Ръдиард Киплинг
Книга за джунглата (8)

Луканон

(Това е великата песен на морските дълбини, която всички тюлени пеят в чест на свети Павел, когато се връщат към брега през лятото. Тя е нещо като тъжен химн на тяхното племе.)

Братята си срещнах сутринта. (Старостта, уви, ме хваща!)

Вървяха по скалите под бурята гърмяща.

Сред грохота страшен по брега на Луканон

гласовете им мощни бяха над милион.

 

 

Песента за щастливия дом край солени лагуни.

Песента за шумни стада по жълтите пясъчни дюни.

Песента за танците нощни, които подпалват водите.

Песента за брега Луканон, преди да дойдат ловците.

 

 

Братята си срещнах сутринта. (За последен път!)

Бяха цели легиони — почерня брегът.

Над пяната морска, додето глас стига,

възпяхме родината с песен красива.

 

 

О, бряг на Луканон, покрит от снеговете бели,

по твойте плажове просторни тъй често сме лудели!

Със лишеи брадати, забулени в мъгла,

о, бряг на Луканон — име сладко на дома!

 

 

Братята си срещнах сутринта. О, страшен хаос!

Избиваха ги с сопи хората без жалост.

В Солт Хаус откарваха те мъртъвците,

а ний славим брега, преди да дойдат ловците.

 

 

Не спирай, Гуверуска! Отплавай на юг!

На морския цар разкажи за бедите ни тук.

Като бясна акула захапва бурята брега.

Луканон! Казват ти сбогом твойте чеда!