка, не оплакващо се бебе.

— Аз не съм бебе — вдигна тя рязко глава. — Нито машина!

— Ти си балерина — Ник почувства как мускулът се отпуска под пръстите му. — Така че танцувай.

Очите й пламнаха.

— Благодаря за разбирането — Рут се опря на ръка и стана. Краката й едва не се огънаха под нея, но тя ги опъна.

— Има си място за разбиране — той се изправи. — Ала то не е тук. Тук имаш да вършиш работа. Сега иди при онзи човек с пудрата да ти оправи лицето.

Тя за момент се вторачи в него, после излезе зад сцената, без да каже дума.

Когато Рут си отиде, Ник изруга под носа си и седна да отпусне болката в собственото си бедро.

— Корав човек си ти, Давидов.

Той вдигна глава и видя Надин, която се надигна от един стол в публиката.

— Знам — Ник отново насочи вниманието си към бедрото. — И преди си ми го казвала.

— Така те харесвам — Надин се изкачи по стълбите към сцената. — Но тя е още млада — токчетата й отекваха по сцената. Коленичи до него и започна вещо да разтрива бедрото му. — И е добра балерина. Добри стъпала, чудесни бедра, много мускулести — усмихна му се бързо. — Още не е твърда като нас.

— Толкова по-добре за нея.

— И толкова по-трудно за теб, защото я обичаш — Ник въпросително вдигна вежди. — Няма нищо, свързано с моите танцьори, което да не знам — продължи Надин. — Често преди самите те да го знаят. Ти отдавна я обичаш.

— Е, и?

— Танцьорите често се влюбват в танцьори. Те говорят на един и същ език, имат едни и същи проблеми. Ала когато най-добрият ми танцьор и артистичен директор има връзка с най-добрата ми балерина, аз съм загрижена.

— Няма за какво — тонът му бе мек, но той и не скриваше раздразнението си.

— Любовните романи се развиват по няколко начини. Повярвай ми, аз знам много добре — Надин отново се усмихна, този път малко тъжно. — Танцьорите са емоционално нещо, Ник. Аз не искам да загубя никого от вас, ако се разлюбите. Това момиче е предопределено да бъде прима балерина абсолюта.

Гласът на Ник бе много студен.

— Предлагаш ми да престана да се срещам с Рут? — внимателно се изправи на крака. Очите му бяха много прями и много сини.

Надин го гледаше замислено.

— Откога те познавам, Давидов?

Той се усмихна.

— Ако ти отговоря, това ще ни състари и двамата.

Тя кимна в знак на съгласие и му протегна ръка. Ник леко я вдигна на крака.

— От дълго време. Достатъчно дълго, за да знам да не ти го предлагам — погледна го накриво. — Виждала съм колко жени си сменил през всичките тези години.

— Спасибо.

— Това не беше похвала — възрази Надин. — Беше наблюдение — отново замълча за момент. — Бениън е различна.

— Да — съгласи се той. — Рут е различна.

— Внимавай, Давидов. За танцьорите е опасно да падат — техниците започнаха да се връщат на сцената и Надин се обърна. — Тя за малко ще те мрази.

— Ще се справя.

— Разбира се — Надин не бе и очаквала нещо друго.

Рут излезе иззад кулисите, много изправена, много овладяна. Докато й оправяха грима, тя си бе наложила да не мисли за нищо друго, освен за танца, който трябваше да изпълни. Докато той бъде завършен и записан, нямаше да си позволи никакви чувства, освен тези, които би изпитвала нейната героиня. Приближи се до Ник.

— Аз съм готова.

Той я погледна. Искаше да я попита дали още я боли, да й каже, че я обича. Вместо това каза:

— Добре, тогава започваме пак.

 

 

Почти два часа по-късно Рут стоеше под душа. Тялото й бе прекалено вдървено, за да изпитва болка. Мислите й бяха замаяни от умора. Само две неща бяха ясни — че мрази да танцува пред камера и че когато бе имала нужда от Ник, той се бе отдръпнал. Бе й говорил, сякаш е мързелива или слаба. Това, че загуби самообладание пред хората, достатъчно я унижи. Студените му думи я довършиха.

Силата и издръжливостта й винаги бяха за нея източник на гордост. Бе голям удар по самочувствието й да падне на сцената, победена от болка. Бе помолила за утешение, а бе получила презрение.

Тя излезе изпод душа и се уви в хавлията точно в момента, в който в съблекалнята влезе Лия. Блондинката, все още облечена, се облегна на един умивалник и се усмихна.

— Здрасти — тя се вгледа в бледото изтощено лице на Рут. — Тежък ден?

— Достатъчно тежък. — Рут отиде да измъкне един пуловер от сака си.

— Чух, че днес следобед си имала проблеми с твоя номер.

Докато навличаше пуловера през главата си, Рут имаше няколко секунди да овладее изражението си.

— Нищо особено — отговори спокойно, въпреки че това й костваше много. — Записът на „Корсар“ завърши.

— Нямам търпение да го видя. — Лия се усмихна, извади една четка и започна да разресва прекрасната си коса. — Изглеждаш бледа — забеляза тя, докато Рут намъкваше джинсите си. — Добре че имаш два дни да си починеш, преди да започнат да снимат „Червената роза“.

Рут рязко вдигна ципа.

— Следиш графика.

— Държа да знам какво става с всички в трупата.

Рут седна и извади гуменките си от сака.

— Какво всъщност искаш?

— Ник — отговори Лия веднага и се усмихна по-широко, като видя как проблеснаха очите на Рут. — Не по този начин, скъпа, макар че е изкушаващо. Изглежда, че да му бъдеш любовница си има своите предимства.

Рут едва се пребори с желанието да хвърли другата гуменка по тази усмивка. Кипяща от гняв, я обу.

— Какво има между Ник и мен е моя лична работа и не засяга никого — стана. Кръвта бучеше в ушите й.

— О, но има връзка — Лия се протегна и я хвана за ръката, преди да бе излетяла от стаята.

Приливът на гняв изненада Рут. Никога не й се бе случвало толкова малко да й остава съвсем да си изпусне нервите.

— Какво?

Лия се опря на ръба на умивалника и кръстоса крака.

— Аз имам намерение да бъда прима балерина абсолюта.

— И това се предполага да бъде новина? — вдигна вежди Рут.

— Напълно осъзнавам — продължи спокойно Лия, — че за да постигна това и да остана в трупата, ми е нужен Ник като партньор.

— В такъв случай имаш проблем — Рут я погледна в очите. — Ник е мой партньор.

— Засега — съгласи се безгрижно Лия. — Той със сигурност ще те зареже, когато му омръзне да спи с теб.

— Това си е моя грижа — отвърна Рут тихо.

— Любовниците на Ник никога не са за дълго. Ние всички сме го наблюдавали през годините. Спомни си адвокатката преди шест или осем месеца. Много елегантна. Преди това имаше една манекенка. Той обикновено избягва да си избира от трупата. Много е претенциозен нашият Николай.

— Моят Николай — Рут отново взе сака си. — По-добре се задоволи с партньорите, които ти се дават.

— Той ще танцува още най-много две години. Вече през повечето време се занимава с хореография. Трябват ми само две години — отвърна невъзмутимо Лия.

— Две години — изсмя се Рут и преметна сака през рамо. — Аз ще бъда прима балерина абсолюта след шест месеца — остави гнева да подбира думите й. — След като шоуто се излъчи, цялата страна ще знае коя съм аз. Ако конкуренцията те притеснява, опитай в друга трупа.

— Конкуренция? — Лия присви очи. — Ти едва се справи с първото парче — подари й една от своите искрящи усмивки. — Ник ще бъде принуден да отреже другите ти две изпълнения или да ги даде на някоя по-издръжлива.

— Като теб.

— Естествено.

— На куково лято! — отсече Рут, изблъска я настрани и излезе.

Въпреки че дребният жест й помогна, нервите й още бяха опънати до скъсване. Емоционалният пристъп бе отделил съзнанието от тялото й и тя се спускаше по стълбите, без да чувства болката в прасците си. Насочи се към улицата, кипяща от възмущение.

— Рут! — Ник я хвана за ръката, след като тя не отговори първия път, когато я извика. — Къде отиваш?

— Вкъщи — отсече Рут.

— Прекрасно — той се вгледа в разгорещеното й лице. — Аз ще те заведа.

— Знам къде е — отново се обърна към вратата, ала ръката му не я пускаше.

— Казах, че ще те заведа.

— Много добре — тя сви рамене. — Прави каквото искаш.

— Обикновено това правя — отвърна Ник студено и я измъкна навън.

В таксито Рут седеше в ъгъла, здраво стиснала сака в скута си. Той се бе облегнал на седалката и не правеше никакви опити да завърже разговор. Очевидно умът му бе зает със собствените си мисли. Тя също упорито мълчеше.

В съзнанието й изплува случката с Ник на снимките, последвана от сцената с Лия. Гневът й прие формата на ледено мълчание.

