Еврипид
Електра (6)

Втори епизод

 

Старецът

Где, где е господарката ми, младата

девойка, щерката на Агамѐмнона,

когото сам съм гледал? Колко стръмен път

за слабите нозе на старец немощен!

Но трябва да домъкна до приятели

превит гръбнак и колене несигурни.

Дете — сега те зърнах тук, пред къщата,

— донесох ти от стадото си агънце

сукалче, изпод майка му отмъкнато,

венец от цвете, грудка прясно сирене

и старо Дионисово съкровище

с прекрасен дъх. Да, малко е, но смесиш ли

с по-слабо вино само чашка, прелест е!

Вървете, занесете го на гостите.

Пък аз желая да избърша сълзите

от своите очи с одежда дрипава.

 

Електра

Защо са влажни, старче мой, очите ти?

Отново ли си спомняш теглилата ми?

Не жалиш ли прокудата Орестова,

баща ми? Всуе си го гледал някога

за себе си, за своите приятели.

 

Старецът

Да, всуе. Все пак не оттам е смутът ми.

На идване отбих се аз при гроба му

и паднал ничком, плаках сред мъртвилото,

развързах меха и възлях от виното,

па наредих край гроба вейки миртови.

На кладата съзирам чернорунеста

овца, току-що в жертвен дар принесена,

и кичури, отрязани от рус човек.

Зачудих се: че кой е смял на гроба му

да дойде! Не, не ще е някой аргосец.

Дошъл е скритом твоя брат и той ще е

почел злочестата могила бащина.

Ей къдрите, сложи ги тук, до своята

коса, и виж, цветът не е ли същият?

Защото често люде кръвно родствени

показват помежду си много прилики.

 

Електра

Не правят чест на мъдър мъж словата ти,

като допускаш, че от страх пред властника

тук скритом би дошъл Орест, юначният.

Косите си приличат? Но едната е

на знатен мъж, възпитан от палестрите,

а другата е женска, с гребен ресана.

Косите на мнозина имат прилика,

дори да е различно потеклото им.

 

Старецът

Ала стъпи в следата на сандала му,

дете: ще видиш, тя е сходна с твоята.

 

Електра

Но как ще се получат отпечатъци

по камениста почва? Пък и тъй да е,

все пак не могат да съвпаднат стъпките

на брат и на сестра: надвива мъжката.

 

Старецът

Но ако брат ти дойде, ще познаеш ли

наметката, изткана върху стана ти,

в която го спасих от гибел някога?

 

Електра

Не знаеш ли, че бях дете по времето

на бягството? Тъкала съм… Но как така

той, вече мъж, и днес ще носи същата

одежда? Че растат ли с нас и дрехите?

Не, странник жалостив е рязал кичури

коса или пък неизвестен аргосец.

 

Старецът

Но гостите къде са? Покажи ми ги,

от тях да чуя за Орест известие.

 

Електра

Излизат от дома с нозе забързани.

 

Старецът

Да, знатни… Но това е тъй несигурно!

Защото много знатни са негодници.

Ала все пак — добре дошли на гостите!

 

Орест

Здравей! Кого сред твоите приятели,

Електро, крие таз останка жалостна?

 

Електра

Баща ми той е възпитавал, страннико.

 

Орест

Що рече ти? На твоя брат спасителят?

 

Електра

Спаси го той — ако е жив, разбира се.

 

Орест

Аха!

Какво ме заразглежда като сребърна монета?

Сякаш му напомням някого!

 

Електра

От радост пред връстник Орестов, явно е.

 

Орест

И пред приятел… Виж, заобикаля ме!

 

Електра

И аз го гледам и се чудя, страннико.

 

Старецът

Електро, дъще, призови безсмъртните!

 

Електра

За нещо близко, нещо неочаквано?

 

Старецът

О, бог ти сочи скъпото съкровище!

 

Електра

Виж, моля се. Но, старче, аз съм смаяна!

 

Старецът

Не, дъще, виж тогова, най-любимия!

 

Електра

Боя се, виждам, че не си на себе си!

 

Старецът

Аз виждам брат ти, а не съм на себе си!

 

Електра

Каква е, старче, тази реч нечакана?

 

Старецът

Орест е тук, синът на Агамѐмнона!

 

Електра

Видя ли знак, на който бих повярвала?

 

Старецът

А белегът на веждата? Преследвахте

сърна, той падна и рани челото си.

 

Електра

Що думаш? Виждам знак на нараняване!

 

Старецът

И чакаш, не прегръщаш най-любимия!

 

Електра

Не, вече не, о старче! Тези белези

склониха моя дух! — Най-сетне виждам те!

Не те очаквах!

 

Орест

                        Ето, пак сме заедно!

 

Електра

Не се надявах!

 

Орест

                        То не бе за вярване!

 

Електра

Това си ти?

 

Орест

Едничкият съюзник твой.

 

Електра

И ти ще отмъстиш на враговете ни!

 

Орест

Ако изтегля мрежата разставена…

 

Електра

Аз вярвам. Бих отрекла и безсмъртните,

ако неправда вземе връх над правото.

 

Хор

        Ето те, ето те, дългоочакван ден!

Ти блесна и показа на града,

възпламнал, онзи факел, който в дълга

прокуда от къща бащина блужда

и най-подир дойде!

О приятелки, тази победа е с нас,

че бог я праща, бог!

Издигнете ръце, извисете глас, боговете молете:

        нека е добре, добре дошъл

във своята родина твоят брат!

 

Орест

Аз вече вкусих сладките обятия,

а после ние пак ще им се радваме.

Кажи ми, старче — ти пристигна в сгоден миг, —

как бих убил убиеца и майка си,

участницата в брачното безчестие?

