Бедно, но не лошо

Джуан Дзъ, облечен с кърпена дреха от евтин плат, обут със сандали, подвързани с канап, минавал покрай управителя на царството Уей.

— Колко зле живеете, уважаеми! — възкликнал царят.

— Аз живея бедно, но не лошо, — отвърнал Джуан Дзъ. — Да имаш Пътя и силата му и да не ги реализираш в живота — това означава да живееш зле. Да се обличаш с кърпени дрехи и да носиш сандали с дупки — това значи да живееш бедно, но не лошо. На това се казва „да се родиш в лош час“. Не ви ли се е случвало, ваше величество, да гледате как се катери по дърветата голяма маймуна? Тя лесно се покачва върху кедър или камфорово дърво, с такава бързина се мята от клон на клон, че стрелецът с лък не може да се прицели в нея. Но ако се озове насред драки от дребни бодливи храсти, тя се промъква странично, несръчно, като непрекъснато стъпва погрешно и губи равновесие. И работата не е там, че й се налага да използва повече сила или мускулите й са отслабнали. Просто тя е попаднала в неподходяща за себе си среда и не може да покаже на какво е способна. Така е и с човека: когато има до себе си калпав управник или крадливи чиновници, то колкото и да иска да живее добре, ще може ли да постигне каквото желае?