Читателски коментари (за „Сняг “ от Орхан Памук)

Напълно споделям впечатленията на някои от колегите; ще си позволя да повторя — протяжно, повторяемо, претенциозно, досадно. От себе си ще добавя дълбоко нереалистично. Не гледам турски сериали по идеологически причини и защото тези хора може икономически да са влезли в модерността, но дълбоко в себе си са останали в деветнадесети век. Та книгите на този автор ми напомнят на турски сериал, предназначен за скучаещи домакини с невисоки критерии.Моите впечатления са от „Музей на невинността“, но едва ли ще прочета нещо друго от този автор. Прегледах отзивите за двете книги на автора в Моята библиотека, за да се ориентирам, но сега вече знам, че нищо друго от този автор няма да пипна. Прочетох я заради горещата препоръка на приятелка, но само до средата (дотам беше реалистична), но оттам нататък се превърна точно в това — протяжно, претенциозно, досадно, нереално. А и цялото това многословие, просто да се удавиш. И аз се чудя защо са му дали Нобел… Впрочем нищо чудно, Нобелът също се превърна в политически инструмент