Габриела Цанева
Ръбовете на стаята ми…

Ръбовете на стаята ми

се срещнаха в ъгъла.

Пробиха пространството,

скриха се в него.

Аз останах

в мойта половина от света.

Главата ми се пръска —

как ли ще изглежда

нейната проекция

във точка?

А в отсечка?

В равнина,

във куб?

И там,

отвъд,

където

ръбовете на стаята ми

се срещнаха

и избуяха,

пробиха моя свят

и излудяха,

понесли всички измерения

със себе си.

Отвъд,

зад ъгъла

на мойта стая…

02.02.1996