Така. Първо — това е третата книга от поредицата (първите две ги има качени тук също). Защо си я захванал първа? Не, че е станало кой знае какво, но е хубаво да погледнеш поредицата хронологично. Второ — осъзнаваш вероятно, че говориш за един от най-сериозните автори на научна фантастика изобщо, нали? Поредицата за Ъплифта отдавна е заела своето място сред класическата „твърда“ научна фантастика. Да не говорим, че „Битие“ на Брин, която излезе преди известно време, беше събитието на 2012, както „Слепоглед“ на Питър Уотс една година по-късно. Доколко технологията в романа е „измишльотина“ не съм сигурен, но — предвид, че авторът е бил преди всичко учен — предполагам голяма част от нея е достатъчно „възможна“. Това за делфините и нео-шимпанзетата си е напълно възможно, честно да ти кажа, нарича се трансгенетика (хвърли поглед на „Ген“ от Майкъл Крайтън за пример) и, макар че още не сме стигнали подобни висини в нея, това е възможно. Космическите „пилета“ всъщност не се пилета, но както и да е. Освен това, тъй като не знаем как ще изглежда едно извънземна форма на живот, имаме право на колкото си искаш интерпретации. Със сигурност космическо пиле изглежда по-правдоподобно от човекоподобно.
И един въпрос — дай пример за „интересна“ научна фантастика? Не споменавай Азимов, защото той и Урсула Ле Гуин имат само няколко наистина добри неща (Азимов — „Фондацията“, някои от разказите за роботите; Ле Гуин — „Землемория“), независимо от това, че са класици.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.