Дали ще найда в Аргос люде предани?

Или погина всичко с мойто щастие?

С кого да тръгна? В нощен мрак ли, денем ли?

Кой път да хвана срещу враговете си?

 

Старецът

Дете, не чакай в мъката приятели.

Голяма рядкост е да найдеш някого,

та с него да делиш тегло и щастие.

Загинал си за своите приятели

от корен, безнадеждно. Чуй съвета ми:

в ръката ти и в случая е вложено

да си възвърнеш бащин дом, отечество.

 

Орест

Какво да сторим, да постигнем своето?

 

Старецът

Убий Тиестовия син и майка си.

 

Орест

За тази чест дойдох, но как да действувам?

 

Старецът

Не можеш мина през стените аргоски.

 

Орест

Там пазят стражи и телохранители?

 

Старецът

Да, сън не знае, ти си пред очите му.

 

Орест

Добре, тогава, старче, посъветвай ме.

 

Старецът

А ти ще ме послушаш. Ето, хрумна ми…

 

Орест

Добре кажи, пък аз да разбера добре.

 

Старецът

Видях Егиста, идвайки насам, дете.

 

Орест

Аз слушам твойте думи. По кои места?

 

Старецът

В нивята, при онези конски пасбища.

 

Орест

Що прави там? О, лъч сред безизходица!

 

Старецът

Гласеше, мисля, празник в чест на нимфите.

 

Орест

За рожба настояща или бъдеща?

 

Старецът

Не зная. Нож за биковете готвеше.

 

Орест

С колцина души? Или само с робите?

 

Старецът

Аргивец няма ни един, домашни са.

 

Орест

А някой между тях ще ме познае ли?

 

Старецът

Не, роби са, не са те нивга виждали.

 

Орест

Но ако победим, ще ни последват ли?

 

Старецът

За теб е сгода: тъй постъпват робите.

 

Орест

А как до него бихме се примъкнали?

 

Старецът

Мерни му се, когато коли жертвите.

 

Орест

Край пътя, както виждам, са нивята му.

 

Старецът

И той ще те повика там на пиршеството.

 

Орест

На горък пир, ако е воля божия.

 

Старецът

А после ще решаваш според случая.

 

Орест

Добре говориш. А къде е майка ми?

 

Старецът

В града. Ще закъснее за гощавката.

 

Орест

Защо не е последвала съпруга си?

 

Старецът

Остана, че се плаши от одумване.

 

Орест

Разбрах, тя знае, че е подозирана.

 

Старецът

Така е точно. Мразят я, проклетата.

 

Орест

Но как ще я убия с него заедно?

 

Електра

Сама ще уредя смъртта на майка ни.

 

Орест

А пък за него ще помогне случаят.

 

Електра

И нека той помага и на двама ни!

 

Старецът

Добре. Как виждаш гибелта на майка си?

 

Електра

Кажи на Клитемнестра, старче, ето що:

че съм родила мъжка рожба… тъй речи…

 

Старецът

И скоро или не — това е станало?

 

Електра

Кажи й: — чиста вече е родилката.

 

Старецът

Къде е тук убийството на майка ти?

 

Електра

Ще дойде, като чуе, че съм раждала.

 

Старецът

Ти мислиш, че за тебе е загрижена?

 

Електра

И ще оплаква жребия на внука си.

 

Старецът

Добре, но да се върнем на въпроса ми.

 

Електра

Щом дойде тук, е вече мъртва, ясно е.

 

Старецът

О, нека само да престъпи прага ти!

 

Електра

И подир миг ще слезе в преизподнята.

 

Старецът

Дано умра подир такова зрелище!

 

Електра

Най-първо поведи Ореста в пътя му.

 

Старецът

Където днес Егист принася жертви ли?

 

Електра

А после с вест от мен иди при майка ми.

 

Старецът

Ще мисли, че я чува от устата ти.

 

Електра

Напред, Оресте, пръв изтегли жребия!

 

Орест

Аз тръгвам в път, водете ме, потегляме.

 

Старецът

О, в този път ще те предвождам радостен!

 

Орест

Смили се, Зевсе бащин, отмъстителю

на моите врази! Че горко теглихме!

 

Електра

Смили се ти над свойто поколение!

 

Орест

Ти, Херо, ти, царице на олтарите,

ни дай победа, ако с нас е правото!

 

Старецът

Дай за баща им правда отмъстителна!

 

Орест

О, татко, срамно пратен в преизподнята…

 

Електра

О, властна Земьо, теб зоват ръцете ми…

 

Старецът

Дай помощ, помощ дай на най-любимите!

 

Орест

Ела при нас със мъртвите съратници…

 

Електра

Които с теб унищожиха Фригия^[1]…

 

Старецът

Които мразят мерзките престъпници!

 

Електра

О, чу ли ти, видял смъртта от майка ми?

 

Старецът

Баща ви слуша всичко туй. Да тръгваме.

 

Електра

Егист ще трябва да загине, казвам ти.

Че паднеш ли сразен от удар гибелен,

и аз умирам, няма ме сред живите,

ще поразя с двуостър меч главата си!

Ще вляза вътре да приготвя меча си

и ако дойде радостно известие,

ще възликува този дом, но паднеш ли,

ще бъде нещо друго. Туй е, казах ти.

 

Орест

Да, зная.

 

Електра

        Трябва мъж да бъдеш доблестен,

 

Жени, а вие вярно известете ми

глъчта на тази битка. И ще чакам аз

тогова с меч в ръката. Победят ли ме,

аз няма жива да се дам и никога

не ще ме жива позорят вразите ми!