Асен Разцветников
Чуждинче

Аз нося шарена торба

и къшей хляб във нея,

край мен трепти и грей света —

и аз вървя и пея.

 

Но вечер, легна ли да спя,

скръбта ме в миг прегръща —

аз виждам как трепти нощта

над бащината къща.

 

Как старият иконостас

във стаята светулка,

как мойта майка в късен час

люлее пъстра люлка —

 

и взема братчето ми тя

на бялата си пазва

и пей, и нежно във нощта

за мене му разказва.