Уилям Шекспир
Добрият край оправя всичко ^[0] (3)

Втора сцена

 

КРАЛЯТ

Сиена и Флоренция воюват

със променлив успех и напоследък

сраженията стават все по-тежки.

 

ПЪРВИ СЪВЕТНИК

Такава е мълвата, господарю.

 

КРАЛЯТ

И тя се потвърждава. Братовчед ми,

австрийският владетел, тук ми пише,

че флорентийците ще се обърнат

към нас за спешна помощ и с това си

предупреждение той явно иска

да им отвърнем с отказ.

 

ПЪРВИ СЪВЕТНИК

                        Толкоз пъти

той мъдрост и привързаност към вас

доказвал е, кралю, че заслужава

доверието ви.

 

КРАЛЯТ

                Това е тъй.

Молбата на Флоренция за нас е

отхвърлена, преди да е дошла.

Но който френски рицар пожелае

да служи във Тосканската^[6] война,

ще може да помага на онази

страна, която сам си избере.

 

ВТОРИ СЪВЕТНИК

И туй ще бъде превъзходна школа

за нашата младеж, нетърпелива

за бойна слава.

 

КРАЛЯТ

                Кой е този момък?

 

ПЪРВИ СЪВЕТНИК

Наследникът на графство Русильон.

Бертрам на име.

 

КРАЛЯТ

                Своя бащин образ

ти носиш, момко. Щедрата природа

личи си, те е ваяла грижливо.

Дано си наследил и доблестта

на татко си. Добре дошъл в Париж!

 

БЕРТРАМ

Кралю на Франция, пред твоя трон

смирено слагам дълг и благодарност!

 

КРАЛЯТ

Сега да имах силата от дните,

когато в дружба с татко ти за пръв път

опитвахме военния живот!

Обучен от войници първокласни,

той беше майстор в битките и дълго

живя със тях. Но вещицата Старост

прокрадна се към двама ни и подло

извади ни от строя. Да, със радост

припомням си за него. В млади дни

той беше с весел дух, какъвто виждам

и днес у младите; но докато

при тях шегите неусетно бият

самите шегобийци с грубостта си,

той беше чужд на гордост и хапливост,

освен ако пораждаше ги в него

хапливостта и гордостта на друг;

а, виж, честта му имаше тогава

часовник, който казваше и точно

кога в езика му да звънне гняв!

С по-низшите държеше се той сякаш

не помнеше за ранга им, смирено

величието си снизил до тях,

с което караше тез дребни люде

да се гордеят с неговата скромност,

сам скромно горд от техните похвали.

Такъв човек за пример аз бих дал

на днешната младеж и ако тя

желае да напредне, ще я видим

усърдно да върви назад към него.

 

БЕРТРАМ

Кралю, в тез ваши думи паметта

на татко ми е врязана по-щедро,

отколкото над гроба му. Не може

да има за похвалния му надпис

по-висше потвърждение.

 

КРАЛЯТ

                        Бих искал

при него да съм вече. Често, помня,

ми казваше — и сякаш че го чувам

(защото не пилееше слова

край хорските уши, а ги садеше

да раснат в тях и плод да дават сетне)

„Дано не доживея…“ — да, така

от мека меланхолия обхванат,

обичаше да казва той, когато

завършила бе някоя забава —

„… дано не доживея да се видя,

изчерпал маслото във свойта лампа,

кадящ фитил за младите, които

презират всичко старо, мислят само

за кройки и приятелствата сменят

със модата!“ — Такъв завършек той

си пожелаваше и аз след него

сега желая, щом не мога вече

да нося в кошера ни мед, ни восък,

да свърша бързо, за да сторя място

за други.

 

ВТОРИ СЪВЕТНИК

        Вий обичан сте, кралю,

и тез, които могат да заемат

най-малко това място, ще усетят

най-много липсата ви.

 

КРАЛЯТ

                        Не, тежа ви…

Лечителят на татко ти, младежо,

бе много знаменит. От колко време

починал е?

 

БЕРТРАМ

                От половин година.

 

КРАЛЯТ

Да беше жив, аз бих се поверил

на неговия опит… Подкрепи ме!…

Онези, другите, ме изтощиха

със своите лечения. Сега

природата и болестта се борят

сами във мене… Радвам ти се, момко,

като на своя син. Добре дошъл!

 

БЕРТРАМ

Покорно благодарен вам, кралю!