Има ли корист?

Дзън Дзъ на два пъти бил на служба и чувствата му два пъти се променяли. Той казал:

— Бях на служба, когато родителите ми бяха живи, заплатата ми бе само три фу, но сърцето ми беше радостно. След това изкарвах три хиляди чжуана, но нямах родители, на които да ги изпращам, и сърцето ми тънеше в печал.

Учениците на Конфуций го попитали:

— Може ли такъв като Дзън Дзъ, да се смята за човек лишен от корист?

— Имало е корист. Щеше ли онзи, който е свободен от корист, да тъне в печал? Той би гледал и на трите фу, и на трите хиляди чжуана, както птичка гледа на прелитащия пред нея комар.