Христо Смирненски
На гурбет ^[0]

Сред бялата печал на девствен сняг,

сред воплите на ранна зима,

къде ли броди президента пак

и секретарката любима?

 

Лозана да се славеше с лози,

с нектара лековит за скука,

то Омарчевски, трогнат до сълзи,

отдавна липсал би оттука.

 

Но президента носи своя дял нерад —

да броди усърден в чужбина

и там — какъвто си е дипломат —

да брани скъпата родина.

 

Ах, свършек няма тежкия гурбет!

Удавихме се от печалби,

но той пък чак в Бухара и Тибет

за нас да иде пожелал би.

 

Обича родината тоя мъдър мъж,

пести той средствата й скромни.

И скромността му, проявена неведнъж,

хазната дълго ще я помни…

 

И върне ли се пак — от входните врати

ще викне той с любов нечута:

— Я там, в швейцарски курс да се плати!

Пестете нашата валута!