Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Der alte Hildebrand, ???? (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 3 гласа)

Информация

История

  1. — Корекция

Живели някога селянин и селянка. Случило се така, че попът харесал селянката и много му се искало да остане с нея цял ден и да се позабавлява. А и на нея също й се искало.

— Слушай — казал попът, — решил съм да останем двамата сами цял ден и да се позабавляваме. Затова кажи на мъжа си, че си болна. Охкай, викай силно и не ставай от леглото чак до неделя, когато ще чета проповед в църквата. А аз ще кажа в проповедта си, че ако някой има вкъщи болно дете, болен мъж, болна жена или баща, или майка, или сестра, ще трябва да отиде в планината. Там ще си купи за един крайцер лаврови клонки и болният веднага ще оздравее.

Селянката се съгласила. Вечерта, като си легнала, започнала да се оплаква, да охка и да вика. Мъжът й се опитал да я успокои, но напразно. Така било всеки ден. В неделя селянката казала:

— Мисля, че ще умра. Затова искам преди смъртта си да отида да послушам проповедта на свещеника.

— О, дете мое! — извикал покрусен мъжът й. — Не бива да правиш това. Може да ти стане по-зле. Ще отида аз, ще чуя проповедта и после всичко ще ти разкажа дума по дума.

— Е, добре — казала жена му. — Върви ти, но слушай внимателно.

Селянинът отишъл в църквата и попът започнал да говори:

— Ако някой има у дома си болно дете, болен мъж, болна жена, болен баща или майка, или сестра, нека да отиде в планината, да си купи за един крайцер лаврови клонки и тогава болният веднага ще оздравее.

Като чул това, селянинът се зарадвал, взел от попа един крайцер и се отправил към дома си.

— Ей, мила женичке! — викнал той още от вратата. — Може да смяташ, че вече си оздравяла. Попът каза, че ако някой има в къщата си болен — дете, мъж, жена, баща, майка или сестра, трябва да отиде в планината и да купи за един крайцер лаврови клонки. Щом стори това, болният веднага ще оздравее. Попът ми даде един крайцер и аз веднага ще тръгна, за да оздравееш по-бързо. — И излязъл.

Селянката веднага станала от леглото, а след миг пристигнал попът.

В това време селянинът бил вече далеч от дома си — вървял много бързо, защото искал час по-скоро да стигне до планината. По пътя срещнал кума си, който бил търговец на яйца и се връщал от пазара, където продал стоката си.

— Здрасти! — извикал кумът. — Закъде бързаш толкова?

— Отивам на свято място — отговорил селянинът. — Жена ми е болна, а в проповедта си попът каза, че който има вкъщи болен — дете, мъж, жена, майка, баща или сестра, трябва да отиде в планината и да купи лаврови клонки за един крайцер. Тогава болният веднага ще оздравее.

— Слушай — казал кумът, — как може да си толкова глупав и да повярваш на такова нещо? Знаеш ли каква е работата? Попът е решил да остане с жена ти през деня и двамата да се повеселят. Измамили са те, за да не им пречиш.

— Какво говориш? — извикал селянинът. — Искам веднага да проверя дали това е истина.

— Тогава сядай в кошницата, а аз ще те заведа да видиш с очите си какво правят жена ти и попът.

А там вече било много весело. Селянката била изпекла вкусни кифлички, а попът седял доволен и пийвал хубаво вино. Изведнъж някой почукал на вратата.

— Кой е? — попитала селянката.

— Аз съм, кумице — отговорил кумът. — Носих яйца на пазара, но не можах да ги продам. Пусни ме да пренощувам у вас, че навън е вече тъмно.

— Е, не си дошъл навреме — казала селянката, — но какво да се прави. Влизай и сядай на печката.

Кумът влязъл и се настанил на печката, а селянката и попът продължили да се веселят. Попът казал:

— Слушай, гълъбче, ти пееш така хубаво. Защо не ми изпееш нещо?

— Ех — отговорила селянката, — пеех хубаво някога, когато бях млада. А сега вече не мога.

— Хайде, хайде — настоял попът, — поне малко ми попей.

И селянката започнала:

Мъжа си ловко аз изпратих

на планината да се моли

и ето че сама останах.

Попът запял с нея:

Добре ще бъде, ако той

остане там една година

насам-натам да се пошляе.

Алилуя!

Тогава кумът (а селянинът се казвал Хилдебранд) също запял:

Хилдебранд, кумецо мил,

защо на печката си се качил?

Запял и селянинът от кошницата:

Такава песничка не мога

аз да понеса,

от кошницата искам

да изляза на часа!

Хилдебранд изскочил от кошницата, хванал попа, напердашил го и го изгонил завинаги от дома си.

Край
Читателите на „Старият Хилдебранд“ са прочели и: