Габриела Цанева
Изгубена душа…

Изгубена душа —

завръщам се към себе си.

В дванайсет през нощта —

разсеях се…

И утрото забрави да се

върне.

В дванайсет през нощта —

загубих се…

И утрото дойде.

В дванайсет през нощта —

намерих се.

 

Птиците не пеят.

Само гладни кучета вият

край кофите за смет.

Не смеят да се вкопчат

в тлъстите котаци,

изяли дажбата

на старите голтаци,

които —

утре ще се вкопчат

в старите корички хляб.

Не, няма хляб.

 

Птиците не пеят.

И утре няма пак

кучетата да се смеят,

изгонили

проскубаните котараци

от мухлясалия къшей

на стария голтак.

15.02.1997