Когато таксито спря пред блока й, Рут слезе от колата с намерението да каже на Ник едно студено довиждане. Той обаче излезе от другата страна, заобиколи таксито отзад и отново я хвана за рамото. Усмивката му бе спокойна, но не позволяваше възражения. Без да коментира, тя тръгна с него към сградата.

Знаеше, че е на ръба на скандала. Трябваше й само най-малък повод. Под повърхността кипеше гняв. Отключи вратата на своя апартамент и влетя вътре, като остави на Ник да влезе или да си отиде, както той реши.

Нижински се надигна от мястото си на дивана, изви гръб и безшумно скочи долу. Предано се отърка в краката на Рут и се насочи към Ник. Тя го чу как измърмори някакво приветствие към котарака. Оградена от стената от мълчание, отиде в спалнята да разтовари сака си.

Нарочно се забави. От другата стая не се чуваше никакъв звук. Рут старателно прибра пантофите в гардероба, внимателно извади фибите от косата си и я разпусна. Главоболието леко намаля. Тя започна да се разресва. Апартаментът оставаше абсолютно тих.

Цели десет минути Рут се въртя из спалнята. Намираше си десетки дребни задачи, с които трябваше да се заеме. Нервите й отново се опънаха. Накрая реши, че това, което й трябва, е да хапне. Завърза с един ластик косата си на опашка и излезе от стаята.

Ник спеше дълбоко на дивана. Бе легнал по гръб, а мъркащият Нижински удобно се бе свил на топка на гърдите му. Дишането му бе бавно и равномерно. Всичкото й негодувание се изпари. Той е изтощен, осъзна тя. Умората бе ясно изписана върху лицето му. Защо не я бе забелязала досега? Защото прекалено много бе обсебена от собствените си чувства, помисли виновно.

Гънките на бузите му бяха станали по-дълбоки. Под очите му се забелязваха бледи синкави сенки. Рут въздъхна. Доплака й се. Никакви сълзи, заповяда си твърдо.

Взе мъхестото покривало от фотьойла и го наметна върху кръста му. Ник дори не помръдна. Нижински отвори едно око, погледна я укорително и отново заспа. Тя седна на един стол, подви крака под себе си и се загледа как любимият й спи.

 

 

Когато Ник се събуди, бе вече тъмно. Той объркано притисна пръсти към очите си. Нещо тежеше на гърдите му. Посегна натам и откри малка пухена топка. Нижински извади нокти и Ник въздъхна, изруга полугласно, избута котарака и седна. Откъм вратата на кухнята струеше светлина. Той поседя още малко, после стана и тръгна към светлината.

Рут стоеше до печката. Косата й бе опъната назад и Ник виждаше профила й — нежни черти, издадена брадичка, леко дръпнати очи. Устните й бяха леко разтворени от старание — меки, плътни устни, които можеше да вкуси дори само като ги гледа. Той видя тънката, извита шия на класическа балерина. Знаеше точно на кое място кожата бе най-чувствителна.

Изглеждаше много млада в ярката светлина на кухнята, почти както първия път, когато я видя — под блестящото слънце на снега на паркинга пред школата на Линдзи.

Тя го усети и внезапно се обърна. Очите им се срещнаха. Тя облиза устни.

— Ти се размърда. Помислих си, че може да си гладен. Какво ще кажеш за омлет?

— Да. Добре.

Ник се облегна на касата на вратата, а Рут се зае с готвенето. Един поглед към часовника му показа, че бе едва девет. Бе спал по-малко от два часа. Чувстваше се освежен, сякаш бе минала цяла нощ.

— Мога ли да ти помогна?

Тя не откъсваше очи от яйцата, които се сгъстяваха в тигана.

— Можеш да извадиш чинии. Аз съм почти готова — кафеварката до нея започна да съска. Той извади чинии и чаши. — Искаш ли още нещо? — попита Рут. Не можеше да понася фалшиво любезния си тон.

— Не. Това е достатъчно.

Тя ловко плъзна първия омлет от тигана в чинията.

— Върви и започвай. Аз идвам след минутка — разбитите яйца зацвъртяха в тигана. — Ще донеса кафето.

Ник отнесе чинията си в столовата. Рут продължи да работи, съсредоточила цялото си внимание върху готвенето. Изсипа яйцата от тигана, изключи кафеварката и я занесе в трапезарията.

Ник вдигна поглед.

— Добре ли е? — тя остави чинията си и наля кафето в чашите.

— Добре — той бодна още една вилица.

Рут седна срещу него, като избягваше погледа му, и започна да яде.

— Благодаря, че ме остави да поспя — Ник я гледаше как търкаля яйцата из чинията. — Имах нужда от това. И от това.

— Ти изглеждаше толкова уморен — прошепна тя. — Никога не ми беше минавало през ум, че ти е толкова трудно.

— А! — позасмя се той. — Непобедимият Давидов.

Рут вдигна очи.

— Предполагам, че винаги съм те възприемала така. Всички сме те възприемали така.

Погледът му остана спокоен.

— Обаче ти не си всички — видя как очите й се изпълниха със сълзи. Нещо се сви в стомаха му. — Трябва да ядеш — посъветва я бодро. — Днес беше тежък ден.

Тя взе чашата си с кафе и се помъчи се да се овладее. Бе преживяла достатъчно сцени като за един ден.

— Всъщност не съм гладна.

Ник сви рамене и отново се зае със своя омлет.

— Нещо гори — забеляза той. Рут извика, скочи и се втурна към кухнята.

Тиганът от омлета димеше, повърхността му се бе напукала от горещината. Тя изруга и спря пламъка, който бе оставила да гори, после сърдито изрита печката.

— Внимавай — обади се Ник от вратата. — Не ми трябва партньорка със счупени пръсти на краката.

Рут се извъртя към него с желание да си изкара на някого яда. Ала той се усмихваше.

— О, Ник! — Рут се хвърли в прегръдките му и се притисна към него. — Днес бях толкова ужасна! Толкова лошо танцувах.

— Не — възрази той и я целуна по косите. — Ти танцува прекрасно, по-добре, отколкото когато си ми сърдита.

Тя отметна глава и го погледна. Знаеше със сигурност, че Ник никога не би излъгал за танцуването й, за да я успокои.

— Не трябваше да ти се ядосвам. Толкова бях погълната от себе си, от това как се чувствам аз, че изобщо не се замислях колко е трудно и за теб. Ти винаги го правиш да изглежда толкова лесно.

— Ти не обичаш камерата.

— Мразя я. Тя е ужасна.

— Обаче е ценна.

— Знам това. Знам го — Рут се отдръпна от него. — Не мога да понасям начина, по който се държах днес следобед, как се разплаках пред всичките тези хора, как ти се развиках.

— Ти си човек на изкуството. Както ти казах, това се очаква от теб.

— Не обичам сцени пред хора — тя пое дълбоко въздух. — И особено не обичам да се виждам като егоистична и безразлична.

— Прекалено си строга към себе си, Рут. Жената, която обичам, не е егоистична и безразлична.

— Днес бях такава — тръсна глава тя. — Не преставах да мисля за себе си, докато не те видях заспал, толкова изтощен. Знам колко много работиш, не само за нашите танци, а и за всички други репетиции, които трябва да наблюдаваш, за съвещанията и за графика до края на сезона. Но всичко, което мислех, беше колко мразя тези камери, които се пъхат навсякъде и колко ме болят краката — въздъхна тихо и треперливо. — Не ми е приятно да мисля, че мога да бъда толкова еднопланова, толкова да приличам на това, в което Доналд някога ме обвиняваше.

— О, стига! — Ник здраво хвана раменете й. — Ние трябва да мислим за себе си, за собствените си тела. Няма друг начин да оцелеем. Глупаво е, ако мислиш, че това те прави по-малко човек. Ние сме по-различни от другите, да. Това сме ние.

— Егоистични?

— Трябва ли да му се даде име? — той леко я разтърси и я привлече към себе си. — Ако искаш, егоистични. Отдадени. Обсебени. Какво значение има? Това променя ли те? Променя ли мен? — внезапно устните му се озоваха върху нейните.

Рут простена. Устните му бяха и нежни и собственически и разпалваха малки пламъчета дълбоко в нея. Ник я привлече по-близо, още по-близо, докато се сляха.

— Ето така исках да те целуна, когато ти седеше на сцената, беше сърдита и те болеше — устните му се движеха срещу нейните заедно с думите. — Мразиш ли ме, задето не го направих?

— Не. Не, ала исках да го направиш — тя го прегърна по-силно. — Толкова много го исках.

— Ако тогава те бях успокоил, ти никога нямаше да довършиш танца — той отметна глава назад, за да срещне погледа й. — Знам го, защото те познавам. Това прави ли ме студен и егоистичен?

— Това те прави Давидов — въздъхна Рут и му се усмихна. — Това е всичко, което искам.

— А ти си Бениън — Ник наведе устни към нейните. — Това е всичко, което искам.

— Правиш го да изглежда толкова просто. Просто ли е?

— Тази вечер е просто — той я вдигна на ръце.