Христо Смирненски
На Рашел ^[0]

Роден без дарби спекулантски,

с баща ти контра сме, Рашел,

и даже заем бих му взел,

уви, с усилия гигантски.

 

Посред офертните аларми,

от мостри и числа превит,

напразно той с безстрастен вид

ме често пита: „Гешефт варми?“^[1]

 

Аз отминавам си печален

сред многоликите тълпи,

в които алчний смях ехти

ведно с плача им погребален.

 

И в тягостната си несрета

вред край престъпници вървя

и злъчно през зъби мълвя:

„Сапун, сапун, ах, и въжета!“