Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2012 г.)

Издание:

Асен Разцветников

Жертвени клади

Лирика

 

Редактор: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректор: Невена Николова

 

Формат 60/90/16

Печатни коли 22

 

ISBN 954-9559-27-0

 

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 1997

 

Предпечатна подготовка: ИК „Хеликон“

Печат ДФ „Димитър Благоев-2“ ООД

 

На корицата: детайл от картината „Хризантеми“, художник — Иван Милев.

История

  1. — Добавяне

1

… И много пъти оттогава

през тоя край на смърт и скръб

смълчана вечер преминава

В ръка със златен лунен сърп,

и много дни със скреж венчани

на изгрев дигаха чела

и биха слънчеви камбани

над разрушените села.

 

Но все тъй глъхнали и тъпи

мълчаха димни низини

и там сред тях във кръв окъпан

за помощ някой все звъни,

а над скованата редица

от заледени върхове

все тъй не сключваше зеници

обезумялото небе.

 

О, тоя призрак безпощаден,

о, тоя призрак зъл и чер…

И днес над ледните грамади

като разсърден страшен звер

той вдига свойта тежка лапа,

разтворил нокти с дива стръв,

и пак от устните му капят,

димящи капки черна кръв.

 

И днес над мъртвите ливади

и оскрежените нивя,

когато късна вечер пада

и луди вещици сноват,

един сред вихрите сърдити

той вдига каменни гърди

и с огнен поглед през тъмите

за нови жертви стръвно бди.

2

Самин сред ледена пустия,

като пчела по цветен злак,

аз диря всеки брат загинал

и всеки спазен кървав знак.

 

И паднал мълком на колене,

разрошен, бледолик и бос —

аз ровя с пръсти помразени

за всяка бяла прясна кост,

аз милвам кървавата диря

на тия страшни времена

и с устни трепетни събирам

смразени алени зърна.

 

Но смърт се вие веч над мене,

небето рони сняг и град

и моите пръсти разранени

над снежната кора трептят.

 

О, братя, бедни мои братя,

деца на слънчев небосклон,

на вас еднички ще изпратя

аз своя сетен зноен стон —

за вас последната ми песен

с любов и скръб ще прозвучи,

когато морен и унесен

ще склопя стъклени очи.

 

Самин сред ледната пустиня,

като пчела по цветен злак,

аз диря всеки брат загинал,

аз диря всеки кървав знак.

Край
Читателите на „Сред запустение“ са прочели и: