Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Форматиране и последна редакция
zelenkroki (2012)

История

  1. — Добавяне (от Събрани съчинения, том 4. Български писател, 1979. Съставителство, редакция и бележки: Веска Иванова.)

Сваляне / Връзки

fb2.zip epub txt.zip sfb.zip pdf mobi

В други сайтове:


(Заглавието е от Ив. Зумер[1]. Препечатването на заглавието е забранено.)

Посвещава се на Зумер и (с извинение) на блондинката с теменужените очи.

В локала усмихват се шумни стакани

и смях непритворен наокол звучи;

над мене преплитат се погледи странни,

над мене празнуват две чудни очи.

 

Не стреляй, дете, тези погледи странни,

те ръсят и огън, и сребърен скреж,

целуват душата ми болки желани,

гнети ме безмълвен несбъднат копнеж.

 

О, странна, загадъчна, чужда и свята,

бъди ти далечна и хладна бъди

и моята скръб и мечта непозната

за тебе ще сплитат венци от звезди.

 

Не стреляй, дете, тези погледи странни,

не сплитай над мен теменужки лъчи,

уви, през смеха на звънтящи стакани,

ридаят над мене тез чужди очи.

Бележки

[0] Публикация: Непечатано приживе на поета стихотворение. В Института за литература при Българска академия на науките е запазен авторски ръкопис (инв. №2) с подпис Ведбал и означение „Локал „Сирена“ 9 декември 1920 г.“

По спомените на Иван Зумеров стихотворението е написано в локал „Сирена“, където са били двамата със Смирненски. Поетът се загледал в русокоса девойка, Зумеров шеговито му казал „не стреляй“ и в локала за няколко минути Смирненски написал стихотворението. Ръкописът е без никакви задрасквания, без нито една поправка или промяна. (По устни сведения на Иван Зумеров, който е запазил и предал ръкописа на стихотворението.) ↑

[1] Зумер — Иван Зумеров, приятел на Смирненски, сътрудник на сп. „Българан“. ↑

Край
Читателите на „Не стреляй!“ са прочели и: